1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 747 София, 23.10.2014 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесети и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 2963 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответниците М. Д. К., П. С. К. и Д. К. Б. против Определение № 1155/17.06.2014г. по ч.т.д.№ 693/2014г. на АС Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 722 от 27.03.2014г. по т.д.№ 758/2012г. на ОС Стара Загора, с което е върната въззивна жалба вх.№ 14323 от 18.11.2013г. срещу решението по същото дело, подадена от същите физически лица и две търговски дружества. За да потвърди правилността на извода за връщане на въззивната жалба на физическите лица, апелативният съд е констатирал оставянето й без движение с указания на представяне на доказателства за внесена държавна такса, депозирането на молба от физическите лица за освобождаване от внасянето й, на основание чл.83,ал.2 ГПК, отхвърлянето на това искане с определение на първоинстанционния съд № 260 от 25.02.2014г. и предоставянето на последна възможност в 1 седмичен срок за внасянето на таксата. Обсъдено е, че в този срок това указание не е изпълнено и че страните не са обжалвали определението по молбата им по чл.83,ал.2 ГПК, което се е стабилизирало и е влязло в сила. Мотивирано е, че в частната въззивна жалба са наведени доводи само по отношение неправилността на влязлото в сила определение от 25.02.2014г., но те нямат отношение към обжалвания съдебен акт за връщане на жалбата. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на въззивната инстанция Твърденията са, че в обстоятелствената част на въззивната частна жалба са били изложени оплаквания против определение № 260/25.02.2014г., с което молбите за освобождаване от внасяне на такса са били оставени без уважение, което те не са обжалвали, тъй като окръжният съд изрично е посочил неговата необжалваемост, поради което единственият път за защита на правата им е бил обжалването на разпореждането за връщането на жалбата. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е поставен процесуалноправният въпрос, по който се иска допускане на касационното обжалване: след като първоинстанцционният съд е отказал да освободи въззивниците от внасяне на държавна такса на основание чл.83,ал.2 ГПК и е посочил, че това определение не подлежи на обжалване, и в частната жалба срещу разпореждането за връщане на жалбата поради невнасяне на държавната такса са изложени доводи за неправилност на определението по молбата по чл.83,ал.2 ГПК, дължи ли въззивната инстанция произнасяне по тези оплаквания, т.е. следвало ли е да приеме че предмет на обжалването е и определението за отказ от освобождаване от внасяне на държавна такса. Поставеният процесуалноправен въпрос е разрешен в обжалваното определение и отговорът му е обусловил изхода на частното въззивно производство, поради което са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, при допълнителното основание на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Съставът на ВКС приема, че отговорът на въпроса е положителен, но при условието, че с частната въззивна жалба е обжалвано и определението за отказ от освобождаване от държавна такса, подлежащо на самостоятелно обжалване, но съдържащо неправилното указание на съда, че не подлежи на обжалване. При такива неправилни указания, частната жалба срещу него, ако е инкорпорирана в частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба, би била в срок, и биха подлежали на самостоятелна преценка от въззивния съд предпоставките по искането за освобождаване от такса, поради преюцициалността им по отношение на извода за връщането на жалбата поради невнасяне на таксата. Ако обаче подадената частна въззивна жалба има само за предмет разпореждането за връщане на жалбата, без да е искана отмяна на определението за отказ за освобождаване от държавна такса, въззивната инстанция не дължи произнасяне по наведените оплаквания за неправилност на отказа, тъй като не е сезирана с искане по смисъла на чл.260,т.4 във вр. с чл.278,ал. 4 ГПК. Произнасянето по този въпрос би било ирелевантно за изхода на спора по връщането на въззивната жалба, тъй като указанията във връзка с редовността й /внасянето на таксата/ не са изпълнени. С оглед отговора на въпроса, частната касационна жалба е неоснователна. Предмет на частната въззивна жалба е само разпореждането за връщане на въззивната жалба, не е искана отмяна на обуславящото връщането на жалбата определение за отказ от освобождаване от внасяне на такса. Поради това изводът на апелативния съд, че изложените доводи нямат отношение към обжалвания съдебен акт, е правилен. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Оставя без уважение частната касационна жалба на М. Д. К., П. С. К. и Д. К. Б. против Определение № 1155/17.06.2014г. по ч.т.д.№ 693/2014г. на АС Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.