Р Е Ш Е Н И Е №429 гр. София, 12 ноември 2015 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева , при становището на прокурора Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1173 по описа за 2015г. Производството е по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК и е образувано по подадена жалба от подс.П. Ц. Ц. срещу въззивно решение № 132/08.07.2015г. по ВНОХД № 151/2015г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново,с което е изменена осъдителна присъда № №7/12.05.2015г. по НОХД № 114/2015г. по описа на Ловешки окръжен съд. В жалбата на подс.Ц., подадена чрез защитник, се навеждат доводи за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се необосновано приемане на съда на държане на наркотични вещества с цел разпространение. Изводът на съда в тази насока бил само едно предположение, основано на намерена електронна везна и множество полиетиленови пликчета. Настоява се да осъществен в действителност състав на престъпление по чл.354а ал.3 от НК, поради което наложеното наказание се явявало явно несправедливо. Съвместното пушене също според съдебната практика обуславяла състав по чл.354а ал.3 от НК. Защитата настоява, че деянието съставлявало и маловажен случай по смисъла на чл.354а ал.5 от НК, като се позовава и на семейното положение на дееца, извършвани проверки от МВР, без да са намирани в него наркотични вещества и на ниската стойност на веществото – 18.29лв. Иска изменение на решението и прилагането на посочената разпоредба с налагане на наказание глоба в предвидения размер. Прокурорът от ВКП в съдебно заседание моли да се остави в сила въззивното решение, като съдът не бил нарушил материалния закон и не бил допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като наложил и справедливо наказание. Всички изложени обстоятелства относно личността на дееца били взети предвид от въззивния съд. Подс.Ц. се явява, представлява се от защитник, който поддържа подадената касационна жалба, като акцентира на свидетелските показания по делото и оспорва доводите на съда относно правната квалификация на деянието., както и на минималното количество наркотично вещество. Подс.Ц. в лична защита заявява, че не бил имал за цел да разпространява марихуана и иска да се измени решението в смисъла на поисканото с касационната жалба. При последната си дума подс.Ц. моли да се уважи касационната жалба. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Ловешки окръжен съд № №7/12.05.2015г. по НОХД № 114/2015г. е признал за виновен подс.Ц. за виновен в извършване на деяние по чл.354а ал.1 пр.4-то и пр.5-то вр.чл.18 ал.1 от НК и му е наложил наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв. Постановил е наказанието лишаване от свобода да се изтърпява при първоначален строг режим, привел е в изпълнение по реда на чл.68 ал.1 от НК наказание от 3 месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 758/2011г. на РС-Троян, също при първоначален строг режим. Съдът от първата инстанция е постановил отнемане на веществени доказателства по делото, както и на предмета на престъплението, присъдил е в полза на държавата направените по делото разноски, като ги е възложил в тежест на подс.Ц.. С въззивно решение № 132/08.07.2015г. по ВНОХД № 151/2015г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново тази присъда е била изменена, като деецът бил частично оправдан по обвинението да е направил опит да разпространи високорисково наркотично вещество –марихуана с тегло 0.594грама, активно съдържание на тетрахидроканабинол от 7.9%, на стойност 3.56лв. Съдът е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като е намалил размера на наложеното наказание от 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв. на 1 година лишаване от свобода, и потвърдил присъдата в останалата и част. Касационната инстанция в пределите на своите правомощия на първо място не намери допуснато нарушение на закона. В този смисъл жалбата и в тази и част се явява неоснователна. Съобразно установените факти по делото, от които по начало тази инстанция е обвързана, приложен е съответстващия закон. На първо място по отношение изменителната част на атакуваното въззивно решение касационната инстанция не е сезирана с надлежен протест и няма процесуални основания да се произнесе. Независимо от липсата на надлежно сезиране, може да се заключи , че тази корективна дейност на апелативната инстанция не търпи критика. Наказателна отговорност може да бъде ангажирана само при започнало изпълнително деяние, изключението по чл.17 ал.2 от НК в случая не е коментирано. Останалите съображения относно провокацията към извършване на престъпление не се оспорват, те са съобразени с фактите по делото и практиката на съда по правата на човека, и следва да се споделят, но така или иначе при липсата на надлежен протест, тези доводи следва да се разглеждат само на плоскостта на изчерпателност на правната аргументация. Също така независимо от наличието на изменителната част на въззивното решение, фактите по делото продължават да ангажират цялостното поведение и именно последното следва да бъде обсъждано при решаване на въпроса, дали е допуснато нарушение на материалния закон при определяне на правната квалификация на деянието. Установено е по делото , че сред своите приятели подс.Ц. бил познат като човек, който продава пликче от по 0.3 грама по 10 лева. Св.М. И. си купувал в рамките на около месец неколкократно високорисково наркотично вещество от дееца. Показанията на този свидетел са депозирани по време на досъдебното производство, пред съдия от съответния първоинстанционен съд, приобщени са по надлежния ред в съдебното заседание от 12.05.2015г. , поради заявлението на свидетеля, че не поддържа тези си показания от досъдебното производство. Не е необходимо да бъде давана оценка на процесуалното поведение на този свидетел, но в подкрепа на истинността на показанията му от досъдебното производство са и показанията на св.Д. Ю.. Св.Д. също е потвърдил извършването на продажби на високорисковото наркотично вещество от подс.Ц., в същото съдебно заседание. Съдилищата не са имали основание да не се доверят на тези свидетелски показания, особено при първоначалното им установяване. Друг правен и житейски извод, освен възприетия от тях, не може да бъде направен –въпреки възраженията на защитата, от така установените по делото факти може единствено да се заключи, че намереното наркотично вещество при личния обиск и извършеното претърсване в дома на подс.Ц., е държано от него не само за лично ползване, но и с цел разпространение, като е налице алтернативен пряк умисъл. Не е невъзможно да се държи високорисково наркотично вещество с цел разпространение и едновременно с това лично да се ползва и употребява това вещество – случаят е точно такъв. Не се установява твърдяното от защитата произволно интерпретиране и анализ на фактите по делото от решаващите съдилища, техните доводи не се основават на предположения, поради което не се установява и допуснато съществено нарушение на процесуални правила при оценката на доказателствената съвкупност, които да са ощетили правото на защита на дееца. Правната квалификация на деянието е възприета в полза на дееца, с приложението на института на опита, и няма процесуална възможност за евентуално изменение, тъй като би се утежнило без правно основание неговото наказателноправно положение. В крайна сметка се е достигнало до налагането на справедливо наказание, с отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, с приложението на чл.55 ал.1т.1 от НК, макар съдът да не се позовал изрично на възможността си по чл.58 б.“а“ от НК, каквато материалноправна хипотеза е имал на разположение. Съдът от въззивната инстанция е изложил множество аргументи, които са му послужили за намаляване на наказанието, които се споделят и от касационната. Допълнителни аргументи обаче, нито в подкрепа на приложението на материалния закон, нито по отношение намаляване на размера наказанието или преминаване към друг вид такова, този касационен състав не откри. Деецът е осъждан, проявил е известна упоритост при осъществяване на престъпния състав на чл.354а ал.1 от НК , в съответния определен изпитателен срок, и доводите относно малкото количество, ниската стойност на наркотичното вещество, неговият вид, който не позволява достигането на физическа зависимост, младата възраст и липсата на установени негативни прояви при полицейски проверки, не са достатъчни, за да елиминират от необходимостта на дееца да бъде наложено съответстващо наказание, което да му въздейства поправително и възпитателно. Предишното условно наказание очевидно не е успяло да стори това, поради което преценката на решаващата въззивна инстанция относно размера на смекченото наказание се явява съответна и напълно справедлива. Наистина не е било необходимо да се налага и съпътстващото наказание глоба, която е предвидена кумулативно, което с основание е сторено, предвид и материалното положение на дееца , както и ниската стойност на предмета на престъплението, в противен случай наложеното наказание при съвкупната си оценка би се явило твърде ожесточено. Приложението на чл.68 ал.1 от НК е съобразено с изискванията на материалния закон, то е задължително и е в състояние да допринесе за постигане на поправителния и възпитателен ефект, като удовлетвори и необходимостта дееца да бъде в достатъчна степен предупреден за последиците от поведението си. Неотклонното спазване на наказуемостта на подобни деяния също е от естество да удовлетвори обществените изисквания за превантивен ефект на наказателните санкции. Касационният съдебен състав прие, че липсва основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, поради което в цялост следва да бъде потвърдено, включително и по отношение на постановеното отнемане и присъдените разноски по делото. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 132/08.07.2015г. по ВНОХД № 151/2015г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: