Р Е Ш Е Н И Е №63

София, 16.05.2022год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.дело №156/2022год., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 267066 от 23.11.2021г. от А. Г. Г. за отмяна на необжалваемо определение по чл. 248 ГПК с №185/11.04.2019год. на Окръжен съд-Пазарджик, постановено по ч.гр.дело №222/2019год. по описа на съда, с което, след като е отменено определение от 11.02.2019год., постановено от РС-Пазарджик по гр.дело №4224/2018год., с което е оставено без уважение искането на ответника за допълване в частта за разноските на прекратително определение от 19.12.2018год., по същото дело е осъден А. Г. Г. да заплати на ЧСИ Г. Н. С. сумата от 300лв. – направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Иска се отмяна на необжалваемо определение, постановено при условията и по реда на чл.248 ГПК. Представя доказателство – електронен документ – отговор от НАП относно подадена от ЧСИ С. справка по чл.73 от ЗДДФЛ, касаещи изплатени през 2018год. доходи, което молителят счита за относимо към соченото отменително основание. Молителят сочи, че се е снабдил с него на 21.09.2021год., смята, че е ново и от съществено значение за спора.
Ответникът по молбата Г. Н. С.-ЧСИ, чрез адв. Д. в отговор изразява становище за неоснователност на молбата.
Върховният касационен съд, състав на III гр. отд., при данните по делото намира следното:
Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, на необжалваемо определение в случая, постановено при условията и по реда на чл.248 ГПК, с което е разрешен със сила на пресъдено нещо материално правния спор за разноските, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната, а е следствие от невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.
Към молбата си за отмяна А. Г. представя като ново писмено доказателство отговор от Национална агенция по приходите на негово заявление за достъп до обществена информация. От съдържанието на документа става ясно, че ответникът ЧСИ Г. Н. С. е подал справка за платец на доходи по реда на чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за 2018 г., в която лицето С. Д. Д. не е посочено. Според молителя от този документ се установява, че ЧСИ С. всъщност не е заплатил на адв. С. Д. сумата от 300 лв. – разходи за процесуално представителство по гр.д. № 4224/2018 г. на РС-Пазарджик, образувано по предявен от настоящия молител иск срещу ЧСИ С..
За така представеното писмено доказателство следва да се прецени дали е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и от съществено значение ли е за спора. В случая и при приемане, че представеното доказателство е ново, то второто обстоятелство, че същото е от съществено значение за спора относно разноските не е налице. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, имат задължение да изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи. В тази категория попадат и частните съдебни изпълнители. Това задължение касае тяхната финансова отчетност, като за неизпълнението му чл. 82 ЗДДФЛ предвижда административно наказание – глоба. Не може да се приеме, че непосочването на С. Д. в подадената от ЧСИ С. справка доказва, че последния не й е заплатил договореното адвокатско възнаграждение от 300 лв. за представителство по гр.д. № 4224/2018 г. на РС-Пазарджик и по което е представено адвокатско пълномощно, и договор за правна защита и съдействие. Справката от платеца, отразена в масивите на НАП има контролна функция, за да се отразят и съпоставят доходите, дали евентуално същите са декларирани като такива от получателя им, които също следва да ги декларират или за констатиране на данъчно нарушение, като при подаване на справката е възможно да е допусната грешка или да е налице пропуск в попълване на данните. Във всеки случай представеният документ касае публичноправни отношения с данъчната администрация и не може да служи като доказателство за отрицателния факт на неплащане на горепосочената сума. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Ако плащането е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка, независимо дали в последствие е дакларирано като плащане към трети лица. В определението, чиято отмяна се иска, тези тълкувателни постановки са съобразени.
С оглед горното следва да се приеме, че липсва соченото от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 267066 от 23.11.2021г. от А. Г. Г. за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК на необжалваемо определение по чл. 248 ГПК с №185 от 11.04.2019год. на Окръжен съд- Пазарджик, постановено по ч.гр.д. № 222/2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: