5 8 Р Е Ш Е Н И Е № 150 София, 25 ноември 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 558/2020 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба, подадена от защитника на подсъдимия В. Й. Й., против въззивно решение № 47/28.04.2020 г., постановено по ВНОХД № 411/2019 г. от Апелативен съд - Варна. В касационната жалба на подсъдимия се изтъкват доводи в подкрепа на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Заявената незаконосъобразност на атакувания съдебен акт е свързана с отказа на предходната инстанция да приеме, че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК и да оправдае подсъдимия. В обхвата на второто от касационните основания се изтъква, че съдът, отстъпвайки от служебното начало, е допуснал да се постанови присъда, съответно решение, без да бъде изслушано вещото лице, изготвило в досъдебното производство съдебно – физикохимична експертиза. Оспорват се фактическите изводи на въззивната инстанция, които се считат за необосновани. Наказанието е преценено като явно несправедливо, защото то е несъответно на обществената опасност на деянието и дееца и на целите, предвидени в чл. 36 от НК. Отправените искания са отмяна на атакуваното решение, деянието да се приеме за малозначително и да се прекрати наказателното производство. Алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не вземат участие. С писмено становище, подадено от същите страни, жалбата се поддържа по съображенията, изложени в нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 19/11.09.2019 г., постановена по НОХД № 177/2019 г., Окръжният съд – Шумен признал подсъдимия В. Й. за виновен в това, че от края на м. декември 2017 г. до 05.01.2018 г., в [населено място] и [населено място], без надлежно разрешително придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества (марихуана), подробно описани, с тегло 1,29 грама на обща стойност 7, 74 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, пр. 3 и пр. 4 във вр. с чл. 55 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66 от НК. Подсъдимият е признат за невинен и оправдан за част от периода на първоначалното обвинение. С атакувания сега съдебен акт присъдата е изменена, като е приложен закон за същото наказуемо престъпление, както следва : присъдата е отменена в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за придобиване с цел разпространение на посочените наркотични вещества, признат е за невинен в тази част и е оправдан по обвинението за деяние по чл. 354а, ал. 1, пр. 3 от НК; прието е, че деянието по чл. 354а, ал.1, пр. 4 по отношение на инкриминираните високорискови наркотични вещества е извършено на 05.01.2018 г. в [населено място]. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна. Преди всичко следва да се отбележи, че в съдържанието на сезиращия документ има известна непоследователност във възраженията, приведени в подкрепа на основанията по чл. 348, ал. 1 от НПК. Прочитът на жалбата обаче позволява да се изведе същността на оспорването, макар в някои свои части доводите да не са отнесени вярно към конкретните основания, предвидени за касационен контрол. Касационната инстанция не намира да са допуснати претендираните с жалбата съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Извършената от апелативния съд процесуална дейност и изложените мотиви във въззивното решение удовлетворяват напълно изискванията на чл. 314, ал.1 и чл. 339, ал. 2 от НПК. Лишени от основание са възраженията, че съдът е отстъпил от функцията на ръководно-решаващ орган, допускайки постановяване на присъда, без да е изслушано вещото лице, изготвило съдебно- физикохимична експертиза. Разтълкувано това възражения има предвид непровеждането на разпит на експерта в хода на съдебното следствие, проведено пред първата инстанция. В разпоредбата на чл. 282 от НПК е посочен регламентът, по който се извършва разпит на вещото лице, след като се прочете заключението му. Законът предвижда по изключение разпит на експерта да не се провежда, като едно от условията за това е съгласието на страните. Прегледът на материалите по делото показва именно хипотезата на изключението по чл.282, ал. 3 от НПК. В съдебното заседание, проведено на 10.07.2019 г. пред окръжния съд, вещото лице, изготвило коментираната експертиза, а и останалите експерти по назначените съдебнопсихиатрични експертизи, не са се явили. Подсъдимият Й. и неговата защита изрично са заявили, че са запознати с експертните заключения, не ги оспорват, не желаят разпит на вещите лица, и са изразили становище за приемането им. Прокурорът също е направил изявление, идентично по съдържание. С оглед на изразената от страните позиция окръжният съд на основание чл. 282, ал. 3 НПК е постановил да не се провежда разпит на вещите лица, огласил е и приел изготвените в хода на досъдебното производство експертизи. От друга страна, нито защитниците, нито подсъдимият, са направили искания за разпит на вещото лице от въззивния съд, с каквато възможност несъмнено са разполагали. Решаващият въззивен съдебен състав също не е открил основания служебно да стори това, а в решението ясно е аргументирал становището си защо счита, че заключението на коментираната експертиза е обосновано, пълно и не възниква съмнение в неговата правилност. С оглед на казаното не би могло успешно да се претендира, че предходните инстанции са допуснали в тази насока съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Неоснователни са поддържаните доводи, че съдът не е отговорил на повдигнатите от защитата въпроси, свързани с реда, по който са иззети и съхранявани наркотичните вещества, предмет на изследване от експертизата. За неоснователността на възражението е достатъчно да се препрати към мотивите на атакувания съдебен акт, в които съдът е изложил своята аргументация по идентично отправено възражение. Проследил е съдържанието на съответните протоколи за извършените действия по разследването, в което присъства отбелязване както на намирането на инкриминираните наркотични вещества и мястото от където са иззети, така и съответното им описание като обекти. В тази връзка логично се е позовал и на изготвените фотоалбуми, отразяващи визуално описаните в протоколите обекти и резултатите от извършените на място тестове, установяващи наличие на високорисково вещество. В постановлението за назначаване на експертизата съгласно изискванията на чл. 145, ал. 1 от НПК са описани подробно материалите, които се предоставят за изследване и задачата на експертизата, включваща и установяване теглото на определените като наркотични вещества обекти. Всички обекти, предмет на изследване, са получени от вещото лице в състоянието, което е посочено в самата експертиза – „всеки един от обектите е опакован в прозрачен самозалепващ се полиетиленов плик, скрепен със стикер ВД и ръкописно изписан текст и положени подписи“. Така обсъдените данни са позволили на въззивния съд убедително да заключи, че не са били допуснати нарушения в процеса на изземване, съхранение и изследване на веществените доказателства по делото. Ето защо опитът да се внесе съмнение по въпроса дали иззетите вещества са идентични с тези, които са били предмет на изследване, остава неубедителен. Съзряната от защитата известна неточност във въззивното решение при описанието на процентното съдържание на активно действащия компонент на продаденото от подсъдимия наркотично вещество на двамата свидетели, не се отразява върху качеството на съдебния акт до степен, правеща го противоречив, респективно да е неясна съдебната теза. Това е така, защото въззивната инстанция е възприела установените факти от окръжния съд, при които индивидуализацията на наркотичните вещества (чрез процентно съдържание на активно действащия компонент) е напълно коректна, а в решението се съдържа позоваване на експертното заключение, като неговото съдържание е възпроизведено точно, включително и за коментираните белези на всеки един от обектите, предмет на изследване. С решението си апелативният съд е потвърдил присъдата (с изключение на изпълнителното деяние „придобие“ и периода), което преодолява каквото и да е съмнение, че подсъдимият е осъден за държане с цел разпространение на високорисково наркотично вещество с конкретно съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол, така както е възприето и описано в диспозитива на първостепенния съдебен акт. Затова и посоченото на стр. 8 от решението, че „съвсем еднакви, от друга страна, са стойностите на активната съставка на веществата, закупени от свидетелите Н. и Я., опаковани в четири отделни пакетчета – 5, 87%“, очевидно се дължи на фактическа грешка. Липсват пороци в оценъчната дейност на въззивния съд, в частност на обясненията на подсъдимия Й., каквато претенция е изводима от съдържанието на жалбата. Въззивният съд при спазване на процесуалните изисквания е приел за недостоверни твърденията на подсъдимия, че иззетото наркотично вещество, намиращо се върху масата в помещението на игралната зала, е част от това, което той е продал на свидетелите Я. и Н.. Отказът на съда да се довери на обясненията е основан не само на показанията на посочените свидетели, които не разкриват такава информация. Съобразено е още, че предоставените (продадените) на свидетелите дози наркотични вещества имат процент на активно действащото вещество различен от този, установен за веществото, открито върху игралната маса. При приетите фактически положения от втората инстанция, резултат от оценка на доказателствата, при която дейност не са допуснати процесуални нарушения, материалният закон е приложен правилно. Специалната цел за разпространение, оспорена от защитата, убедително е изведена от показанията на свидетелите Я. и Н. за предназначението на държаното от подсъдимия наркотично вещество на 05.01.2018 г., от предварително подготвения набор на петте пакетчета, начина опаковане, грамаж, място на съхранение, както и реално осъществените две продажби, макар и необхванати от обвинението, доказват съществуващата у дееца цел, предвидена по чл. 354а, ал. 1, пр.4 от НК. На следващо място, като неоснователна се оценява и претенцията за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК към инкриминираното деяние по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК. Същата е изградена върху твърдения за малкото количество и стойност на наркотичното вещество. Искането е поддържано и пред въззивния съд и правилно е отхвърлено с доводи, които се възприемат и от настоящия съдебен състав. Изложените аргументи в решението са съобразени с утвърденото разбиране в съдебната практика, че ниският размер на количествените и стойностни характеристики на предмета на престъплението не са достатъчни, за да се обоснове наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК и в двете хипотези. Необходимо е количествените показатели да бъдат обсъдени съвкупно с всички данни, установени по делото за деянието и дееца, за да се даде вярна оценка на обществената опасност на извършеното. В конкретния случай съдът детайлно е обсъдил обстоятелствата, обосноваващи характеристиката на инкриминираното деяние. Подчертал е, освен друго, че подсъдимият е приел поръчка и осъществил доставка на наркотични вещества, за което пътувал до [населено място], срещнал се със свидетелите Я. и Н., последната на шестнадесетгодишна възраст, и им продал по две дози марихуана, а последната доза извадил и поставил на маса в заведението. Деянието на подсъдимия поради тези негови характеристики не разкрива малозначителност – липса или съществена незначителност на отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения. Ето защо правилно е преценено, че извършеното от подсъдимия деяние е такова с реална степен на обществена опасност, поради което и спрямо него е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Неоснователно е отправеното искане за коригиране на наложеното наказание. Обстоятелствата, които имат значение за определяне обема от наказателна принуда, са оценени от предходните инстанции по най-благоприятния за подсъдимия начин. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които да не са били взети предвид или тяхната относителна тежест да е била подценена, което да изисква допълнително смекчаване на санкцията. Наказанието лишаване от свобода е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, значително под най- ниския предел, предвиден в закона, и близо до минимално възможния от три месеца, съобразно разпоредбата на чл. 39, ал.1 от НК. Изпитателният срок също е в размер на минимално допустимия по чл. 66 от НК. На основание чл. 55, ал. 3 от НК не е наложено кумулативното наказание глоба. Така определената санкция по вид, размер и начин на изтърпяване ще осигури необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната функция на наказанието. С оглед на казаното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 348, ал. 5 от НПК, налагащи упражняване на правомощията по чл. 354, ал.2, т. 1 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 47/28.04.2020 г., постановено по ВНОХД № 411/2019 г. от Апелативен съд - Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.