4 Р Е Ш Е Н И Е № 113 София, 15 май 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и седми април две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 339 по описа за 2018 година. С присъда по нохд № 36/15 г. Разградският окръжен съд осъдил подсъдимия Ф. Ф. Х., за деяние, извършено на 25.08.2011 г., на основание чл.253, ал.1, чл.54 и чл.66, ал.1 от НК на една година лишаване от свобода условно за срок от три години, както и на глоба в размер на 3 000 лева, като оправдал подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение по чл.253, ал.4 от НК. Направените по делото разноски са възложени в тежест на подс.Х.. С решение по внохд № 206/16 г., образувано по жалба на подсъдимия, Варненският апелативен съд като констатирал наличието на основанието по чл.348, ал.3,т.2 от НПК отменил изцяло присъдата и върнал делото за ново разглеждане. С присъда по нохд № 282/16 г. РОС осъдил подс.Х. за същото деяние на основание чл.253, ал.1, чл.54 и чл.66, ал.1 от НК на една година лишаване от свобода условно за срок от три години и на глоба в размер на 3 000 лева, като оправдал подс.Х. по първоначалното обвинение по чл.253, ал.4 от НК. Съдът се произнесъл и за разноските по делото, които поставил в тежест на подсъдимия. С решение № 35 от 15.02.2018 г. по внохд № 300/17 г., образувано по жалба на подсъдимия, ВАС потвърдил присъдата. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс.Х., подадена чрез неговия защитник – адв.Н. А., с която се ангажират всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието при условията на чл.55 от НК. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во н.о. установи: Пределите на проверката по реда на глава двадесет и трета от НПК е стеснена, предвид иницииралия образуване на настоящото производство и направените от него оплаквания – оправдаването на подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение по чл.253, ал.4 от НК, стои вън от пределите. Необходимо се явява да се посочи фактическото обвинение, предявено на подсъдимия с внесения в съда обвинителен акт. То, както е известно се обективира в обстоятелствената част на обвинителния акт. На същото място, обобщено е посочено следното: подсъдимият е управител и собственик на Е.; търговското дружество имало две сметки в Р.; счетоводно се обслужвало от А. К. и Н. К.; на 25.08.2011 г. по едната сметка на дружеството - …044, постъпила сума в размер на 6 872,58 евро с левова равностойност 13 313.78 лева.; сумата постъпила от сметка на св.А. от [населено място], Германия, от съответна банка в Германия; за получател бил посочен [населено място]; същият ден – 25.08.2011 г. подс.Х. посетил офиса на банката и изтеглил на каса в брой 12 781 лева, закупил валута за 430,98 лева (220 евро), заплатил банкови такси за 34,78 лева, заплатил задължение към ЗК”У.” за 19,66 лева и комунални услуги за 0,25 лева; на 29.09.2011 г. в банката, обслужваща коментираната сметка на ТД било получено съобщение от банката наредител в Германия с искане за връщане на сумата по превода, тъй като същият бил извършен чрез измама; по нататък са изложени данни за наказателно производство, образувано в Германия срещу извършител с неустановена самоличност за компютърна измама, с която причинил на св.А. вреда в посочения по-горе размер в евро. Подсъдимият бил уведомен от управителя на офиса на обслужващата го, като ТД, банка, да върне получените пари, но той отказал с мотива, че парите е получил от свой бивш работодател за неизплатено трудово възнаграждение и отказал да попълни статистическа форма по образец на банката, в която имало позиция „Произход на средствата”. Свидетелите К. са утвърдили, че са научили за банковия превод от банковите извлечения и сумата е била заведена счетоводно. Посочено е също заключение по съдебно счетоводна икономическа и банкова експертиза относно движение по различни банкови сметки на ТД и подс.Х.. При това фактическо обвинение прокурорът е извел наличието на обективна и субективна съставомерност по чл.253, ал.4 от НК, а именно, че подс.Х. е извършил финансови операции с парични средства в размер на 13 313,78 лева, за които е предполагал, че са придобити от извършител с неустановена самоличност, чрез тежко умишлено престъпление по чл.212а от НК. Фактите, приети за установени от въззивния съд, не се различават съществено от посоченото дотук (л.3-4 от мотивите на въззивното решение), с няколко изключения. Прието е за установено, че на 24.08.2011 г. подсъдимият е подал заявка за теглене на суми в брой от сметката на ТД – …044, на стойност 13 000 лева и, че в разписката за касово теглене попълнил декларация, че сумата е с произход „реализация”. При тази фактическа обстановка съдът приел, че подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.253, ал.1 от НК – осъществил финансови операции с парични средства в посочения по-горе размер, за които предполагал, че са придобити от извършител с неустановена самоличност чрез престъпление и го оправдал по първоначално предявеното му обвинение, да е предполагал, че паричните средства са придобити чрез тежко умишлено престъпление. Мотивите на въззивното решение не съдържат дължимото относно наличието на субективния признак на престъпния състав по чл.253, ал.1 от НК. Липсват каквито й да било съображения относно това, кои факти, надлежно предявени с обвинителния акт или по реда на чл.287 от НПК и установени от съда обуславят положителен извод за наличието на предположение у подсъдимия за престъпния произход на паричните средства, с които се е разпоредил чрез редица финансови сделки. С Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, т.4,2, са посочени изискванията към реквизитите на обвинителния акт с оглед на преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Указано е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него. С ТР № 6/18 г. ОСНК на ВКС е приело, че независимо от обстоятелството, че ТР № 2/02 г. е прието при действието на отменения НПК, съдържащите се в него принципни постановки не са изгубили своето значение и към настоящия момент, намират приложение и при настоящата правна уредба и следва да бъдат стриктно спазвани от съдилищата. Посоченото по-горе дава основание за следните изводи: очевидно е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени факти/фактически положения, които обуславят субективния признак на инкриминираното спрямо подсъдимия престъпление – че към момента на разпореждане с инкриминираната сума подсъдимият е предполагал престъпния произход на същата. От изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт следва тъкмо обратното - близо месец след разпореждане с паричните средства, получени по сметка на търговското му дружество, той е бил уведомен за това, че преводът е извършен с измама от лице с неустановена самоличност. Приетите от въззивния съд фактически положения, различни от инкриминираните с обвинителния акт, за които стана дума по-горе, са от кръга факти, които обуславят субективната страна на престъплението по чл.253, ал.1 от НК и ако не са предявени чрез обвинителния акт, какъвто е настоящия случай, могат да бъдат предявени на подс.Х. само по реда на чл.287 от НПК. Тази възможност обаче, не е ползвана от прокурора при първото първоинстанционно разглеждане на делото. Друг е въпросът, че коментираните факти, съвсем не са достатъчни за преценка наличието или не на субективния признак на инкриминираното престъпление, но това не променя казаното дотук. Иначе казано, в рамките на предявеното срещу подсъдимия фактическо обвинение, не се разкрива субективния признак на инкриминирания състав по чл.253, ал.1 от НК, както и признаци от обективна и субективна страна на друг престъпен състав, различен от предявения от прокурора. Това предопределя намесата на настоящата инстанция, съответна на регламента по чл.354, ал.1, т.2 от НПК, поради наличието на основанието по чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.2, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 35 от 15.02.2018 г., постановено по внохд № 300/17 г. на Варненския апелативен съд и потвърдената с него присъда № 27 от 17.05.2017 г. по нохд № 282/16 г. на Разградския окръжен съд, като ОПРАВДАВА подсъдимия Ф. Ф. Х. по предявеното му обвинение по чл.253, ал.1 от НК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: