1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 420 С., 29.05.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. дело № 872/2011 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. Н. Д. К., срещу определение № 1 664 от 22.06.2011 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 646/2011г. Със същото се отменя изцяло разпореждане от 15.03.2011 г. на РС [населено място] по ч. гр. д. № 4 7 34/2011 г. и се отхвърля подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и К. А. Г. - солидарни длъжници за заплащане на следните суми: 300 000 евро – главница, дължима по договор за банков кредит № 1 128-09 от 30.10.2009 г. и договор за поръчителство към него от същата дата; 17 327,04 евро - наказателна лихва за периода от 25.11.2010 г. до 10.03.2011 г.; 12 412,76 лв. – разноски по делото – държавна такса и 6 656,37 лв. – юрисконсулско възнаграждение. По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд. Ответниците по частната жалба – [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и К. А. Г. считат, че частната жалба е недопустима и следва остане без разглеждане. Изложени са доводи и за неоснователността на същата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима по следните съображения: Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление от [фирма] [населено място] за издаване за заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Любимец 13” Е. [населено място], [фирма] [населено място] и К. А. Г. - солидарни длъжници за заплащане на следните суми: 300 000 евро – главница, дължима по договор за банков кредит № 1 128-09 от 30.10.2009 г. и договор за поръчителство към него от същата дата; 17 327,04 евро - наказателна лихва по същия договор за периода от 25.11.2010 г. до 10.03.2011 г.; 12 412,76 лв. – разноски по делото – държавна такса и 6 656,37 лв. – юрисконсулско възнаграждение. С разпореждане от 15.03.2011 г. РС [населено място] е уважил молбата на заявителя и е издал заповед за незабавно изпълнение № 3 408 и въз основа на нея изпълнителен лист. Длъжниците са подали възражения срещу издадената заповед. Освен това, същите са депозирали и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, въз основа на която с определение № 1 664 от 22.06.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 1 646/2011г. Пловдивският окръжен съд отменя изцяло разпореждане от 15.03.2011 г. на РС [населено място] по ч. гр. д. № 4 7 34/2011 г. и отхвърля подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С определение № 1 726 от 28.06.2011 г. на ПОС по същото дело е спряно изпълнението на издадената заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано изп. дело № 770/2011 г. по описа на ЧСИ Мурджанова до произнасяне по частната жалба, предмет на настоящото производство. По отношение на обжалваното определение в частта, с която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, каквото не е въззивното определение в тази му част. Въззивното определение в частта, с която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение не е и от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това, с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, с оглед на което не може да се приеме, че същото попада в хипотеза на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В тази връзка съгласно действащата понастоящем практика на ВКС, определенията по чл. 419 са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 148/2010 г.; определение № 512 от 24.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 284/2010 г., определение № 404 от 08.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 444/2010 г., определение № 300 от 26.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 254/2010 г., определение № 422 от 18.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 406/2010 г. и определение № 204 от 11.03.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 19/2010 г. Предвид гореизложеното, частната касационна жалба в частта, с която се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК е процесуално недопустима и следва да остане без разглеждане. По отношение на въззивното определение в частта, с която е отменил разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист: Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. В конкретния случай, ПРС е уважил изцяло молбата на заявителя за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. В чл. 419 ГПК законодателят е предвид възможност за защита на длъжника, като му се дава право да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение. Въззивният съд е сезиран с частна жалба от длъжниците (ответници в настоящото производство) срещу разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в издадената заповед. Постановеното от него определение в частта, с която отхвърля заявлението на кредитора е недопустимо, тъй като пред него се атакува само незабавното изпълнение, а той се е произнесъл по основателността на подаденото заявление. Това налага в тази му част определението да бъде обезсилено като недопустимо. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОБЕЗСИЛВА определение № 1 664 от 22.06.2011 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 646/2011г. в частта, с която е отменено разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и е отхвърлено заявлението на кредитора. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] [населено място], срещу определение № 1 664 от 22.06.2011 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 646/2011 г., в частта, с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: