Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60476
гр. София, 21.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 1758 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. Н. Д. и К. Х. М. като синдици на „КТБ“ АД /н./ и „Имидж консултинг“ ЕООД срещу решение № 891/22.04.2020г. по т.д. № 3851/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
Касационните жалбоподатели А. Н. Д. и К. Х. М. - синдици на „КТБ“ АД /н./ обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 783/17.04.2018г. по т.д. №1596/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 12 състав, в частта, с която отхвърлен предявеният от касационните жалбоподатели срещу „Имидж консултинг“ ЕООД иск по чл.59, ал.2 от ЗБН вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД за обявяване за нищожно на прихващане, направено с изявление с вх. №9752/24.10.2014г. поради липса на форма. В касационната жалба поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат съображения относно неправилността на изводите на въззивния съд, като твърдят, че същите не са съобразени с фактическото положение, в което се е намирала банката към момента на отправяне на изявлението за прихващане. Поддържат, че изискванията на чл.59, ал.2 от ЗБН са приложими и към прихващанията в периода на действие на специален надзор на банката – до момента на откриване на производство по несъстоятелност със съдебно решение. Считат, че процесното изявление за прихващане е нищожно, тъй като не е отправено по установения в чл.59, ал.2 от ЗБН ред.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационните жалбоподатели поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за достъп до касация. Сочат като обуславящи въпросите: 1/ Приложими ли са формалните изисквания на чл.59, ал.2 от ЗБН към изявленията за прихващане със задължения на банката, получени от нея преди откриване на производството по несъстоятелност спрямо същата с решение по чл.13 от ЗБН?; 2/ В приложното поле на нормата на чл.59, ал.1 и ал.2 от ЗБН или извън него са изявленията за прихващане, отправени до банка в периода след поставянето й под специален надзор и преди отнемане на лиценза й от Централната банка?; 3/ В приложното поле на нормата на чл.59, ал.1 и ал.2 от ЗБН или извън него са изявленията за прихващане, отправени до банка в периода след отнемане на лиценза й от Централната банка и преди откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл.13 от ЗБН? Считат, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „Имидж консултинг“ ЕООД поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Излага съображения и за неоснователност на жалбата по същество. Претендира и присъждане на разноски.
Касационният жалбоподател „Имидж консултинг“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е обявено за установено по отношение на кредиторите на „КТБ“ АД /н./ по предявения от синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу „Имидж консултинг“ ЕООД иск по чл.59, ал.5 от ЗБН, че прихващането, извършено с изявление с вх.№9752/24.10.2014г., е недействително, освен в частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество. В касационната жалба сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че моментът на откриване на производството по несъстоятелност, респ. моментът, в който синдикът може да упражни потестативното право да подаде иск по чл.59, ал.5 от ЗБН, няма отношение към материалноправните предпоставки за извършване на прихващането и правните последици на сделката, а единствено към наличието на легитимация и правен интерес от иска. Твърди, че придаденото с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН обратно действие на нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН е в противоречие с чл.1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, като счита за неправилен извода на съда, че нормата не създава предпоставки за лишаване от право на собственост. Изразява несъгласие и с приетото от съда относно нормата на чл.59, ал.6 от ЗБН, тъй като съобразно същата норма действието на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение. Изтъква, че до изпълнението на тази сметка не може да се прецени за каква част от вземането прихващането би могло да породи действие, а до този момент въз основа на съдебното решение по иска синдикът ще е реализирал погасеното до уважаване на иска задължение на кредитора в пълен размер. Поддържа, че при условията на закона, който е бил в сила към момента на извършване на прихващането, т.е. при който за него се е породило оправдано правно очакване, е погасил свое насрещно задължение със свое притежание /активното вземане/. Счита, че противоречието на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН с Протокол № 1 не се преодолява и с оглед предвиденото в разпоредбата, че кредиторът се вписва служебно в списъка по чл.64, ал.1 от ЗБН, като поддържа, че по този начин не се осигурява ефективна защита на притежанието.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за достъп до касация. Сочи като обуславящи въпросите: 1/ Налице ли е хипотеза на отнемане на права с разширяване на приложното поле на иска по чл.59, ал.5 от ЗБН при приложение на редакцията му, приета след извършване на прихващането, в сила към момента на откриване на производството по несъстоятелност /когато възниква правото на синдика да предяви иск срещу прихващането/, в случаите, когато с последващото извършването на извънсъдебно прихващане изменение на закона е предвидено, че прихващането, което до тогава е пораждало незабавно погасително действие и погасителните му последици са били противопоставими на всички, в т.ч. и на кредиторите на несъстоятелността, освен при установена недобросъвестност в хипотезата на чл.59, ал.3 /и ал.4/ от ЗБН, по силата на съдебно решение по иска по чл.59, ал.5 от ЗБН може да бъде обявено за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността, на които настъпване на погасителното действие и правните му последици не могат да се противопоставят, а действието на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение, само въз основа на момента на извършване на прихващането и без да се изследва добросъвестността на кредитора?; 2/ Коя е материалноправната норма, приложима към преценка противопоставимостта на правните последици спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършено извънсъдебно прихващане преди откриване на производството по несъстоятелност на банка – тази в сила към момента на извършването му или тази към момента на възникване на потестативното право на синдика да предяви конститутивен иск по чл.59, ал.5 от ЗБН, и в случай че това е тази, при действието на която е било извършено прихващането, то с придаване на обратно действие на следваща редакция на нормата постига ли се лишаване от законно придобити права, в т.ч. лишаване на притежателя от вземането му и възможността да противопостави удовлетворяването на вземането и погасяването на задължението на кредиторите на несъстоятелността?; 3/ С изменението на чл.59, ал.5 от ЗБН, в сила от 28.11.2014г. и придаденото му действие с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 2018г., считано от 20.06.2014г., с което действието на прихващането, извършено до 28.11.2014г. /което към датата на извършването му е породило погасителни последици/, се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение и погасителните му последици не се признават за целите на попълване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите й, без доказване на допълнителни предпоставки и само с оглед момента на извършването му след 20.06.2014г., постига ли се ефект на отнемане на права и нарушаване на основни правни очаквания, респ. явно и несъответно превишаване пределите на необходимото за постигане целите на закона, и приложението на нормата има ли ефект на санкция спрямо извършилия прихващането кредитор само поради това, че е извършил прихващането след 20.06.2014г.?; 4/ Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. и доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса?; 5/ Коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН към прихващане, извършено и породило окончателните си правни последици преди 28.11.2014г. /т.е. до влизане в сила на изм. с § 9 на ЗИДЗДБРБ за 2014г./, но след 20.06.2014г.?; 6/ Приложението на редакцията на чл.59, ал.5 от ЗБН, в сила от 28.11.2014г., с придаденото й обратно действие с § 8 от ЗИД на ЗБН с ДВ, бр.22 от 2018г., противоречи ли на забраната по чл.1 от Допълнителен протокол №1 към ЕКЗПЧОС, която защитава правото на мирното ползване на собствеността, което включва забрана за лишаване от притежания, каквото е активното вземане, и оправдани правни очаквания, каквито са очакванията на извършилия прихващането кредитор, че е погасил задължението си, но и реализирал вземането си, и ако е така, лишаването в съответствие ли е с принципите на законосъобразност, легитимност и пропорционалност, както са изяснени в практиката на Съда в Люксембург? При същите предпоставки, сочената вътрешна уредба противоречи ли на правото на Европейския съюз с чл.17, ал.1 от ХОПЕС вр. чл.52, ал.3 от ХОПЕС и налице ли са основания да се откаже прилагането й?; 7/ Допустимо ли е с преходна разпоредба, приета много след приемането на материалноправна норма, да се придаде обратно действие на материалноправната норма, при положение че при приемането на материалноправната норма на същата не е било придадено обратно действие, а действие занапред? Поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 4/11.03.2014г. по конст. дело №12/2013г. на Конституционния съд на Р България. Счита, че вторият въпрос е от значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърди, че третият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на СЕС, обективирана в решение по дело С – 107/10 / „Енел Марица Изток 3“ АД срещу Директора на „Обжалване и управление на изпълнението“ – НАП/ и решение по дело С – 630/17 /Anica Milivojevic срещу Raiffeisenbank St. Stefan – Jagerberg – Wolfsberg eGen/. Поддържа, че по четвъртия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по тълк.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение №248/07.01.2020г. по гр.д. №4193/2018г. на ВКС, IV г.о., решение №548/06.10.2012г. по гр.д. №1119/2009г. на ВКС, III г.о., решение №331/19.05.2010г. по гр.д. №257/2009г. на ВКС, IV г.о., решение №411/27.10.2011г. по гр.д. №1857/2010г. на ВКС, IV г.о., решение №443/25.10.2011г. по гр.д. №166/2011г. на ВКС, IV г.о., решение №445/02.11.2011г. по гр.д. №1733/2010г. на ВКС, IV г.о., решение №57/02.03.2011г. по гр.д. №1416/2010г. на ВКС, III г.о., решение №194/18.06.2013г. по гр.д. №1100/2012г. на ВКС, IV г.о., решение №230/11.02.2013г. по т.д. №1090/2011г. на ВКС, II т.о., решение №42/09.06.2014г. по т.д. №799/2011г. на ВКС, II т.о. и решение №9/25.03.2014г. по гр.д. №3700/2013г. на ВКС, I г.о. Счита, че петият, шестият и седмият въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба А. Н. Д. и К. Х. М., като синдици на „КТБ“ АД /н./ оспорват жалбата, като твърдят липса на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържат също, че жалбата е неоснователна. Претендират и присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че „КТБ“ АД /н./ е поставена под специален надзор с решение на УС на БНБ от 20.06.2014г. за определен срок, за който е спряно изпълнението на всичките й задължения, както и извършването на дейностите във връзка с издадения й лиценз; с последващо решение от 06.11.2014г., вписано на 07.11.2014г., лицензът й за извършване на банкова дейност е отнет и е решено да бъде поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката; с решение №664/22.04.2015г. по т.д.н. №7549/2014г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД поради неплатежоспособността й, а с решение №1443/03.07.2015г. на САС като начална дата на неплатежоспособността е определена датата на поставяне на банката под особен надзор – 20.06.2014г. Приел е за безспорно още, че между банката и „Имидж консултинг“ ЕООД на 15.02.2010г. е сключен договор за кредит по картова сметка, по който към 24.10.2014г. е съществувала непогасена редовна главница от 9 981,22 евро; на 21.10.2014г. между „Имидж консултинг“ ЕООД и Е. Р. е сключен договор за цесия, по силата на който дружеството е придобило вземане срещу банката в размер на 12 000 щ.д., а с писмено волеизявление, получено в банката на 24.10.2014г. дружеството е направило прихващане, с което е погасило задължението си по договора за кредит. По отношение на главния иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД вр. чл.59, ал.2 от ЗБН въззивният съд, въз основа на систематичното тълкуване на чл.59, ал.2 вр. ал.1 от ЗБН и заглавието на раздел III – „Попълване масата на несъстоятелността“, както и въз основа на анализ на съдържанието на нормата, е приел, че изискването за форма на прихващането – писмена с нотариална заверка на подписа е въведено спрямо прихващанията, които законодателят допуска да бъдат извършвани в откритото производство по несъстоятелност и не касае тези, които го предхождат. Изтъкнал е, че за да се приложи по аналогия ал.2 към прихващания, извършени преди откриване на производството по несъстоятелност, означава да бъде изопачена волята на законодателя, както и да бъдат въведени чрез тълкуване изисквания за валидност на правни действия, без такива да са съществували към момента на извършването им, което е правно недопустимо. С оглед на тези съображения, въззивният съд е приел, че изводът на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД вр. чл.59, ал.2 от ЗБН е правилен.
По отношение на евентуалния иск по чл.59, ал.5 от ЗБН решаващият състав е приел, че на преценка подлежат предпоставките за уважаване на иска според редакцията на нормата от 28.11.2014г. /ДВ бр.98/2014г./, тъй като същата е действала към момента, към който е възникнало правото на синдика да предяви конститутивния иск по чл.59, ал.5 от ЗБН – 22.04.2015г. Приел е още, че за прихващанията, извършени след 20.06.2014г., в което число попада и процесното, приложение намира извършеното междувременно изменение и допълнение на закона с приетия текст на § 8 от ПЗР към ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/2018г., доп. ДВ бр.33/2019г./, с който изрично е предвидено обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН в съществуващата й последна редакция – от 20.06.2014г. Приел е, че следва да съобрази и приложи нормата, доколкото § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН е действащ към датата на постановяване на въззивното решение, като е изтъкнал, че това е допълнителен аргумент, обосноваващ извода за основателност на предявения от синдика първи евентуален иск. Счел е за неоснователни направените в тази връзка в хода на устните състезания възражения на „Имидж консултинг“ ЕООД, като е посочил, че няма правомощието да се произнася по противоконституционността на приета по законоустановения ред правна норма преди същата да бъде обявена за такава от компетентния за това Конституционен съд на Р България, а е длъжен да я приложи, по аргумент за противното от чл.22, ал.2 от ЗКС.
Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението за противоречие на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН с чл.1, ал.1 от Допълнителния протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Счел е, че уважаването на иска по чл.59, ал.5 от ЗБН не води до фактическо последващо лишаване на притежателя на съответното вземане от законно придобитите права върху него. Изложил е съображения, че предявеният на посоченото основание иск не е установителен за нищожност, поради което прилагането на разпоредбата към извършеното преди изменението й прихващане не се отразява на валидността на прихващането, което в отношенията между страните по него остава действително, нито санкционира притежателя му, като го лишава от вземането. Единствените последици от уважения иск са установяване на непротивопоставимост на извършеното прихващане спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, с изключение на частта, която той би получил при разпределението на осребреното имущество и отлагане на действието на това прихващане до изпълнението на окончателната сметка за разпределение /чл.59, ал.6 от ЗБН/. Приел е, че това означава, че задължението на прихващащия кредитор ще бъде намалено само с такава част от вземанията му, която е съответна на дела му от масата на несъстоятелността. Изтъкнал е, че целта на законодателя не е прихваналият кредитор да бъде лишен от собственост, а да бъдат изравнени правата на всички кредитори на несъстоятелността и поставени в зависимост от действително постъпилите в масата й средства /включително чрез реалното изпълнение на задълженията към банката/, като по този начин бъде противодействано по законодателен път на заобикалянето на реда, предвиден за справедливо удовлетворяване на всички кредитори на банката в несъстоятелност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По касационната жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. като синдици на „КТБ“ АД /н./
Първите два въпроса в изложението на касатора по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК, се отнасят до това дали изискването на чл.59, ал.2 от ЗБН за форма за валидност на прихващането – писмена с нотариална заверка на подписа е приложимо и за прихващания, извършени преди решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката и по-конкретно в периода след поставянето й под специален надзор от отнемането на лиценза й от БНБ до откриване на производството по несъстоятелност. Последният въпрос, който касае прихващане, извършено с изявление след отнемане на лиценза на банката до откриване на производството по несъстоятелност, не покрива общия критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като процесното прихващане е извършено на 24.10.2014г., съответно преди отнемането на лиценза на банката. Останалите два въпроса касаторите поставят във връзка с доводите си, основаващи се на фигурата на временния синдик по чл. 12а от ЗБН и на правомощията му да завежда отменителни искове, от които извеждат възможността временният синдик да бъде адресат на изявление за прихващане. Въвеждането на въпросите в посочения контекст не би могло да обоснове извод за значението им за изхода на спора по предявения иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД вр. чл.59, ал. 2 от ЗБН, тъй като фигурата на временния синдик като предварителна обезпечителна мярка е въведена с разпоредбата на чл.12а от ЗБН през 2015 г. - ДВ, бр. 22 от 24.03.2015г., тоест след извършването на прихващането на 24.10.2014г., а освен това изявлението на ответника за прихващане от посочената дата предхожда и подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД от БНБ на 07. 11. 2014 г., от който момент може да бъде назначаван временен синдик. Предвид липсата на общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК, безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен селективен критерий чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По касационната жалба на „Имидж консултинг“ ЕООД:
Първи, втори, трети, шести и седми въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаят придаденото с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр.22/2018г., в сила от 20.06.2014г.) обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН. С Решение №8/27.05.2021г. Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал.1-4, § 6, ал.1 и 2, § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр.22/2018г., доп. ДВ, бр.33/2019г.) Предвид произнасянето на Конституционния съд и обявяването за противоконституционни на приложимите към спора норми на ЗБН, посочените по – горе въпроси към настоящия момент са изгубили своето значение за спора и не отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е обуславящ за изхода на спора, но не е налице селективната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, на която касаторът се позовава. Съгласно постоянната практика на ВКС целта на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма. Въззивният съд е задължен да мотивира решението си, като изложи свои изводи по съществото на спора, произнасяйки се и по всички поддържани във въззивната жалба и отговора защитни доводи и възражения на страните. Обжалваното въззивно решение е постановено при обсъждане на доводите и възраженията на страните и на доказателствения материал в пълнота, поради което липсва противоречие със сочената от касатора практика на ВКС. Заявеното от касатора оплакване, че въззивният съд не е обсъдил доводите му за несъответствие на националната правна уредба с чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, с чл.17 ал.1 от ХОПЕС, във вр. с чл.52 ал.3 от ХОПЕС, както и с Директива №361/1988г. и Директива №24/2001г., не съответстват на данните по делото. Съставът на САС е изложил подробни съображения за липса на противоречие на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр.22/2018г., доп. ДВ, бр.33/2019г.) с чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, а доводи във връзка със сочените от касатора разпоредби на ХОПЕС и с Директива №361/1988г. и Директива №24/2001г., не се съдържат във въззивната жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени преди изменението й с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. (обн.ДВ, бр.98/2014 г., в сила от 28.11.2014г.) Така поставеният въпрос е релевантен, пряко свързан с решаващите изводи на състава и е обусловил правния резултат по спора.
По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса, уточнен от състава на ВКС: „Коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. (обн.ДВ, бр.98/2014г., изменена с бр.22/2018г., бр.12/2021г., обявена за противоконституционна с Решение № 8 на КС на РБ относно началната дата на прилагане 20.06.2014г. – бр.48/2021г.)?“
На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 432,12 лв. по сметка на ВКС.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №891/22.04.2020г. по т.д.№3851/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, в обжалваната от касатора „Имидж консултинг“ ЕООД част, с която е потвърдено решение № 783/17.04.2018г. по т.д. №1596/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 12 състав, в частта, с която е обявено за установено по отношение на кредиторите на „КТБ“ АД /н./ по предявения от синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу „Имидж консултинг“ ЕООД иск по чл.59, ал.5 от ЗБН, че прихващането, извършено с изявление с вх. №9752/24.10.2014г., е недействително, освен в частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество.
УКАЗВА на касатора „Имидж консултинг“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 432,12 лв. по сметка на ВКС.
Делото да се докладва на председателя на І т.о. на ВКС след изпълнение в срок на указанията за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл.289 от ГПК на страните: касатор - „Имидж консултинг“ ЕООД и ответник по касационната жалба - синдиците на „КТБ“ АД /н./, а случай на неизпълнение в срок на указанията – делото да се докладва на състава за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 891/22.04.2020г. по т.д. №3851/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, в частта, обжалвана от синдиците на „КТБ“ АД /н/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.