7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 486 [населено място], 20.07.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2787 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Столична община обжалва решение № 834 от 10.04.2019 г. по т.д. 4470/16 г. Апелативен съд – София, с което е потвърдено решението на първата инстанция, с което осъден да заплати на „СК – 13 Пътстрой“ АД сумата от 163 656,43 лв. както и сумата от 1 319,87 лв обезщетение за забава за периода 19.1.2016 г. до 16.2.2016 г. , както и сумата от 13 083,22 лв разноски. Сочи нарушения на материалния закон, свързани с тълкуване на договора и преценяване на действителните уговорки между страните. А също така нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане доводите и възраженията на страните, по отделно и в тяхната съвкупност, нарушение на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси: 1. Следва ли при тълкуването на договорите и особено на неясните им клаузи и тези, за които има спор между страните, съдът да търси действителната обща воля на страните, респ. следва ли отделните уговорки да се тълкуват във връзка с едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността? Сочи допълнително основание по чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК – несъобразяване с решения, представляващи постоянна практика на ВКС. В случая касаторът е посочил, че във въззивното решение не са съобразени уговорките между страните, че в договора изрично е посочено, че обектът следва да се предаде, но освен това за обекта трябва да има издаден Акт 16 и изпълнението е свързано със срок от 170 дни. Сочи противоречие на решението на въззивния съд с решение № 347/11.10.2011 г. по гр.д. 290/11 г., ВКС 4 ГО, решение № 26/26.4.2017 г. по гр.д. 50246/16 г. на 3 ГО на ВКС. 2. Дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да обсъди становището на страните и събраните по делото доказателства? По този правен въпрос също поставя допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не бил обсъден доводът за това, че е необходимо обектът да се предаде в срок. Ищецът бил в известност и бил се съгласил да предаде обекта с Акт 16. Ако е имало забава на кредитора, ищецът би могъл да упражни правата си по чл. 98 от ЗЗД, но не бил сторил това. Сочи противоречие със задължителната практика на ВКС, т. 19 от ТР 1 от 4.1.2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 382 от 21.1.2016 г. на ВКС, 4 ГО по гр.д. 2056/15 г. 4 ГО. Освен това решението било очевидно неправилно на основание чл. 280, ал.2 от ГПК. Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат исковете в обжалваната част. Ответникът синдикът на „СК – 13 Пътстрой“ АД чрез синдика оспорва касационната жалба. Счита, че няма основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като правните въпроси не били свързани със съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен това не били налице сочените нарушения на материалния и процесуалния закон. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на касатора на 22.04.2019 г. Касационната жалба е подадена на 22.05.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение и да приеме, че Столична община дължи на „СК 13 Пътстрой“ АД сумата от 163 656,43 лв и сумата 1 319,87 лв обезщетение за забава върху главницата, въззивният съд е приел, че на 2.7.2014 г. е сключен договор за изработка, по силата на който възложител е Столична община, а „СК 13 Пътстрой“ АД е изпълнител. Предмет на изработката е бил СМР на НДК по част „Паркови и тротоарни настилки с велотрасета, улично и парково осветление“, в това число: възстановяване на паркови настилки, цялостна подмяна на тротоарните настилки /от двете страни/- по рамкиращата улична регулация, създаване на 1,2000 км. велотрасета, обновяване на парковото осветление. Съгласно чл. 2 общата стойност на договора била 5 611 077,42 лв. с ДДС, която сума е начислена на изпълнителя по фактури 5645/1.10.2014 г. 1 122 215,48лв., фактура 6544/25.8.2015 г. – 929 338,79 лв, № 6774/20.10.2015 г. – 865 419,88 лв, № 6848/22.12.2015 г. 2 633 198,54 лв и № 6849/22.12.2015 г. 10 860,62 лв. По фактура 68848/22.12.2015 г. на стойност 2 633 198,54 лв – възложителят бил приспаднал 444 210,30 лв прихващане вземане за неустойка и на изпълнителя били преведени 2 188 988,24 лв. Въззивният съд е приел, че срокът за изпълнение на строително монатажните работи е 170 дни от 12.5.2015 г. – датата на откриване на строителна площадка като този срок е прекъсван за срок от 1 месец. С протокол от 23.11.2015 г. дейностите били възстановени С оглед прекъсването е приел, че срокът за изпълнение на СМР е бил 29.11.2015 г. В случая на тази дата са подписали протокол за отстраняване недостатъци със срок 4.12.2015 г. С протокол от 10.12.2015 г. било отразено, че недостатъците са отстранени, констатирани са нови, отстранени на 1.12.2015 г. с протокол. На 11.12.2015 г. бил получен проект от ОПП СДВР за изпълнение на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация със срок 14.12.2015 г. На 17.12.2015 г. с акт обр. 16 строежът „Парково пространство НДК – възстановяване и обновяване“ бил приет. Въззивният съд е разгледал оплакванията на Столична община и е приел, че е имало сключен договор за изработка извършване на определени строително монтажни работи. Прието е, че вследствие на дейности, свързани с работата на друг изпълнител е допуснато увреждане на изработеното и е сключен допълнително договор, с който възложителят СО е възложил на изпълнителя „СК 13 Пътстрой“ АД, извършването на допълнителни работи по възстановяване на увреденото от трето лице. Прието е, че работата по процесния договор за изпълнение е спряна за 1 месец с акт образец 10. Приел е, че с оглед това спиране е налице точно изпълнение на задълженията по отношение на качеството, но по отношение на срока е приел, че е налице забава за предаване на работата е само с 12 дни, а не 19 дни, както бил приел възложителят. Срокът за изпълнение бил 170 дни и с оглед началния момент, крайният момент бил 29.11.2015г.На 29.11.2015 г. страните били подписали без възражения констативен протокол Прието е, че на 29.11.2015 г. не е била завършена работата в срок и е даден срок до 4.12.2015 г. Видно било констативен протокол от 05.12.2015г. горните недостатъци били отстранени от изпълнителя, като са констатирани нововъзникнали дефекти по червения паваж от транспортен достъп върху него, с даден срок за отстраняването на този недостатък до 12.12.2015 г. С протокол от 10.12.2015г. било отразено, че тези недостатъци са отстранени, като са констатирани нови, отстранени още на следващия ден - 11.12.2015г., когато е съставен нов двустранно подписан протокол, с който е установено, че констатирани с протокола от 10.12.15г. недостатъци са отстранени, като относно велоалеята е получен съгласуван от 11.12.2015 г. проект от ОПП на СДВР за изпълнение на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация, със срок за изпълнение - 14.12.2015 г., за което изпълнение на 14.12.2015г. бил съставен също констативен протокол. На 17.12.2015 г., с протокол на ДНСК акт обр. 16, строежът „Парково пространство на НДК - възстановяване и обновяване“ вкл. в себе си и част от третия изпълнен етап „Паркове и тротоарни настилки с велотрасета, улично и парково осветление“, бил приет. Въззивният съд е посочил, че задължението за плащане на възнаграждение от възложителя на изпълнителя, на основание договор за изработка става изискуемо след приемане на извършената работа. Възложителят бил длъжен да прегледа работата като в случай, че не направи възражения влиза в действие необоримата презумпция, че работата се счита за приета. Поради това е приел, че след като е било налице фактическо предаване на работата на 14.12.2015 г., то забавата е за периода от 29.11.2015 до 11.12.2015 г. неустойката , уговорена в чл. 6 от договора следвало да се начисли за 12, а не за 19 дни. Приел е, че е налице договорно прихващане, но само до сумата за забава 280 553,87 лв, а остава дължима 163 656,43 лв. От този момент се дължало и обезщетение за забава от 19.-1.2016 г. – 30 дни след издаване на акт обр. 16. Допускането касационно обжалване на въззивното решение съгласно основание чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. В случая при извършената служебна проверка не е налице основание да се допусне касационно обжалване, поради наличие на вероятност съдебното решение да е нищожно или да има вероятност да е недопустимо. По отношение на соченото основание очевидна неправилност, на основание чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, следва да се посочи, че не следва да се приема, наличие на соченото основание в обжалваното въззивно решение. Съгласно практиката на Върховния касационен съд „очевидна неправилност“ е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Примерното посочване би могло да бъде приложение на несъществуваща правна норма, приложение в обратния смисъл на цитирана правна норма, противоречие в мотивите, от които не може да се установи соченото от съда основание, грубо нарушение на правилата на формалната логика и опитните правила, водещи до явна необоснованост на обжалваното въззивно решение. В случая такива нарушения не могат да се установят от проверка на съдебния акт. По отношение на поставените правни въпроси в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК: Следва да се приеме, че правният въпрос относно тълкуването на договорите, на основание чл. 20 от ЗЗД е разрешен от въззивния съд. Въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, приемайки, че е достатъчно фактическото приемане на работата и с оглед презумпцията на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД същата се счита приета, като това поражда задължение за заплащане на стойността на възнаграждението. Изрично във въззивната жалба Столична община като ответник по иска е посочил, че не би следвало да се дължи възнаграждение поради погасяването му чрез прихващане, извършено за забавено изпълнение на възложената работа с 19 дни като предаването на работата следвало да стане с удостоверяване годността на построеното с Акт обр. 16, а не само установяване извършването между страните, а тази забава е обусловила приложението на клауза от договора за начисляване на неустойка. Но въззивният съд е изложил мотиви, че липсва право на вземане, с което да се извърши прихващане за сумата от 163 656,43 лв и тя е дължимо възнаграждение, тъй като Акт обр. 16, издаден на 17.12.0215 г. не бил основание да се приеме, че работата е приета от възложителя едва на тази датата. Уговорката в чл. 3.2 от договора се отнасяла само до остойностяване на извършените и приети СМР като в случая изпълнението на дължимите по процесния договор СМР било констатирано с констативен протокол от 11.12.2015 г. без възражения за неправилно изпълнение, от което следвало, че на тази дата работите били приети по смисъла на чл. 264, ал.3 от ЗЗД. Доводът относно задължението на изпълнителя да предаде работата с акт 16 в уговорения срок, явно е приет за неоснователен, след като въззивният съд прави извод, че работата е приета и се дължи заплащане на възнаграждение. По този начин, въззивният съд е извършил тълкуване на уговореното между страните за момента и начина на предаване на изработеното от изпълнителя на възложителя. Ето защо посоченият от касатора правен въпрос относно тълкуването на договорите, е общо основание за допускане касационно обжалване – включен е в предмета на делото, разрешен е от въззивния съд и е обусловил изхода на спора. Въззивният съд не е посочил защо приема, че е достатъчно работата да бъде приета с протокол, подписан между страните, без да посочи задължението за предаване на работата с Акт обр. 16. Предвид оформения спор между страните относно начина на предаване на работата и осъществената забава следва да се приеме, че тази клауза е спорна между страните. Съгласно решенията, на които се позовава касаторът, решение № 347/11.10.2011 г. по гр.д. 290/11 г., ВКС 4 ГО, решение № 26/26.4.2017 г. по гр.д. 50246/16 г. на 3 ГО на ВКС, така и в трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, сред които: решение №81 от 07.07.2009 г. по т.д.№ 761/2008 г. на ВКС, 1 ТО, решение №115 от 01.11.2010 г. по т.д.№ 939/09 г. 1 ТО, т.д. № 523/2008 г., ВКС, 2 ТО, по т.д. № 666/2010 г., ВКС, 2 ТО, по гр.д. № 856/2009 г., ВКС ІV г.о., по т.д. № 761/2008 г., ВКС, І т.о., поначало на тълкуване подлежат неясните и двусмислените уговорки, а дори и да са ясни, на тълкуване подлежат и тези уговорки, по които страните спорят. Тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 от ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Предвид въведеното възражение за прихващане в предмета на делото между страните, за наличието на настъпило прихващане с вземане за неустойка за забавено изпълнение на задължението за предаване на изработеното, начислена от момента на забавата до датата на издаване на Акт обр. 16, е налице спор относно това каква е уговорката между страните за приемане на работата, определяща до кой момент следва да се начислява неустойката, предвидена в договора. Така формулираният правен въпрос е включен в предмета на делото, разрешен е от въззивния съд, посредством приетото, че следва да се има предвид реалното завършване на работата и предаването й на възложителя и е обусловил изхода на спора с извода, че неустойка не се дължи за периода от 11.12. до 17. 12.2015 г. и поради това не е могло да се извърши прихващане с посочената сума. Ето защо касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване, по отношение, на което е налице и соченото допълнително основание – противоречие с практиката на ВКС. Това налага допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по следния правен въпрос: Следва ли при тълкуването на договорите и особено на неясните им клаузи и тези, за които има спор между страните, съдът да търси действителната обща воля на страните, респ. следва ли отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността? На основание чл. 84, т. 3 от ГПК Столична община не е освободена от държавна такса по иск относно вземането, предявено в настоящия процес. Поради това и на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да се определи държавна такса по касационната жалба в размер на 3 299,53 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 834 от 10.04.2019 г. по в.т.д. 4470/18 г., Апелативен съд – София в обжалваната част, в която е потвърдено решението на Софийски градски съд от 2.4.2018 г. по гр.д. 2167/16 г., СГС, I-13, за осъждане Столична община да заплати на „СК 133 Пътстрой“ АД сумата от 163 656,43 лв, обезщетение за забава от 1 319,87 лв за периода 19.01.2016 г. до 16.02.2016 г., както и следващите се разноски. ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касационния жалбоподател в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 3 299,53 лв по сметка на Върховния касационен съд на Р България. При неизпълнение на задължението в срок, касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото прекратено. След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: