Р Е Ш Е Н И Е № 318 гр.София, 27.06.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 273/ 2012 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 375/ 21.03.2012 г. на ВКС, ІV г.о. по гр. д.№ 273/ 2012 г. по жалба на Д. Т. Ш. и К. Т. Ш. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-98 от 10.11.2011 г. по гр.д.№ 1596/ 2011 г., с което са отхвърлени предявените от касаторите против [фирма] искове, квалифицирани по чл.87 ал.1 и ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договор, сключен с нотариален акт № **/ **.0*.200* г., т.*, н.д.№ **/ 200* г. на нотариус рег.№ ***. Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива практика по въпроса какво трябва да е процентното съотношение на неизпълнените работи по договор за строителство, спрямо общия обем на дължимите работи, за да се счете неизпълнението за значително. В обжалваното въззивно решение, при съотношение на неизпълнените работи спрямо дължимите повече от 30 %, е даден отговор, че неизпълнението е несъществено и поради това за кредитора не е възникнало право за разваляне на договора. Обратно, в решение № 1074/ 28.10.2008 г. по гр.д.№ 4593/ 2007 г., ІІ г.о. на ВКС, е изведено, че частичното неизпълнение на договор за строителство е основание за разваляне на договора, когато неизпълнените работи са 21,66 %. На основание чл.291 т.1 от ГПК този състав счита за правилна практиката, обективирана в цитираното решение на ВКС. Поначало въпросът, дали частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, се решава съобразно конкретно установените по делото факти и е в пряка зависимост от вида на договора и дължимите по него престации. Именно поради многообразието на договорите и особеностите на изпълнение на поетите с тях задължения, законодателят не е уредил общ за всички съглашения критерий, при който неизпълнението да се счита съществено. Изрична уредба обаче този въпрос е намерил при договора за продажба на изплащане, при който неизпълнението от страна на купувача е основание за разваляне на договора тогава, когато надхвърля 1/5 част от цената на вещта (чл.206 ал.1 от ЗЗД), т.е. неизпълнение над 20 % на престацията на приобретателя при този договор се третира от законодателя като съществено. По аналогичен начин следва да се подходи тогава, когато дължимият резултат от страна по двустранен договор е за изработка на вещ. Критерият следва да е същият, тъй като основанието на престацията на отчуждителя (учредяване на право на строеж) е да получи готов продукт на определена стойност. И в този случай, когато приобретателят престира частично, стандарт при оценка на неизпълнението трябва да е стойността на работите, необходими за изграждане на вещта във вид, готов за ползване. Не е възможно да се приеме, че извършването на 2/3 от договорените работи е достатъчно, за да се запази действието на съглашението. Когато при такъв договор неизпълнените работи съответстват на 1/5 или повече от стойността на договора, интересът на кредитора е засегнат съществено и не следва да се прилага правилото на чл.87 ал.4 от ЗЗД. При този отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното решение за основателна. Изводът, че неизпълнение от над 30 % е несъществено за интереса на кредитора, е направен в нарушение на материалния закон. Налице е касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК, поради което обжалваното решение подлежи на отмяна. Доколкото липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция. По делото е установено, че на 31.01.2007 г. Д. и К. Ш., като съсобственици на дворно място, взаимно си отстъпват право на строеж и учредяват на [фирма] правото на строеж за построяването на жилищна сграда, състояща се от сутеренен, три жилищни етажа, един терасовиден и едно помещение към апартамента на терасовидния етаж, поместен в подпокривното пространство, съгласно утвърден ЗРП и одобрен архитектурен работен проект, с разгърната застроена площ от 770,60 кв.м., срещу задължение за изграждане на сградата в 14 месечен срок от подписване на акта при посочена в него степен на завършеност. На 03.09.2008 г. страните по договора се споразумели, че променят срока за завършване на строителството и че сградата трябва да бъде завършена в напълно готов вид до 30.11.2008 г., в противен случай се дължи неустойка от 50 000 евро. До юни 2011 г. обаче сградата не е изградена и въведена в експлоатация, степента на завършеност на общите й части е 69,39 %, а на имотите, за които ищците са си запазили право на строеж – 68,58 %. При тези факти искът за разваляне на договора е основателен. Ищците се явяват изправна страна по сключения между тях и ответното дружество договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот. Със сключването на този договор те са изпълнили своите задължения, съгласно чл.24 ал.1 от ЗЗД. Срещу това [фирма] е трябвало да построи жилищна сграда в определена (изрично посочена в договора) степен на завършеност, което до настоящия момент не е сторено. Неизпълнените работи са за повече от 1/3 от стойността на договора, което съставлява значително, с оглед интереса на кредиторите (сградата да бъде въведена в експлоатация и да ползват своите обекти в нея) неизпълнение. Неизпълнението е виновно, забавата продължава повече от 3 години. Налице са предпоставките, при които за учредителите е възникнало правото да развалят договора, съгласно чл.87 ал.1 от ЗЗД, това право е надлежно упражнено, съгласно чл.87 ал.3 от ЗЗД и искът за разваляне следва да бъде уважен. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението на Бургаски окръжен съд № VІ-98 от 10.11.2011 г. по гр.д.№ 1596/ 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: РАЗВАЛЯ, по предявените от Д. Т. Ш., Е. [ЕГН], [населено място], [жк], [жилищен адрес] и К. Т. Ш., Е. [ЕГН], [населено място], против [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], кв.С., [улица] А, искове по чл.87 ал.1 вр. ал.3 от ЗЗД, сключеният на **.0*.200* г. с нотариален акт № **, т.*, вх.рег.№ ***, н.д.№ **/ 200* г. на нотариус рег.№ ***, договор, с който Д. Т. Ш. и К. Т. Ш., като съсобственици на дворно място с площ от 500 кв.м. – У. ІV-*** в кв.** по плана на кв.С., [населено място], при граници на имота север – улица, изток – У. V-***, юг – У. Х-*** и У. ХІ-***, запад – У. ІІІ-***, взаимно си отстъпват право на строеж и учредяват на [фирма] правото на строеж за построяването на жилищна сграда, състояща се от сутеренен, три жилищни етажа, един терасовиден и едно помещение към апартамента на терасовидния етаж, поместено в подпокривното пространство, съгласно утвърден ЗРП и одобрен архитектурен работен проект, с разгърната застроена площ от 770,60 кв.м., срещу поето задължение от Р. „О.” за изграждане на сградата във вид на завършеност, описан в акта. Дава 6-месечен срок за отбелязване на настоящето решение, съгласно чл.115 ал.2 от ЗС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: