Р Е Ш Е Н И Е № 172 гр. София, 05.04.2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и пети март двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1021/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационен протест на Вилен М.- зам. апелативен прокурор при Варненската апелативна прокуратура и касационна жалба на подсъдимия Н. А. И. против въззивно решение № 170 от 8.12.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 190/2010 год. на Варненския апелативен съд. В протеста се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излагат съображения, че въззивната инстанция превратно е оценила обстоятелствата от значение за размера на наказателната отговорност и това е довело до налагане на явно несправеливо занижено наказание. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В жалбата на подсъдимия и в съдебно заседание се поддържат всички касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1-3 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и явна несправедливост на наказанието и на присъдените обезщетения. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан, а гражданските искове отхвърлени или бъде изменено като бъде приложен друг материален закон, а наказанието и обезщетенията намалени. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание не поддържа протеста, а по жалбата дава заключение да бъде оставена без уважение. Гражданската ищца и частна обвинителка Л. Гъоздюдок предоставя на съда да вземе решение по протеста и жалбата, а останалите граждански ищци и частни обвинители не вземат становище по тях. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираното и обжалвано въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 12 от 4.05.2010 год. постановена по НОХ дело № 5/2010 год. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия Н. А. И. за виновен в това, че на 1/2.05.2000 год. край[населено място], Ш. област, при управление на МПС умишлено нарушил правилата за движение и предизвикал ПТП, като причинил умишлено смъртта на А. А. А. от[населено място], Ш. област, поради което и на основание чл. 342 ал.3 б.”в” пр.1 във вр. с ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл. 342 ал.4 НК във вр. с чл. 37 т.7 НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от двадесет и една години. Зачел му е времето през което е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 30.01.2009 год. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на З. А. А./З. А. М./, Л. А. Г. и А. А. А./О. А. А./ по 10 000лв на всеки един от тях обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 2.05.2000лв, както и да им заплати общо 1200лв направени по делото разноски, като гражданските искове за разликата до пълните им размери е отхвърлил. С въззивно решение № 170 от 8.12.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 190/2010 год. Варненският апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил срока на наказанието лишаване от свобода на четиринадесет години, а на лишаването от право да се управлява МПС- на седемнадесет години. Потвърдил е присъдата с останалата обжалвана част. По жалбата на подсъдимия Н. А. И.: Жалбата е неоснователна. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му по обвинение, което не е доказано от обективна и субективна страна. В този смисъл са изложените съображения, че събраните по делото доказателства не сочат на умишлено извършено престъпление, защото при управлението на автомобила за секунди заспал и загубил контрол над превозното средство, като блъскането на пострадалия и настъпването на съставомерния резултат не са съзнаван и целян от него резултат. По същество този довод представлява обяснение на подсъдимия за деянието и касае фактическата обоснованост на съдебният акт, която е изключена от обхвата на касационната проверка. Касационната инстанция не може да събира доказателства и да проверява обосноваността на обжалвания съдебен акт. Тя проверява спазени ли са правилата за събиране, проверка и оцена на доказателствата, а именно дали са събрани по надлежния процесуален ред, дали са оценени съобразно действителното им съдържание, без извращаване на съдържащите се в тях фактически данни и дали от тях са направени точни фактически и правни изводи. Нарушения на тези правила по делото не са допуснати. Делото е разгледано повторно от първоинстанционния и въззивния съд, след като постановените от тях съдебни актове, проверявани по касационен ред, са отменени по реда на възобновяването на наказателното дело, поради неучастието на подсъдимия в наказателното производство. При повторното му разглеждане, в условията на състезателност и като е осигурил възможност на подсъдимия в пълен обем да упражни правата си, Шуменският окръжен съд е събрал всички необходими и възможни доказателствени източници. В дейността си по разкриване на обстоятелствата, при които е извършено деянието е бил затруднен, защото свидетелите са разпитвани за факти и събития, случили се в отдалечен период от време. Това е наложило да бъде констатирано противоречие с показанията, които са дали при първото разглеждане на делото пред друг съдебен състав и пред съдия в досъдебното производство. Съдът много внимателно ги е анализирал и е изпълнил задълженията си по чл. 305 ал.3 НПК, като е посочил кои противоречиви доказателства кредитира. Проверявайки изцяло и по наведените доводи правилността на обжалваната осъдителна присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства и тези, които допълнително е събрала в проведеното съдебно следствие, въззивната инстанция не е констатирала допуснати процесуални нарушения при оценката на доказателствата и погрешни фактически изводи, поради което не е имала основание да приеме тезата на подсъдимия за несъставомерност на деянието като умишлено престъление по транспорта и искането да бъде оправдан или деянието да бъде квалифицирано като непредпазливо престъпление. Възприетите от нея фактически обстоятелства относно причиняването на съставомерния резултат не са лишени от доказателствена основа и не са направени при превратно тълкуване на доказателствените материали, както се поддържа от жалбоподателя. Изложените самостоятелно достатъчно и убедителни съображения въз основа на кои от тях приема за установено, че при управлението на автомобила подсъдимият възприел движещият се в в същата посока в канавката, извън пътното платно, пострадал и все още ядосан от намесата му в конфликта със св. Ф. Д. решил да продължи саморазправата си с него, че отклонил автомобила извън пътното платно и без да намалява скоростта установил гумите му на двата ската на канавката, че настигнал пострадалия в гръб, блъснал го и го съборил, закачил го и го влачил известно разстояние, след като пострадалия се откачил изминал още известно разстояние и се върнал на платното за движение, че на заден ход достигнал до мястото на конфликта с пострадалия и след това си заминал, че пострадалия бил открит на следващата сутрин починал, са направени при точната оценка на заключенията на изслушаните експертизи, показанията на св. Д. Х. и събраните писмени доказателства. Експерните заключения са дадени от специалисти в своята област и не са оспорени в съдебно заседание. Изготвени са след запознаване със събраните доказателствени материали и по категоричен начин са установили, че не е имало обективна причина за отклоняването на автомобила и със скоростта, с която го е управлявал е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца и да предотврати конфликта. С оглед на установените фактически обстоятелства, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по възведеното обвинение. Налице са всички съставомерни елементи от състава на прсестъплението по чл. 342 ал.1 НК. При управлението на автомобила, на прав пътен участък, след излизане от завой, подсъдимият е възприел движещия се в същата посока пострадал, отклонил автомобила към него, без да намалява скоростта го блъснал и си заминал. В резултат на удара, попадането на пострадалия под автомобила и влаченето му в продължение на пет метри е получил съчетана травма обхващаща главата, гърдите, корема и крайниците, която се е оказала несъвместима с живота, като смъртта е настъпила относително бавно и е имал известни минимални шансове за оцеляване при навременна висококвалифицирана медицинска помощ. Подсъдимият е психично здрав, намирал се е в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да възприема обективната действителност. Съдилищата са отговорили на наведения довод за липса на умисъл и мотив за извършване на умишлено престъпление и са изложили убедителни съображения, поради които са ги отхвърлили като неоснователни. Законосъобразен е изводът, че подсъдимият умишлено е нарушил правилата за движение като пряко целения резултат е бил саморазправа с пострадалия. Наред с него е допускал причиняването на смъртта му и се е съгласил с този резултат. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствата и с допуснати нарушения при разглеждане на делото от въззивната инстанция, е неоснователно. На първия довод беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон, а втория довод не намира опора в данните от приложеното дело. Производството пред Варненския апелативен съд е проведено в съответствие с изискванията на глава двадесет и първа НПК, без да са допуснати съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Съдът не е нарушил задълженията си на инстанция по същество, която може да събира доказателства и е провел съдебно следствие, като е разпитал допълнително св. Ф. Д. въпреки, че не са посочени нови факти, които ще бъдат установени с този разпит. Мотивирано е отхвърлил искането за назначаване на съдебно-меадицинска експертиза, която да установи в момента на удара в какво положение е било тялото на пострадалия. Този отказ не е довел до неизясняване на обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на делото, защото в първоинстанционния съд е изяснен механизмът на получаване на травматичните увреждания посредством изслушана експертиза. Тя е изключила възможността нараняванията да са причинени при легнало положение на пострадалия в канавката. Неоснователен е довода, че съдът е нарушил задълженията си по чл. 305 ал.3 НПК, като не е анализирал поотделно всяко едно от събраните доказателства и не е изложил съображения кои от тях кредитира. Когато не установява различни фактически обстоятелства въззивната инстанция няма задължение да оценява самостоятелство доказателствената съвкупност, а проверява дали са спазени правилата за оценката им от решавания съд. По делото съдът е изпълнил тези си задължения, като в мотивите на присъдата, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е посочил защо възприема изводите на първоинстанционния съд. В тях е изложил и съображенията си за отхвърляне доводите на жалбоподателя против правилността на присъдата и на искането за квалификация на деянието като непредпазливо престъпление. Оплакването за явна несправеливост на наказанието е неоснователно. Двете наказания са определени от първоинстанционния съд в рамките на закона, като са преценени всички обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на подсъдимия. Въззивната инстанция допълнително е смекчила наказателното му положение, като е приела, че е налице баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Намалените от нея наказания, съответно четиринадесет години лишаване от свобода и седемнадесет години лишаване от право да управлява МПС, не са определени почти в максималния размер, както се поддържа от жалбоподателя, а под средния размер предвиден в нормата на чл. 342 ал.3 НК. Част от изложените от нея съображения за намаляването им не могат да бъдат споделени защото отдалечеността във времето на реализиране на наказателната отговорност е обусловена изцяло от неговото поведение и не може да черпи права от него. Делото е приключило в разумен срок при условията на задочно производство, след влизане в сила присъдата е приведена в изпълнение и след екстрадирането му е поискал възобновяването на наказателното дело. В деня след деянието и в съответствие със съществуващите доказателства в този ранен етап от разследването, му е предявено обвинение за непредпазливо престъпление. За него му е определена предвидената в процеуалния закон мярка за неотклонение, поради което не може да се приеме, че укриването му от органите на досъдебното производство е могло да бъде избегнато при определяне на адекватна мярка за неотклонение и поведението му не е било пречка за приключване на производството. Липсват основания за отдаване по-голямо наказателно правно значение на останалите приети като смекчаващи обстоятелства. Единственото конкретно съображение на жалбоподателя за намаляване на санкцията не намира опора в разпоредбите на закона. Липсата на извършено деяние е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност, а не влияе на нейния размер, поради което е незаконосъобразен довода, че наказанието е прекомерно тежко, защото е осъден невинен човек. Несъстоятелни са доводите са допуснато нарушение на закона в гражданско-осъдителната част на въззивното решение. Присъдените обезщетения в полза на децата на пострадалия са съответни на действително изживяните болки и страдания. Не са определени в размери надхвърлящи принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и практиката на съдилищата по този вид дела. Конкретните материални възможности на задълженото лице за изплащането им са извън кръга на обстоятелствата, от значение за определянето им, поради което довода на жалбоподателя в този смисъл е неоснователен. По касационният протест на Варненската окръжна прокураура: Протестъп не се поддържа в съдебно заседание от участващия по делото прокурор, но не се оттегля, поради което следва да бъде разгледан по същество. Част от доводите в него са извън обсега на обстоятелствата, които имат значение за индивидуализацията на наказанието, поради което не могат да бъдат преценявани. В този смисъл са изложените съображения, че при отмерване на санкцията не са преценени тежкия резултат- смъртта на пострадалия и факта, че деянието е извършено по собствена инициатива на подсъдимия и при пряк умисъл като форма на вината. Умишлената целенасоченост на подсъдимия с автомобила към пострадалия и причиняването на неговата смърт правят деянието съставомерно като престъпление по възведеното обвинение и не може повторно да се отчитат при индивидуализацията на наказанието. При това следва да се посочи, че престъпленията по чл. 342 ал.3 НПК изискват умишлено нарушаване на правилата за безопасност на движението с допускане на резултата. Ако този резултат е пряка цел на дееца би следвало деянието да бъде квалифицирано като по-тежко наказуемо престъпление, каквото обвинение прокуратурата не е повдигнала. Не може да се отдава по-голямо наказателно-правно значение като обстоятелства при индивидуализацията на наказанието на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че степента на обществената опасност на деянията от вида на инкриминираното е отчетена от законодателя при определяне размера на санкцията от десет до двадесет години лишаване от свобода и че конкретното престъпление с оглед начина на ивършването му и причинения резултат не разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение с типичната. Пияното състояние при управлението на автомобила, което само по себе си е съставомерно деяние завишава степента на обществената опасност на дееца, който не се съобразява със забраната в закона, но не е самостоятелно обстоятелство, което да налага определянето на друг размер на наказанието. Процесуалното му поведение след деянието също не е обстоятелство, което да налага определянето на друга по размер санкция. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Варненския апелативен съд не са допуснати поддържаните в протеста и жалбата нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 170 от 8.12.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 190/2010 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е изменена в наказателната част присъда № 12 от 4.05.2010 год. по НОХ дело № 5/2010 год. на Ш. окръжен съд, като е намалено наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Н. А. Исмал от осемнадесет на четиринадесет години, а наказанието лишаване от право да управлява МПС е намалено от двадесет и една на седемнадесет години и е потвърдена в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: