1 Р Е Ш Е Н И Е №60032 [населено място], 28.06.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 352 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „АВУС Италия“ ООД, дружество, регистрирано в Република Италия, срещу решение № 6989/16.10.2019 г. по в. гр. д. № 15 005/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 39 852/31.07.2018 г. по гр. д. № 23 509/2015 г. на Районен съд София и са отхвърлени искове с правно основание чл. 285, пр. 2, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „АВУС Италия“ ООД срещу „ОЗК - Застраховане“ АД, за заплащане на суми както следва : 20, 394, 83 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по договор от 30.07.2007 г. и писмо от 30.07.2008 г., ведно със законната лихва от 24.09.2015 г., и 4 087, 13 лв. – обезщетение за забава на главницата за периода 12.11.2011 г. – 28.04.2015 г. В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Заявява се, че анализът на всички доказателства в тяхната съвкупност е следвало да доведе въззивния съд до извод, че извършените действия от страна на ответника безспорно потвърждават възлагането от негова страна на ищеца да го представлява на територията на Република Италия по повод уреждане на спор по предявена претенция въз основа на валидна застрахователна полица по застраховка „Отговорност на превозвача“. Съдът е следвало да приеме, че ищецът е носител на вземане към ответника за възстановяване на разноските, извършени в изпълнение на възложената работа да представлява ответника по образувано съдебно дело в [населено място]. В касационната жалба се въвежда оплакване, че решаващият състав в недостатъчна степен е анализирал фактите по делото и конкретно обстоятелството, че във водената между страните кореспонденция е упомената групата „АВУС“ – австрийска група за регулиране на щети, която има представителство в София от 2000 г. Ищцовото дружество е именно представител на „АВУС“ в Република Италия, на чиято територия е предявена претенция срещу ответника и последният е възложил на групата „АВУС“ да го представлява при уреждане на конкретния казус. Акцентирано е от касатора, че между страните не е спорен фактът, че „АВУС България - Регулиране на щети“ ЕООД действа като пълномощник на ищеца по правоотношението му с ответника. Именно поради това българското дружество е посочило сметка на италианското дружество, по която да бъде изплатено дължимото от страна на застрахователя. В жалбата се извежда и довод, че въззивният съд е разгледал различни от заявените в исковата молба фактически обстоятелства и не е отчел обстоятелството, че валидността на договора за поръчка не е обусловена от изискването за форма, поради което волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез конклудентни действия. При събрани писмени и гласни доказателства, сочещи наличието на неформален договор за мандат, съдът е следвало да приеме, че такъв съществува. От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде отменено и постановено друго такова, с което да се уважат предявените искове, евентуално делото да се върне на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на разноски. От ответника по касация ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се твърдения, че оплакванията на касатора са напълно неоснователни и необосновани. Постановеното от въззивния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Доводите за неправилна квалификация на исковете са напълно неоснователни. Претендира се присъждане на разноски. В открито съдебно заседание страните по делото не изпращат процесуални представители. От касатора е подадена молба, с която изложеното в касационната жалба се поддържа. С определение № 622/04.12.2020 г. при преценено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 2, предл. II ГПК е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд решение № 6989/16.10.2019 г. по в. гр. д. № 15 005/2018 г. за проверка на неговата допустимост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: „АВУС Италия“ ООД, дружество, регистрирано в Република Италия, е предявило против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД искова молба, в която излага твърдения за наличие на облигационни отношения между него и ответника с източник договор за поръчка от 30.07.2007 г. По силата на този договор ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, в качеството си на възложител, възлага на „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, осъществяването на действия по уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени от или на застраховани при възложителя лица. Във връзка с предявена в Италия срещу ответника претенция по застраховка „Отговорност на превозвача“ на 30.07.2008 г. последният е възложил на „АВУС“ да го представлява при уреждане на конкретния казус. В изпълнение на задълженията си ищецът е ангажирал и организирал процесуално представителство на ответника на територията на Република Италия чрез адвокат Ф. П., за което е заплатено възнаграждение в размер на 10 504, 88 евро. В исковата молба ищецът е релевирал и доводи, че със свое писмо изх. № 783/22.10.2012 г. „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, като упълномощен представител на „АВУС Италия“ ЕООД, е поканило ответното застрахователно дружество да възстанови заплатената сума, но плащане не е последвало. При изложените фактически твърдения ищецът е формирал петитум за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 20 394, 83 лв. – платено от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение по възлагане на ответника, и сума в размер на 4 087, 13 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 12.11.2011 г. - 28.04.2015 г. В отговора на исковата молба, подаден по реда на чл. 131 ГПК, застрахователят е възразил срещу процесуалната легитимация на ищеца с твърдения, че между тях не са налице облигационни отношения, а такива съществуват по силата на сочения договор от 30.07.2007 г., но с „АВУС България - Регулиране на щети“ ЕООД и то по повод застраховки „Гражданска отговорност“, „Зелена карта“ и „Гранична застраховка“, но не и по повод застраховка „Отговорност на превозвача“. Първоинстанционният съд не е взел отношение по наведените от ответника възражения относно липсата на надлежно упражнени искове нито в определението си от 01.02.2017 г., нито в проведеното открито съдебно заседание на 15.02.2018 г. при оповестяване на доклада по делото. С постановеното на 31.07.2018 г. по гр. д. № 23 509/2015 г. решение съдът е отхвърлил предявените искове при дадена правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с решаващия мотив, че липсва доказана облигационна връзка между ищеца и ответника, а твърденият договор от 30.07.2007 г. е със страни, различни от страните по спора, и с предмет, различен от твърдения в исковата молба. Във въззивната жалба е формулирано искане за отмяна или обезсилване на първоинстанционното решение поради произнасяне на състава по незаявени факти. Релевирано е, че на 30.07.2008 г. ответникът е възложил на „АВУС“ да го представлява при уреждане на конкретния казус. „АВУС“ е австрийска група за регулиране на щети, която има представителства в над 30 държави. Ищцовото дружество е представител на групата в Република Италия. Във въззивната жалба е заявена квалификация на претенцията на извъндоговорно основание с позоваване на чл. 59 ЗЗД. Направено е оплакване, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация не съответства на изложеното в исковата молба. Въззивният съд е намерил обжалваното пред него решение за валидно и допустимо и го е потвърдил като резултат при променена правна квалификация на иска за главница – претенция по чл. 285, пр. 2, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Счел е, че твърденията на ищеца са еднозначни и последователни и сочат на обвързаност между страните по договор за поръчка от 30.07.2007 г. и писмо от 30.07.2008 г., както и, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът е ангажирал и организирал защитата на ответника по съдебно дело в Република Италия, за което е заплатено възнаграждение на адвокат по възлагане на застрахователя от негово име и за негова сметка. Решаващият съд е счел, че не са изложени факти, които могат да бъдат субсумирани под хипотезиса на чл. 59 ЗЗД. При анализ на доказателствата въззивният съд е стигнал до извод, че ответникът е възложил поръчката по договор от 30.07.2007 г. и писмо от 30.07.2008 г. не на ищеца, а на „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД. Счел е, че последното дружество е било натоварено да представлява застрахователя при уреждане на претенция по застраховка „Отговорност на превозвача“ полица № 031-10-2004-10001/08.04.2004 г. Приел е предявените искове за неоснователни при ключовия за делото мотив, че липсват доказателства по делото за договорна обвързаност между ищеца, действащ чрез пълномощник „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, и ответника. Доказателствата сочат единствено на обвързаност между „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД и застрахователя. При съобразяване със задължителните постановки на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав на съда в изпълнение на служебното си задължение да следи за нищожност и недопустимост на обжалваното от касатора въззивно решение, счита, че в настоящата хипотеза решението на Софийски градски съд е постановено по нередовна искова молба. Съгласно разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, когато въззивният съд за пръв път констатира нередовности на исковата молба, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани и при неизпълнението им първоинстанционното решение се обезсилва. В т. 5 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че постановките на горепосоченото тълкувателно решение продължават да са актуални и при действащия ГПК /с изключение на хипотезата на нередовност, изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството надлежна страна/. При зачитане задължителната сила на посочените тълкувателни постановки съставът на Софийски градски съд е следвало да изпълни задължението си да изясни от какви конкретно факти произтича твърдяното да е накърнено материално право, съответно да даде указания с цел отстраняване на изложените от ищеца противоречиви фактически твърдения, за да гарантира произнасянето по редовна искова молба. Като не е сторил това, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, доколкото съгласно разрешението, дадено в т. 5 на ТР № 1/09.12.013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 4 ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящата инстанция няма правомощието да извърши необходимите процесуални действия по привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. При новото разглеждане на делото от въззивния състав следва да бъдат дадени ясни указания на ищеца да изложи логически последователни фактически твърдения, от които счита, че произтича наличието на облигационна връзка между него и ответника по повод ангажиране на отговорността му по застраховка „Отговорност на превозвача“ полица № 031-10-2004-10001/08.04.2004 г. на територията на Република Италия и дали тази връзка е опосредена от осъществено представителство на „АВУС България - Регулиране на щети“ ЕООД, или облигационните отношения са възникнали от директни преговори между „АВУС Италия“ ООД, или група „АВУС“ и ответното застрахователно дружество. В случай, че се твърди втората хипотеза, то да бъде изяснено каква е организацията и начина на функциониране на тази група. Сочените уточнения са необходими, предвид обстоятелството, че в исковата молба са изложени противоречиви твърдения. От една страна се заявява, че между „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД и „ЗАД „ОЗК – застраховане“ АД е налице облигационна връзка по повод договор за поръчка с предмет уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени от или на застраховани при възложителя лица, в същото време се твърди, че по силата на възлагателно писмо от 30.07.2008 г. застрахователното дружество е натоварило ищцовото дружество „АВУС Италия“ ООД да го представлява по повод уреждане на щета по застраховка „Отговорност на превозвача“ полица № 031-10-2004-10001/08.04.2004 г. Твърди се, че ищецът е организирал предоставянето на адвокатска услуга в полза на „ЗАД „ОЗК – застраховане“ АД, която е осъществена на територията на Република Италия, но не се упоменава дали тя е била възможна само посредством осъществено представителство от „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, напр. като негово задължение, бидейки част от групата „АВУС“. Изясняването на сочените факти ще даде възможност на съда да установи източника на заявеното за защита материално право, съответно да определи активната и пасивна материалноправна легитимация по заявените претенции. С оглед изхода на спора в настоящото производство разноски не следва да бъдат присъждани. Разпределението на отговорността за понасянето им ще направи въззивният състав, който ще разгледа повторно спора. С тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 270 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 6989/16.10.2019 г. по в. гр. д. № 15 005/2018 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане от друг негов състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.