О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 162 София, 20.04.2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4659 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Ловеч, чрез пълномощника й адвокат И. Х., против решение № 108 от 23.08.2021 г., постановено по гр. д. № 248 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Ловеч, с което е потвърдено решение № 260058 от 24.03.2021 г. по гр. д. № 1889/2020 г. на Районен съд - Ловеч за отхвърляне на предявения от Община Ловеч против „Обединена българска банка“ АД, гр. София и „Алги“ ЕООД, гр. Варна иск по чл. 440 ГПК за признаване за установено, че „Алги“ ЕООД, длъжник по изпълнително дело № 1007/2016 г. на ЧСИ с рег. № *** към датата на вписване на възбраната – 15.09.2011 г. – от „ОББ“ АД не е бил собственик на поземлен имот с идентификатор 67948.500.99 и построената в имота сграда с идентификатор 67948.500.99.1, находящи се в с. Соколово, Община Ловеч. „Обединена българска банка“ АД, гр. София, чрез старши юрисконсулт Н. Н., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. „Алги“ ЕООД, гр. Варна не е изразило становище по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното: В касационната жалба не е оспорена приетата от въззивния съд фактическа обстановка, а именно: На 27.03.2009 г., между Общински съвет Ловеч, в качеството му на орган по чл. 3, ал. 3, т. 2 ЗПСК чрез кмета на общината, от една страна като продавач, и „Алги“ ЕООД, от друга като купувач, е сключен договор, с който продавача продава на купувача процесния недвижим имот, частна общинска собственост. От Община Ловеч против „Алги“ ЕООД е подадена искова молба, с която е предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора от 27.03.2009 г., вписана на 22.04.2015 г. С неприсъствено съдебно решение № 386/02.10.2015 г. по гр. д. № 512/2015 г. на РС Ловеч, влязло в сила на 02.10.2015 г., е постановено разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на приватизационен договор от 27.03.2009 г. Решението е вписано на 18.11.2015 г. Имотът е актуван като публична общинска собственост с акт № 54660 от 26.09.2016 г., вписан на 30.09.2016 г. На 14.09.2011 г. е образувано изпълнително дело при ДСИ при РС – Ловеч с взискател „ОББ“ АД и длъжник „Алги“ ООД (сега „Алги“ ЕООД) въз основа на изпълнителен лист от 11.05.2011 г. за парично задължение. Изпълнението е насочено върху процесния имот, като на 15.09.2011 г. е вписана възбрана върху него. По искане на взискателя изпълнителното производство е продължило от ЧСИ, рег. № ***, който е извършил опис на 17.10.2016 г. и с постановление за възлагане на недвижим имот (изх. № 26603/13.11.2020 г.) имотите (земя и сграда) са възложени на Г. В. К.. При така установените факти въззивният съд е направил извод, че предявения иск е неоснователен, тъй като при вписване на възбраната на 15.09.2011 г. длъжникът по изпълнението „Алги“ ООД е бил собственик на възбранените земя и сграда. След като в деня на вписване на възбраната длъжникът по изпълнението е собственик на възбранения имот, не би могло да се приеме различен извод относно принадлежността на собствеността към този момент, вкл. че общината е негов собственик по силата на ретроактивното действие на развалянето на приватизационния договор от 27.03.2009 г. Тезата за ретроактивното действие на развалянето е несъмнена и безспорна. В случая обаче, разбирането на ищеца за противопоставимост на взискателя на обратното действие на развалянето е изградено в противоречие със закона, защото не държи сметка за конкретната хронологичност на правните действия, при която вписването на исковата молба за разваляне на договора (придобивното основание на длъжника по изпълнението) следва, а не предхожда вписването на възбраната. Освен забрана към длъжника за извършване на фактически и разпоредителни действия с възбранения имот (чл. 451 ГПК), законът установява както непротивопоставимост на взискателя на вписаните след възбраната разпореджания с имота (чл. 452, ал. 2 ГПК), така и противопоставимостта на възбраната спрямо трети лица с конкуриращи се права върху същия имот (чл. 453 ГПК). Касае се за две самостоятелни действия на защитното действие на възбраната, проявяващо се в различна насоченост. Тезата на ищеца за противопоставимост на ретроактивното действие на развалянето е изградена в противоречие именно с чл. 453, т. 2 ГПК. Според цитираната разпоредба на взискателя и присъединилите се кредитори на могат да се противопоставят решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. Решението за разваляне на договора за продажба е непротивопоставимо на взискателя, защото подлежащата на вписване искова молба на Община Ловеч (чл. 114, б. „а” ЗС), с която е предявен иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е вписана след възбраната. В този смисъл е неоснователно оплакването във въззивната жалба за неприложимост на чл. 453, т. 2 ГПК към конкретния случай, доколкото не се касаело за разпореждане на длъжника с процесния имот след вписване на възбраната. Разпоредбата в случая е приложима именно защото чрез нея се дава примат на правото на взискателя да се удовлетвори от възбранения недвижим имот пред правата на третите лица върху същия имот, признати или произтичащи от съдебни решения по подлежащи на вписване искови молби, когато тези молби са вписани след възбраната. Разбирането на ищеца за неприложимост на чл. 453, т. 2 ГПК към конкретния случай лишава от практически смисъл съществуването на разпоредбата, доколкото ретроактивното действие на развалянето би се прилагало безусловно спрямо взискателя - въпреки възбраната и независимо от това дали исковата молба по иска за разваляне е вписана и дали вписването предхожда или следва възбраната. С оглед на това, че са извършени въз основа на решението по разваляне на договора, на взискателя „ОББ” АД не са противопоставими и последвалите го действия по отстраняване на длъжника от владение и актуването на имота като публична държавна собственост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) допустимо ли е кредиторът-взискател по предявен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК да противопостави възражение по чл. 453, т. 2 ГПК извън изпълнителния процес и релевантно ли е то? Извън изпълнителния процес следва ли кредиторът да зачита правото на собственост на третото лице и произтичащите от него правомощия? Действието на възбраната и непротивопоставимостта на невписаните актове по чл. 453 ГПК касае ли правата на взискателя извън рамките на принудителното изпълнение? Допустимо ли е при предявен отрицателен установителен иск по реда на чл. 440, ал. 1 ГПК правата на взискателя по чл. 453 ГПК да се разглеждат като част от предмета на делото? 2) разпростира ли се обратното действие на разваления договор с предмет право на собственост върху недвижим имот по отношение на кредитор, наложил възбрана върху този имот преди постановяване на решението? Противопоставимо ли е решението за разваляне на договор с предмет право на собственост върху недвижим имот по отношение на кредитор, наложил възбрана върху недвижимия имот преди вписването на исковата молба за разваляне на договора? По първата група въпроси касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 131 от 26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г., І гр. о. Тълкуването по посоченото решение (че разпоредбата на чл. 452, ал. 2 ГПК брани единствено правото на кредитора, вписал възбрана върху един имот, да иска изнасяне му на публична продан с цел удовлетворяване на паричното си вземане и извън изпълнителния процес, кредиторът следва да зачита правото на собственост на третото лице и произтичащите от него правомощия на владение и ползване на вещта, по-специално – кредиторът няма никакво основание да владее и ползва възбранената вещ – арг. от чл. 486, ал. 1 ГПК, доколкото тя се оставя във владение на длъжника, респ. на новия приобретател, съответно ако кредиторът е получил владението на отпаднало основание, той няма правото да го задържи, нито пък да брани това свое неоснователно владение с възражение по чл. 452, ал. 2 ГПК) е неотносимо, тъй като е дадено в хипотеза, различна от настоящата – на предявен от приобретател на възбранения имот против взискателя ревандикационен иск при неприключило изпълнително производство по отношение на съответния имот, поради което е направен извод, че до приключване на публичната продан третото лице, което ще търпи принудителното изпълнение, има право да владее имота. По тази група, както и по втората група въпроси не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отговорът на въпросите се съдържа в изричната норма на чл. 453, т. 2 ГПК, съгласно която на взискателя и присъединените кредитори са непротивопоставими решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. По приложението на тази норма в хипотеза, аналогична на настоящата (но при приключила публична продан), е налице и практика на ВКС – решение № 70 № 70 от 23.07.2015 г. по гр. д. № 6858/2014 г., І гр. о. – в която е дадено тълкуване, че конкуренцията на правата на купувача, който се легитимира като собственик на имота на основание влязлото в сила постановление за възлагане на имота от публична продан и тези на лицето, което се легитимира като собственик в резултат на обратното действие на съдебното решение за разваляне на договора (чл. 88, ал. 1 ЗЗД), законодателят решава според поредността на вписванията на възбраната и исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като се зачитат правата на лицето на основанието, вписано първо по ред. Когато първа по ред е вписана възбраната в полза на взискателя по изпълнителното дело, по което купувачът е придобил имота от публична продан, без правно значение е дали към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане има вписано решение за разваляне на договора, легитимирал длъжника като собственик и дали е спазен срокът по чл. 115, ал. 2 ЗС. Развалянето на договора действително има обратно действие, но само между страните по договора, като в случая правата на купувачът от публичната продан са защитени от вписаната възбрана. Доколкото имотът не се намира в патримониума на неизправната страна по разваления договор, то за изправната страна остава възможността да иска неговата равностойност. Не и да претендира връщането на имота от третото добросъвестно лице, както и да оспорва придобиването на собствеността от страна на това трето лице, което се ползва от защитата по чл. 88, ал. 2 ЗЗД. „ОББ“ АД не претендират разноски, поради което такива за настоящото производство не следва да се присъждат. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 108 от 23.08.2021 г., постановено по гр. д. № 248 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Ловеч. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: