6 Р Е Ш Е Н И Е № 22 София, 20 октомври 2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1200/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Е., чрез защитниците му адв.М. Д. и адв.Б. Х. срещу въззивна присъда № 186 от 25.09.2019г., постановена по в.н.о.х.д. № 2723/2019г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХV въззивен състав. В жалбата и допълнението към нея са развити доводи в подкрепа на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК, като се прави искане за отмяна на атакуваната присъда в частта, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 от НК и за постановяването на нова, с която да бъде оправдан по това обвинение. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Счита, че въззивният съд е извършил внимателен анализ на доказателствените материали и в частност на гласните доказателствени източници – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Г. Д./пострадала/ и нейния баща, поради което възраженията на касатора за надценяване на тези доказателствени източници, са неоснователни. Според прокурора правилно е приложен материалният закон, а наложеното наказание е справедливо. Адвокат В., повереник на частната обвинителка моли жалбата на касатора да бъде оставена без уважение, тъй като въззивният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Твърди, че въззивната инстанция не е допуснала съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Защитникът на подсъдимия - адв.Д. пледира за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображения. Поддържа и направените в условията на алтернативност искания, които са съответни на заявените касационни основания. Защитникът на подсъдимия адв.Х. се присъединява изцяло към становището на адв.Д., включително досежно направените искания. Подсъдимият П. Е. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда от 27.02.2019г., постановена по нохд № 14359/2018г., Софийски районен съд е признал подсъдимия П. И. Е. за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, вр. чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го е оправдал за това, че на 21.12.2017г. около 15.00часа в [населено място],[жк], [жилищен адрес] се заканил на Г. Д. с убийство, държейки в ръката си отверка се насочил към нея с думите “Ще те наръгам! Аз съм сам и не ми пука от нищо!”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както и за това, че на 07.11.2018г. около 21,50часа в [населено място], се заканил на Г. Д. с убийство, изпращайки посредством молибното приложение “Месинджър” до телефонен номер //, ползван от Д., съобщение с текст:”... ще ти пръсна черепа”/”...she ti prusna cherepa”/ и “курво скапана ще видиш ти аз ти казвам”/”kurvo skapana shte vidish ti az ti kazvam”/, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. С въззивна присъда № 186 от 25.09.2019г., постановена по в.н.о.х.д. № 2723/2019г. на Софийски градски съд, първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която подсъдимият П. Е. е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК с пострадала Г. Д., а именно за това, че на 21.12.2017г. около 15.00часа в [населено място],[жк], [жилищен адрес] се заканил на Г. Д. с убийство, държейки в ръката си отверка се насочил към нея с думите “Ще те наръгам! Аз съм сам и не ми пука от нищо!”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като вместо това е : признал подсъдимия Е. за виновен в това, че на 21.12.2017г. около 15.00часа в [населено място],[жк], [жилищен адрес] се заканил на Г. Д. с убийство, държейки в ръката си отверка се насочил към нея с думите “Ще те наръгам! Аз съм сам и не ми пука от нищо!”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основания чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението му за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Подадената от подсъдимия касационна жалба е допустима и основателна. Пределите на касационната проверка са очертани от жалбата на касатора, която е насочена към осъдителната част на въззивната присъда, касаеща деянието с дата 21.12.2017г. И двете решаващи инстанции са приели за установена една и съща фактическа обстановка. Въззивният съд е възприел за правилен доказателствения анализ направен от първата инстанция, като не се е съгласил единствено с оценката на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, касаеща пострадалата Д., по отношение на която е извършил самостоятелен анализ, който обаче не е довел до промяна на приетата за релевантна фактология. Противоположно обаче е становището на СГС относно приложението на материалния закон и по-точно досежно обвинението за деянието на 21.12.2017г., като съдът е приел, че е доказано осъществяването му от подсъдимия. Контролираната инстанция подробно е мотивирала тезата си за обективна и субективна съставомерност на това деяние, но аргументацията й не е достатъчно убедителна и е лишена от необходимата безспорност. Това е така независимо, че въззивният съд изцяло се е ръководил от приетото в доктрината и съдебната практика, и най-вече задължителната такава - ТР № 53/89г. на ОСНК на ВС. Категоричността на правните изводи следва да бъде резултат на задълбочена преценка и анализ на конкретните факти, в контекста на установеното в практиката. Това е особено необходимо при постановяването на обратна присъда/какъвто е настоящият случай/, когато от една страна убедително следва да бъдат отхвърлени изводите на първия съд, а от друга страна със същата убедителност да бъдат направени новите правни изводи. В случая внимателният прочит на мотивите на атакувания съдебен акт сочи на декларативност относно част от изводите, както и недопустимо смесване на елементите от състава на престъплението по чл.144, ал.1 от НК и този по ал.3 от НК/макар, че той е квалифициращ по отношение на основния/, което не води до необходимата еднопосочност и категоричност на направените крайни изводи. Принципно правилно е разбирането на СГС, че за обективната съставомерност на престъплението по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1 от НК се изисква отправената закана - с думи или действия, да е във връзка с определено по вид престъпление против личността, а именно убийство и да може да възбуди основателен страх за осъществяването й. Не е необходимо деецът, когато оправя заканата, да има предварително оформено решение за извършване на убийството и да действа в осъществяване на взетото решение. Наличието на такава деятелност би се преценявала на плоскостта на други престъпни състави. Конкретиката на казуса изисква преценка дали приетите от въззивния съд действия и вербални закани от подсъдимия към частната обвинителка сочат на отправена закана за убийството, която да възбуди основателен страх в нея, както и дали деецът съзнава съдържането на заканата и по-точно, че тя е възприета от заплашената като действителна закана. Във връзка с горното следва да се посочи, че въззивната инстанция е непоследователна в разбирането си за това дали предходните отношения между подсъдимия и Д. имат значение при преценка поведението на двамата по време на инкриминирания инцидент. Безспорно е, че преценката относно съставомерността на деянието е с оглед конкретиката на случилото се на процесната дата, но по мнение на настоящия състав данните за предходни влошени отношения, с прояви от страна на подсъдимия на агресивно поведение спрямо пострадалата, не могат да бъдат пренебрегнати. Въпрос по същество е как следва да бъдат ценени и това е от компетентността на решаващите инстанции, който следва да получи отговор при формиране на вътрешното убеждение на съда по релевантните факти. По-нататък настоящият състав констатира, че част изводите на въззивния съд досежно обективните признаци от състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК се заявени в условията на декларативност, съдържат предположения и се основават на житейската логика.Също така се констатира, че изводите на въззивния съд за това, че подсъдимият е отправил към пострадалата закана с убийство, а не с друго престъпление против личността, са лишени от необходимата категоричност. Независимо, че разпоредбата на ал.3 се явява квалифициран състав на ал.1, необходимо е по несъмнен и категоричен начин съдът да обоснове изводите си, че използваното от подсъдимия средство - отверка и отправените изразите - “Ще те наръгам! Аз съм сам и не ми пука от нищо!”, сочат на отправена закана за убийство, а не на закана с друго престъпление против личността. Това е особено необходимо предвид характеристиките на използваното средство, което по естеството си може да причини травматични увреждания, които не винаги биха довели до летален изход, като в случая не е достатъчно да се акцентира, че отверката може да причини наранявания несъвместими с живота. Относно субективната страна на престъплението от съществено значение е точното и прецизно очертаване на отделните елементи, ръководейки се от обективно установените данни. В настоящия казус контролираната инстанция е изложила мотиви касателно съзнанието на подсъдимия за съдържанието на отправената от него заплахата, и е приела за доказано, че той е съзнавал, че неговите действия биха могли да породят основателен страх у Д. от осъществяване на „престъпление против личността на пострадалата“. Но във връзка със субективната съставомерност на деянието е необходимо да бъде даден категоричен отговор/а не в условията на евентуалност/ относно възприятията на пострадалото лице и по-точно наличието на съзнание в дееца, че заканата е възприета от заплашения като действителна заплаха, макар и да не е необходимо той да се е изплашил. Горното дава основание на този състав на касационната инстанция да приеме, че не може да извърши надлежна проверка на атакувания съдебен акт по отношение правилното приложение на материалния закон, поради което въззивната присъда следва да бъде отменена и делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав на СГС, които да постанови съдебен акт отговарящ на изискванията на разпоредбите на НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 186 от 25.09.2019г., постановена по в.н.о.х.д. № 2723/2019г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХV въззивен състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: