О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 75 гр. София, 28 юли 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участие на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА НЧД № 450/ 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. Настоящото производство е инициирано с разпореждане № 10 от 24. 06. 2020г. на съдията- докладчик при Окръжен съд- Бургас, постановено по НЧД № 689/ 2020г., по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство по делото и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения, че делото неправилно му е било изпратено по подсъдност от Софийски градски съд, тъй като в случая данните по делото не обосновават извод за приложението на ЗПИИРКОРНФС, доколкото искането на белгийските власти, с които съдът е бил сезиран, сочат на приложение на ЗПИПАОИ, по който е уредена изрично компетентността на СГС. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че спорът за подсъдност между Софийски градски съд и Окръжен съд – гр. Бургас следва да бъде решен от ВКС като делото бъде изпратено по подсъдност на СГС, който е компетентен да го разгледа и се произнесе. Изтъкнал е, че искането на белгийския прокурор, изпратено на СГС, се свежда до действия, свързани със самото обезпечаване на имуществото, до произнасянето на белгийския наказателен съд на присъда за конфискация. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното: Производството по НЧД № 1998/ 2020г., по описа на Софийския градски съд, наказателно отделение, е образувано на основание чл. 6 и сл. ЗПИИРКОРНФС, въз основа на постъпило искане на Първи заместник прокурор, трудов одитор при прокуратура Антверпен, за продажба на два броя камиони- влекачи, по отношение на които вече българските съдебни власти са допуснали обезпечаване чрез задържането им за целите на последваща конфискация, и съхранение на получените суми от продажбата, до произнасянето на белгийския наказателен съд за конфискацията им. С разпореждане на съдията докладчик № 2522 от 17. 06. 2020г., съдебното производство по делото е прекратено, а делото- изпратено по подсъдност на ОС- Бургас. В мотивите на съдебния акт е прието, че в случая се касае за искане за конфискация и продажба на имущество, по което съгласно чл. 15, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС, компетентен да се произнесе е ОС- Бургас, предвид данните за седалището и адреса на управление на засегнатото юридическо лице „фирма“, според търговския регистър- [населено място], [община]. Правилно и в съответствие със закона в разпореждането на съдията- докладчик от ОС- Бургас, на когото делото е било изпратено по подсъдност, е прието, че в случая ЗПИИРКОРНФС не намира приложение, тъй като все още белгийският наказателен съд не се е произнесъл по конфискацията на превозните средства. Следователно решение за конфискация, което да подлежи на признаване и изпълнение от българските съдебни власти няма. Искането е за действия, все още в рамките на обезпечителното производство, регулирани от ЗПИПАОИ, по който изключителната компетентност е на СГС. В този смисъл ВКС в настоящия си състав намира, че правилно искането на белгийската прокуратура е било адресирано до СГС, който прекратявайки съдебното производство с изпращане делото на ОС- Бургас, незаконосъобразно се е десезирал. Това е така, защото поначало производството пред СГС неправилно е било образувано по ЗПИИРКОРНФС вместо по ЗПИПАОИ. По същия начин, съдията- докладчик, основавайки се на придружаващото писмо на прокурор от СГП, в което е вписано, че „по същество се иска конфискация на имущество и неговата продажба“ (л. 2 от ЧНД № 1998/ 2020г.), е заключил, че по ЗПИИРКОРНФС компетентен да се произнесе по искането е окръжният съд по седалището, адреса на управление или този за кореспонденция на търговското дружество, на територията на Р България. Не е съобразено обаче, че цитираното придружаващо писмо съдържа собствената интерпретация на изготвилия го прокурор за същността и съдържанието на искането на белгийските власти, без да възпроизвежда с необходимата прецизност формулировката в искането, с което съдът в действителност е сезиран. Внимателният прочит на текста на самото искане на прокурора, трудов одитор при прокуратурата в Антверпен, Кралство Белгия показва, че същото се свежда до такова за предприемане на нови действия по отношение на вече обезпеченото имущество, насочени към тяхното добро съхранение- чрез продажбата им и изземване и съхраняване на получената от това сума, докато в Б. бъде обявено окончателното решение за конфискация. Изрично в искането е посочено, че след като бъде издадена окончателна присъда за конфискация, на българските съдебни власти ще бъде изпратена заповед за конфискация. При това положение е очевидно, че съдебен акт на белгийските съдебни власти за конфискация, който да подлежи на изпълнение по реда на ЗПИИРКОРНФС, все още не е постановен. Ето защо, изложеното до тук обуславя извода, че производството е по чл. 8 и сл. ЗПИПАОИ, поради което делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване на съда, в който е било образувано първоначално, а именно – Софийски градски съд. Воден от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА НЧД № 689/ 2020 г., по описа на Окръжен съд- Бургас, по подсъдност, за разглеждане и решаване на Софийски градски съд. Препис от определението да се изпрати за сведение на председателя на Окръжен съд- Бургас. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: