Р Е Ш Е Н И Е № 479 гр.София, 04.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЕЛЕНА АВДЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2292/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искане на осъдения С. Х. К. за възобновяване на въззивно нохд № 1163/2010 год. на Старозагорския окръжен съд и отмяна решение № 255/17.01.2011 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК се обосновава необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Гражданският ищец [фирма] чрез МОЛ П. С. А. не е направил възражение и не е взел становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Старозагорският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 1163/2010 год. потвърдил присъда № 116/02.06.2010 год. по нохд № 650/2009 год., с която признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 11.10.2007 год. в гр. Казанлък при условията на продължавано престъпление присвоил чужди движими вещи на обща стойност 4 799 лева, собственост на [фирма] и [фирма], които владеел. На основание чл.206, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години и 6 месеца. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 3 272 лева, които следва да заплати на [фирма] със законните последици. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавна такса в съответните размери. Неоснователно е възражението в искането, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като още на досъдебното производство е участвало в наказателното производство едно лице в две процесуални качества – на повереник и на граждански ищец. Това възражение е поддържано и пред въззивния съд, който е изложил съображения, които настоящият състав споделя, с които обосновава неговата неоснователност. Вярно е, че е допуснато нарушение, но то не е довело до нарушаване процесуалните права на някоя от страните. По повод установеното по делото, че св.А. е сключила договор с подсъдимия от името на [фирма], водещият разследването, без да изследва въпроса кой е представител на фирмата, е предявил материалите на нея вместо на св.П.А.. Нарушението е на чл.227, ал.2 вр.чл.75 НПК, но не е съществено. Не са нарушени правата на страна-на подсъдимия предвид формалното участие при предявяване материалите на разследването и фактическата липса на процесуална дейност в това качество, и на пострадалия П.А., който е упражнил в пълнота правата си по чл.84 и сл.НПК в инстанциите по същество. Нарушение е допуснато и от първоинстанционния съд, което също е формално предвид данните, че не са нарушени правата на правилно конституираното като страна в процеса лице и липсата на правна възможност само с изразеното си становище по въпроси, които съдът може да реши и без това на някоя от страните, чието присъствие не е задължително, да повлияе върху правилността на съдебния акт. От съдържанието на протоколите за проведените съдебни заседания на двете инстанции по същество и на съдебните актове няма основание за извод, че са нарушени съществено процесуалните права от предвидените в чл.87 вр.чл.74 НПК. Допуснато нарушение е основание за отмяна на оспорен съдебен акт, но само в случаите, когато е съществено, защото е довело до ограничаване на права на страна във връзка със становището й по въпросите във връзка с обвинението и до друг резултат при решаване на въпросите по чл.301 НПК. Няма съмнение, че конкретното нарушение не се е отразило върху правилността на първоинстанционния съдебен акт, поради което с отказа си да го определи като съществено, поради което и основание за отмяна на обжалваната присъда, въззивният съд не е допуснал нарушение от предвидените в чл.348, ал.1, т.2 НПК. Няма нарушение при извършване на процесуалното действие разпознаване на лице с участието на свидетеля Г.К. на 15.01.2008 год. Както правилно е приел и въззивният съд извършващият разследването е спазил всички изисквания от предвидените в чл.169 и сл.НПК. Няма основание за извод, че е направено по снимка какъвто е направил по предположение въззивният съд. От показанията на свидетеля К. и от съдържанието на протокола се установява по несъмнен начин, че потвърждаването на идентичността на лицето-подсъдимия К., е извършено непосредствено след разпита му по въпросите за особеностите, по които го е запомнил и за другите обстоятелства от предвидените, както и за реда, по който е извършено разпознаването в присъствието на поемни и други лица, описани в протокола с посочване на съответното им процесуално качество. Не са налице данни процесуалното действие да е извършено по реда на чл.171, ал.4 НПК и само въз основа на твърденията на подсъдимия не може да се направи различен извод. Основателен е отказът на въззивния съд да назначи допълнителна тройна експертиза. Не са налице основанията за отвод на вещите лица по смисъла на чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.29, ал.2 НПК. Изложени са съображения, които са основани на установеното за квалификацията им, за материалите, които са използвали, за да изготвят заключението си и на съдържанието на отговорите, правилно определено като ясно, пълно и обоснован. Експертизата е по поставени от съда задачи и в случая не са се намирали в отношение на началник и подчинен, защото не са изпълнявали служебна задача от компетентността им според длъжностните им характеристики, когато неизпълнението на заповедта на ръководителя би могла да се отрази върху правилността на решаването й. Експертното заключение не е оценявано едностранно и самостоятелно, а наред с останалия доказателствен материал. Доколкото е имало несъгласие с представено заключение, това е било изготвено от в.л.Ч., съдържанието и пълнотата на отговорите в което е послужило като основание за допускането на експертиза с участието на три нови вещи лица. Няма нарушение на чл.55, ал.1 НПК с отказа да бъде назначена повторна тройна експертиза. След като мотивирано е приел, че изготвената от трите вещи лица експертиза е обоснована, че не възниква съмнение за нейната правилност, че е даден отговор на всички поставени задачи въз основа на изследването на достатъчен по вид и обем доказателствен материал и че експертното заключение е мотивирано, поради което е оценено като годно доказателствено средство, съдът правилно е отказал да уважи това доказателствено искане. Законът е приложен правилно. Въззивният съд е приел за верни изводите, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението по чл.206, ал.1 НК. Основание за това е установеното въз основа на оценката на доказателствения материал обективирано поведение на подсъдимия при конкретно установената фактическа обстановка. Подсъдимият е имал, макар и временно, правомерно владение на вещите и е знаел за задължението си при уговорените условия да ги върне. Законосъобразен е правният извод, че извършеното е при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, в който смисъл са изложените съображения. От приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, не могат да се изведат изводи, че са налице елементите от състава на престъплението измама по смисъла на чл.209 НК. Предвид изложеното за липса на касационни основания за отмяна на непровереното по касационен ред решение на въззивния съд искането на осъдения е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Х. К. за възобновяване на въззивно нохд № 1163/2010 год. на Старозагорския окръжен съд и отмяна на решение № 255/17.01.2011 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/