Р Е Ш Е Н И Е
№ 346
гр.София, 09 ноември 2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ : СЕВДАЛИН МАВРОВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при секретар Илияна Петкова и при участието на прокурора от ВКП Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдията Вероника Имова н.д. № 1117/2015 г. по описа на ВКС,ІІІ н.о.
Делото е образувано по искане на осъдената С. С. С. за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1,т.5, вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК на производството по внохд № 71/2015 г. на Окръжен съд гр.Варна, по което с решение № 92/22.05.2015 г. е потвърдена присъда № 13 от 24.02.2015 г., постановена по нохд № 283/2014 год. на Окръжен съд – гр.Разград.
В искането се твърди, че решението е незаконосъобразно и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Молбата е производството да бъде възобновено, решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на Окръжна прокуратура – Разград или на Окръжен съд – Разград за ново разглеждане от друг състав.
Излагат се доводи преимуществено в подкрепа на основанието - съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимата. Въззивният съд е добавил думата „начин” към израза „особено мъчителен”, която дума липсва в присъдата на първата инстанция; средството на престъплението не е било посочено ясно, тъй като на едно място се описвало, че ударите са нанесени с твърди предмети, а на друго – с твърд предмет и това затруднявало защитата; има различия във фактическата обстановка, приета от съда и тази, описана в обвинителния акт; в нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният съд не е отговорил на възраженията на подсъдимата; вторият протокол за оглед е негоден, тъй като в него се твърди, че трупът отново е намерен, при условие, че е отнесен оттам дни по-рано; описанието на иззетите веществени доказателства нож, анцунг и лопата се различават в различните протоколи, отразяващи процесуалните действия оглед, както и претърсване и измемване и от показанията наи различните лица, даващи описание на тези вещи, което показва, че приетите за веществени доказателства предмети не са иззетите; съдилищата не са обсъдили версията за неизбежна отбрана или афект; неправилно са приети протоколите за разпит на свидетели, съдържащи един и същи час и една и съща дата, поради невъзможността двама свидетели да бъдат разпитани едновременно от един и същи разпитващ съдилищата не са се аргументирали защо не приемат за истина твърдението на подсъдимата, че друго лице е извършило убийството; неоснователно е отхвърлено искането за провеждане на допълнителна СМЕ за установяване възможността подсъдимата да е извършила действията по нанасяне на смъртоносните удари. Сочи се и абсолютно процесуално нарушение - съставът на съда в първата инстанция е незаконен, тъй като един от съдиите е участвал в разпита пред съдия и е задавал въпроси на подсъдимата.
В съдебно заседание осъдената С. С. се явява лично и с упълномощен защитник - адв. М. Е.. Адв. Е. поддържа искането. Счита, че делото не е изяснено, има противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт, по същия начин не е налице единство между присъда и мотиви, не ставало ясно точно с кой предмет е причинено увреждането, довело до смъртта на пострадалия. Моли евентуално да бъде намален размерът на наказанието.
В своя лична защита осъдената С. С. С. заявява, че не е виновна, не тя, а Д. е убил Н., моли за справедливост.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и справедливост на атакувания съдебен акт, и предлага искането за възобновяване да не бъде уважено. Наказателното производство е протекло правилно и законосъобразно и не са допуснати посочените в искането съществени процесуални нарушения.
В последната си дума осъдената отново заявява, че свид. Д. Х. е убил Н. Б..
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПРИ ОСЪЩЕСТВЕНИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНТРОЛ ПО РЕДА на Глава ХХХІІІ от НПК, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
С присъда № 13/24.02.2015 г., по нохд № 283/14 година, Разградският окръжен съд признал подсъдимата С. С. С., [дата на раждане] в [населено място], [община], живуща в с.с., българска гражданка, със средно образование, неомъжена, осъждана, за ВИНОВНА в това, че на 18.01.2014 г. в [населено място], по особено мъчителен начин и с особена жестокост, като му нанесла многобройни силни удари с твърд предмет по жизненоважни части на тялото, умишлено е умъртвила Н. С. Б. от същия град, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4 вр. с чл. 115 и чл. 54 от НК й наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл. 68 ал.1 от НК Разградският ОС е привел в изпълнение наказанието от година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено по НОХД № 573/2013 г. по описа на Районен съд -Разград.
Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски; зачетено е предварителното й задържане на основание чл. 59 ал.1 от НК; съдът се е произнесъл относно веществените доказателства по делото.
С решение № 92/22.05.2015 г., по внохд № 71/15 г., Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Искането е допустимо , тъй като е подадено съгласно правилата по чл.420- чл.421 от НПК - в законния срок, от процесуално легитимирано лице за ревизия на влязъл в сила съдебен акт от кръга на посочените в чл.419 от НПК, който акт не е проверен по касационен ред.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Възраженията на защитата не се подкрепят от доказателствата по делото и от закона. По-голямата част от възраженията са свързани не със съществото на актовете. Обърнато е внимание върху употребата на единствено или множествено число на някои понятия и думи, с които са обозначени от обвинението и съответно в съдебните актове на инстанциите по фактите на средствата на престъплението ( например – „тъпоръбест предмет и тъпоръбести предмети”), върху допуснати смислови и стилови неясноти (напр., „че и при повторния оглед трупът отново бил намерен”); върху незначителни разминавания в посочване на физическите параметри на веществените доказателства (в един протокол е записано, че лопатата е широка 20 см, в друг – 20.5 см) и др. под. Макар да не съдържат никакви качествени характеристики, способни да променят съдържанието на констатациите и изводите относно деянието, дееца и механизма на неговото извършване, по всички възражения въззивният съд е дал обосновани, категорични и ясни отговори.
Вярно е, че в диспозитива на присъдата на окръжния съд, в израза „особено мъчителен” е изпусната думата „начин”, но пропускът очевидно е технически и не е попречил на подсъдимата и защитата й, както и на останалите участници в процеса да разберат неговия смисъл и съдържание. Само трябва да се допълни, че за квалифициращите елементи от значение за обвинението и отговорността на подсъдимата, са събрани безспорни доказателства, които правилно са интерпретирани с извод, описващ предсмъртните болки и страдания на пострадалия от нанесените му травматични увреждания, които той е изпитал приживе, изпълващи съдържанието на квалификацията „особено мъчителен начин” на извършване деянието.
Неоснователно е възражението, че средството на престъплението не било изяснено, тъй като на едно място се описвало, че ударите са нанесени с твърди предмети, а на друго – с твърд предмет, и това затруднявало защитата. И двете форми могат да се използват в описателната част, без това да води до вътрешни противоречия. Няма никакво противоречие между изразите „осъдената е използвала два предмета, два сапа, единият от които е бил част от права лопата” и „нараняванията са причинени с твърд предмет”. Вторият извод не изключва възможността някои от нараняванията да са причинени с единия, а други-с втория твърд предмет. С първия извод се описват и детайлизират действията дееца, а с втория – вида на увреждащия предмет. Различни са целите на описанието. По идентичен начин трябва да се отговори и на останалите формалини възражения. Например, разликата от половин сантиметър в посочването на ширината на металната част на правата лопата (20 см в протокола за СМЕ, 20.5 см. в протокола на техническата експертиза) може да се обясни с различните условия на изследване на предмета, с различното внимание, старание и пр., и оттам – с различната възможност за максимална прецизност на действието. Но това не прави предметът друг, нито го изключва от обективната действителност. Вещественото доказателство е едно, това , което е намерено и иззето от местопроизшествието. Неточното отбелязване на негов/и/ физически признак/ци/ не означава, че вещественото доказателство е било подменено.
Все в този дух, не може да се сподели и твърдението за различия във фактическата обстановка, приета от съда, и тази, описана в обвинителния акт. Между „рано сутринта” и „около 03-04 часа” няма различия. По смисъл поясненията за време имат едно и също съдържание. Същото важи и за твърдението, че в нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК въззивният съд не е отговорил на възраженията на подсъдимата. Възраженията са обсъдени цялостно, добросъвестно, подробно и изчерпателно и са получили аргументиран отговор. Извън пресъздаването на фактическата обстановка и описанието на доказателствата, в останалата част от решението си всъщност съдът почти изцяло коментира именно и само възраженията на подсъдимата и защитата.
Няма никакво основание вторият протокол за оглед да бъде изключен като негоден, тъй като в него се твърди, че трупът отново е намерен, при условие, че е отнесен оттам дни по-рано. Всъщност, текстът трябва да се разбира в смисъл, че се описва леглото, на което е бил намерен (по времето на първия оглед) трупът на Н. Б.. Може би речта е изградена неправилно и поради особеностите на езика се е достигнало до двусмислие на израза. В никакъв случай обаче това не е основание протоколът да не бъде приет и да не бъде обсъждан, тъй като той е събран съгласно редът , предвиден в НПК и притежава доказателствена стойност.
В същия смисъл трябва да се отговори и на възраженията, че описанието на иззетите веществени доказателства - нож, анцунг и лопата - се различава в различните протоколи, направени от различни лица, даващи описанието, което показва, че изследваните като веществени доказателства предмети не са иззетите. Несъществените различия не дават основание да се приеме, че е налице подмяна.
Абсолютно произволно е възражението, че съдилищата не са обсъдили версията за неизбежна отбрана или афект. По делото няма такива данни, освен казаното от осъдената, че е била нападната от пострадалия с нож. Тези изявления са обсъдени изключително внимателно и съдилищата са се обосновали защо не ги приемат за достоверни.
Настоящият съдебен състав не споделя основателността на доводите в искането, че неправилно са приети като годни доказателствени средства протоколите за разпит на свидетелите М. и П., съдържащи един и същи час и една и съща дата на проведените им разпити. Вярно е, че е невъзможно двама свидетели да бъдат разпитани едновременно от един и същи разпитващ орган/ в случая от разследващият на досъдебното производство/, но вписването на едновременност на разпита на тези двама свидетели е плод на техническа грешка, коато е аргументирана от инстанциите по фактите не само със съдържанието на изложените при разпита им данни, разкриващи самостоятелни и независими едни от други възприятия за факти и събития от предмета на доказване. Вън от това, тези свидетели са били разпитани и пред първостепенния съд пред страните; подсъдимата и защитата й са имали възможност в условията на устност, състезателност и равнопоставеност да им задават въпроси и да противопоставят такива въпроси спрямо зададените им от обвинението. Неоснователно се изтъква възражението за незаконен състав, разгледал делото в първата инстанция. Разпитът пред съдия в досъдебната фаза на процеса е един от способите за закрепване на гласни доказателствени средства в лимитативно посочени ред и условия в закона / спр. чл.222, чл.223 от НПК/. Процесуалното действие разпит по този ред се извършва от разследващият орган пред съдия, а не от съда; делото не се предоставя на съдията и той няма право на преценка нито по фактите на обвинението, нито относно въпросите, които ще се поставят пред разпитвания от водещият разследването; чл. 29 от НПК не съдържа основание за отвеждане на съдията, пред който е проведено процесуалното действие по чл. 222, респ. чл. 223 от НПК. Ето защо, участието на съдията , провел разпита по този ред не обуславя пречка и не води до незаконност на състава, решил делото. Следва да бъдат споделени изтъкнатите от въззивния съд аргументи, отхвърлили възражението на защитата за наличие на абсолютно съществено процесуално нарушение – незаконен състав на съда.
Фактите са точно обратното на това, което се твърди, че съдилищата не са се аргументирали защо не приемат за истина твърдението на подсъдимата, че друго лице е извършило убийството. Окръжният съд е отделил значително място на анализ на доказателствата (стр. 19- стр.26 от мотивите на присъдата) с цел да обясни именно защо не приема за достоверно това противоречащо на всички останали данни по делото обяснение на осъдената. Въззивният съд също е отговорил на този въпрос (стр. 11 от мотивите на решението).
Правилно съдилищата се преценили, че не е било необходимо да се провежда допълнителна СМЕ за установяване възможността осъдената да е извършила действията по нанасяне на смъртоносните удари, тъй като тези въпроси са изяснени от приетите експертизи и от свидетелските показания.
Наказанието, наложено на подсъдимата С. не страда от порока явна несправедливост.
При определяне на наказанието съдът се е съобразил със степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимата, съдебното й минало,отношението към извършеното, и всички други правнорелевантни за това факти. Ценейки тяхното съотношение съдът е наложил справедливо наказание при условията на чл. 54 от НК в размер на максималния срок на първата алтернатива от алтернативно предвидените по вид наказания за престъплението по чл. 116, ал.1 от НК от двадесет години лишаване от свобода. Този размер на санкцията ще е в състояние да изпълни целите на чл. 36 от НК. Защитен от установените по делото данни е изводът на съдилищата, че осъдената се характеризира с прояви на дързост и всяващо страх у околните поведение, обосноваващо се, не само от личностовите й особености, но и от навиците, изградени от съдебното й минало, което не е повлияло на възпирането й от общественоопасни проави. Ценените като отегчаващи отговорността обстоятелства като интензивност на употребата на средствата за умъртвяването на пострадалия, мястото на реализиране на инкриминираното деяние – неговия дом, където самата тя е била приютена, очертават профила й на лице със завишена степен на обществена опасност. При съществуващия анализ на данните за личността на извършителката на престъплението едно последващо намаляване размера на така определеното й наказание, в каквато насока е искането, би било явно несправедливо и не би изпълнило целите на наказателна репресия, заложена в чл. 36 от НК.
Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената компетентност, настоящият състав не намира основания по чл. 422, ал.1, т. 5, вр. чл. 348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, налагащи отмяна или ревизия на атакувания и придобил юридически стабилитет съдебен акт.
Водим от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането на осъдената С. С. С. за възобновяване на производството по внохд № 71/2015 г. на Окръжен съд гр.Варна, по което с решение № 92/22.05.2015 г. е потвърдена присъда № 13 от 24.02.2015 г., постановена по нохд № 283/2014 год. на Окръжен съд – гр.Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|