Р Е Ш Е Н И Е № 177 гр. София, 28 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 273/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационна жалба от адвокат Д. Д. Д. от САК, служебен защитник на подсъдимия Ц. Е. Т., срещу въззивно решение № 438/ от 12.12.2012 год. по внох№ 796/12 год. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 226 от 13.07.2012 г. по нохд № 5181/11 год. по описа на Софийски градски съд. Съставът на ВКС назначи по реда на чл. 94, ал. 1,т. 6 и т. 9 НПК адвокат Д. за служебен защитник на подсъдимия Ц. Е. Т., който изрази становище, че е съгласен да приеме защитата й по това производство. В касационната жалба и в съдебното заседание пред ВКС защитата и подсъдимият в своя лична защита поддържат всички касационни основания по чл. 348, ал.1т.т.1-3 НПК. Неправилно са кредитирани показанията на пострадалия - свидетелят Г., който е в конфликт с подсъдимия Т.. Тези показания са противоречиви и не съответстват на останалите доказателствени източници. От протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че в дома на свид.Г. има два телевизора, докато свидетелят сочи ,че с деянието те са му били отнети. Противоречиво твърди и за отнета сума от 5 лева, наред с останалите инкриминирани вещи. Не е установено по несъмнен начин извършеното деяние и авторството от подсъдимия, поради което законът е приложен неправилно. Оспорва се и законосъобразността на определеното наказание. Неправилно е приложен чл. 24 НК. Индивидуализацията на наказанието не съответства на правилата по чл. 36 и чл. 54 НК. Иска се оправдаване по обвинението . Алтернативно се претендира делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заключава че атакуваният съдебен акт е постановен съгласно закона. Подсъдимият е осъждан единадесет пъти за кражби и грабежи и неоснователно се претендира за явна несправедливост на наказанието, което е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Жалбата като неоснователна да се остави без уважение. В последната си дума подсъдимият Т. заявява, че е взел вещите от свид.Г. ,защото счита че са негова лична собственост ,поради което не е извършил престъплението.Моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ С ОГЛЕД ПОДДЪРЖАНИТЕ ОТМЕНИТЕЛНИ ОСНОВАНИЯ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: С присъда № 226 от 13.07.2012 г. по нохд № 5181/11 г. по описа на СГС, НО, 19 състав, подсъдимият Ц. Е. Т. е признат за виновен в това, че на 19.01.2008 г., около 08:00 часа в София, бул.”Инж.Иван Иванов”№90, ет. 5, ап. 2А, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 321,70 лв. от владението на Г. А. Г., като употребил за това сила – нанесъл удари с юмруци и ритници по Г. и деянието е извършено при опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и”б” и чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението, че за извършване на деянието е завързал с ластик ръцете на пострадалия зад гърба. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е кумулирано така определеното наказание „лишаване от свобода” с наказанията „лишаване от свобода”, определени по присъди по нохд № 1457/98 г. на СРС, нохд № 1026/08 г. на СРС, нохд № 5274/09 г. на СГС, като е наложено най-тежкото от тях - пет години „лишаване от свобода”. На основание чл. 24 от НК така определеното общо наказание е увеличено с една втора, с което е определено общо наказание седем години и шест месеца лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим в затвор на основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗИНЗС. Извършено е приспадане от определеното общо наказание. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. По жалба от защитата на подсъдимия е образувано внох№ 796/12 год. на Софийския апелативен съд, по което с въззивно решение № 438/ от 12.12.2012 год. е потвърдена присъда № 226 от 13.07.2012 г. по нохд № 5181/11 год. по описа на Софийски градски съд. САС е възприел за установена фактическа обстановка, която е основана на анализ на гласните доказателства: обясненията на подсъдимия таков, дадени в хода на съдебното производство; показанията на св. Г. и на свидетелите С. Л. и В. Г.; писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед /л. 3-4 от ДП/, справка за съдимост ведно със заверени преписи от съдебни бюлетини за подсъдимия ; справки от ГДИН; заключенията на приетите съдебно оценителна и съдебно психиатрична експертиза за подсъдимия. Въззивната инстанция е събрала и обсъдила непосредствено изслушаните пред нея показания на свидетеля Г. в хода на въззивното съдебно следствие и показанията на свид. А. И., разпитан за пръв път пред въззивния съд. ВКС намира за неоснователни доводите в касационната жалба, че фактическите констатации относно деянието и неговото авторство се основават единствено на показанията на пострадалия свид.Г.. Въззивната инстанция е извършила нова проверка на тяхната достоверност. Показанията на този свидетел, дадени в съдебно заседание и приобщени чрез прочитане показанията му, депозирани на досъдебното производство по реда на чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1 НПК и пред друг състав на съда – по реда на чл. 281, ал. 1, т.1 НПК, са били подложени от САС на прецизна и всеобхватна преценка за достоверност - самостоятелно и чрез съпоставянето им с други обективни доказателствени източници. САС е изложил подробни съображения във връзка с тяхното кредитиране. Ето защо, съставът на ВКС не намира основание те да не бъдат в основата на фактическите изводи за деянието и дееца. Това е така, защото : по отношение на основните факти от събитието този свидетел е дал последователни и логически издържани показания ; той последователно е възпроизвел събитията, че подсъдимият го е заключил вечерта, а на сутринта, идвайки с още двама души, го е удрял с юмруци и ритници; разминаването в детайлите е обяснено с изтеклия немалък период от време от събитието, като свидетелят добросъвестно е заявил, че не помни точното време ( дали вечерта,или сутринта) на побоя ; принудата над него, чрез нанасяне на побой и връзване, е последователно интерпретирана във всичките му показания ; категоричен е за авторството на побоя от подсъдимия Т. ; приобщените в съдебната фаза и кредитирани показания на Г., дадени на досъд.производство, са събрани непосредствено след инцидента и най-достоверно го възпроизвеждат. Неоснователни са доводите, че вещите предмет на деянието не са били собственост на свидетеля, а на подсъдимия. Според кредитираните показания на свид.В. Г. е установено по делото, че на инкриминираната дата, сутринта, свид.Г. се е намирал на етажната площадка силно притеснен и разтревожен и я помолил да се обади в полицията и разказал за инцидента. Свид.В. Г. е възпроизвела преки възприятия за вида и състоянието на пострадалия непосредствено след деянието – че е бил разстроен и окървавен на шията, където скоро му е била правена операцията на ларинкса, които данни са оценени в кореспонденция със заявеното от пострадалия за автора, мястото и механизма на упражнената спрямо него принудата. Отнетото имущество -малък телевизор, микровълнова печка, музикална уредба, инструменти, е индивидуализирано като предмет на деянието не само от свид.Г. , но и от показанията на свид.В. Г. и свид. С. Л. – майка на пострадалия, която е посочила, че в процесното жилище, където е живеел сина й – свид.Г. инкриминираните вещи са били в негово владение. По делото е изяснено, че показанията на свид. Г. по отношение на отнемане на малък телевизор от подсъдимия не влизат в противоречие със съдържанието на приложения по делото протокол за оглед на жилището му, каквито твърдения излага защитата. В посоченият протокол за оглед(спр. л.3-4 от досъд.произв.) е удостоверено наличието на два телевизора в жилището на пострадалия след извършеното деяние. Това обстоятелство не опровергава казаното от пострадалия, защото по делото е установено, че в жилището е имало и други неработещи телевизионни апарати, както и, че отнетият телевизор е бил закупен от майката на подсъдимия в замяна на това, че подсъдимият си е позволил да вземе друг работещ телевизор от дома на свид.Г., докато е съжителствал с неговата майка. Макар и да са налице обективни фактически данни за конфликтните отношения между пострадалия и подсъдимия, тези отношения не са дискредитирали обективността на показанията на свид. Г., че на инкриминираната дата подсъдимият е упражнил принуда под формата на сила спрямо Г. и в резултат на принудата е отнел от владението му процесните движими вещи. ВКС споделя аргументацията на предходните инстанционни съдилища по отношение на отхвърляне възраженията на подсъдимия и защитата му, че той не е отнемал чужди вещи, а свои собствени вещи и поради това, не е извършил деянието. По делото не са събрани данни отнетите от жилището на свид.Г. вещи да са собственост на подсъдимия. Дори процесният телевизор да е собственост на неговата майка , фактическият състав на престъплението – грабеж е установен. Тази вещ и останалите движими вещи, индивидуализирани по делото като такива, предмет на отнемането, са били поставени във фактическата власт на пострадалия Г., а не на подсъдимия Т.. Установено е по делото, че тези вещи са се намирали във фактическа власт на свид.Г. като част от тях са били негова собственост (инструменти, микровълнова печка), а други – процесният малък телевизор, който е бил закупен от майката на подсъдимия, в замяна на друг , взет от дома на свидетеля Г., е бил предназначен за общо ползване между нея и св. Г. и от всички лица , които са живели в дома му. Следователно, правилен е изводът на САС, че телевизорът отнет от фактическата власт на пострадалия е предмет на грабежа. Дори и подсъдимият да претендира за право на фактическа власт върху същата вещ, тъй като я е ползвал, докато е съжителствал на фактически съпружески начала с майката на пострадалия, той е взел вещта без съгласието на Г., който е единствено е имал фактическата власт върху вещта по време на деянието. Известно е от правната теория и съдебна практика на ВС и ВКС, че кражба/ грабеж има и когато част от вещта принадлежи на виновния. Това правило е относимо и към извода, че предмет на кражбата/грабежа могат да бъдат не само вещите, които деецът отнема от фактическата власт на техния собственик, но и тези , които са отнети от лицето, в чиято фактическа власт те са били предоставени да ги владее или пази. Не е нарушен материалният закон. При установените факти, с действията си подсъдимият Т. е осъществил състава на престъплението, по чл. 199, ал. 1, т. 4, пр.1, вр. чл.29, ал. 1, б. „а” и ”б.”НК. Правилна е квалификацията на грабежа при условията на опасен рецидив Предходните осъждания на подсъдимия обосновават опасен рецидив както по б. „а”, така и по б. „б” на чл. 29, ал. 1 НК. Касационната жалба е неоснователна и по отношение твърдяната явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Съдилищата са следвали изискванията за индивидуализацията на отговорността в хипотезата на чл. 54 НК. Неоснователно се твърди в жалбата, че са подценени смекчаващите вината обстоятелства. Нещо повече, наказанието е определено в предвидения в специалната норма минимум. Правилно са оценени данните, свързани с изтеклия немалък период от време между извършване на деянието и постановяване на решението, както и преценката за невисоката стойност на предмета. Съдилищата са приложили правилно закона като са приели наличието и на основанията по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК за определяне на общо наказание измежду наложеното наказание делото и наказанията, наложени на подсъдимия по нохд№ 1457/08 г. на СРС, по нохд№ 1026/08 г. на СРС и по нохд№ 5274/09 г. на СГС. Деянията по посочените осъждания са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Законосъобразно е определено едно общо, най-тежко наказание – пет години лишаване от свобода от останалите наложени еднакви по вид наказания „лишаване от свобода”. Невярно се твърди в жалбата , че индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства, при отмерване на наказанието за процесното деяние, са били недопустимо отчетени още веднъж и при приложението на чл. 24 НК. Основанието за увеличаване на размера на определеното общо наказание с една втора е аргументирано правилно от съдилищата с факта, че в очертаната съвкупност за кратно време са включени множество деяния и множество осъждания – четири на брой, всяко от които се отличава със завишена степен на обществена опасност върху правно защитения обект - посегателство против собствеността. Правилни са изводите, че с увеличаване на размера на наложеното общо наказание на подсъдимия с една втора, могат да бъдат постигнати целите по чл. 36 НК. При тези мотиви, ВКС ,трето наказателно отделение съгласно чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 438/ от 12.12.2012 год. по внох№ 796/12 год. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 226 от 13.07.2012 г. по нохд № 5181/11 год. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :