Р Е Ш Е Н И Е № 113 гр. София, 18.10.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през 2022 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Николай Любенов разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 678 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на осъдения В. Иванов Г. за възобновяване на НЧД № 370/2022 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна и отмяна на постановеното по него определение № 221 от 27.04.2022 г. като неправилно и незаконосъобразно. Според осъдения неправилно съставът на окръжния съд в гр. Варна е отказал да разгледа по същество молбата му за извършване на пълно и цялостно групиране на наложените му наказания, като приложи принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, който е бил нарушен с предходно постановеното от състав на Районен съд – гр. Разград определение по чл. 25 НК. В тази връзка осъденият изтъква, че при направената с определението на Разградския районен съд кумулация той следва да изтърпи 6 години и 9 месеца лишаване от свобода, а съществува друг, по-благоприятен за него вариант за съчетаване на наложените му наказания, при който ще следва да търпи 6 години и 2 месеца лишаване от свобода – при групиране на наказанията, както следва: по НОХД № 876/2012 г. и по НОХД № 749/2011 г. и определяне на общо наказание от 2 години лишаване от свобода; по НОХД № 6458/2013 г., по НОХД № 279/2015 г., по НОХД № 461/2015 г., по НОХД № 1226/2016 г., по НОХД № 772/2016 г. и по НОХД № 661/2015 г. и определяне на общо наказание от 4 г. лишаване от свобода; отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 1755/2013 г., както и на това по НОХД № 547/2019 г. В съдебното заседание по текущото производство пред ВКС служебният защитник на осъдения заявява становище за основателност на депозираната молба и предлага тя да бъде уважена. Осъденият Г. не се явява, като е декларирал отказ от лично участие в съдебното заседание пред ВКС. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за уважаване на молбата. Счита, че съдебният акт на Варненския окръжен съд е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и в отклонение от задължителната и константната практика на ВКС. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване, установи следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимирано лице, в законна хипотеза, като е спазен и срокът по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. В. Г. е осъждан както следва: 1. с присъда по НОХД № 1175/2009 г. на Районен съд – гр. Габрово, влязла в сила на 23.04.2010 г., му е наложено наказание глоба в размер на 400 лева за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, извършено в периода от м. януари до м. септември 2009 г.; 2. с присъда по НОХД № 749/2011 г. на РС – гр. Габрово, влязла в сила на 15.12.2011 г. му е наложено наказание пробация за срок от 6 месеца за престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 НК, извършено в периода от м. октомври 2009 г. до м. април 2011г.; 3. с присъда по НОХД № 876/2012 г. на Окръжен съд – гр. Варна, влязла в сила на 15.11.2012 г., на Г. е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 4 години за престъпление по чл. 255, ал. 3 НК, извършено в периода от 16.06.2008 г. до 16.02.2009 г.; 4. по силата на споразумение по НОХД № 1755/2013 г. на Районен съд – гр. Варна, влязло в сила на 10.04.2013 г., Г. е осъден на пробация за срок от 1 г. и 6 м. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, извършено на 29.03.2013 г. С определение на Варненския окръжен съд по НЧД № 448 от 14.05.2014 г., влязло в сила на 18.07.2014 г. е извършена замяна на неизтърпяната част от 4 месеца от наложеното наказание пробация с лишаване от свобода за срок от два месеца, като е определен първоначален строг режим за изтърпяване; 5. със споразумение по НОХД № 6458/2013 г. на РС – гр. Варна, влязло в сила на 18.11.2014 г., на Г. е наложено наказание от 5 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 200 лева за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, извършено на 14.11.2013 г.; 6. със споразумение по НОХД № 279/2015 г. на РС – гр. Добрич, влязло в сила на 11.03.2015 г., на осъдения са определени 9 месеца лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим, за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, извършено на 19.11.2013 г.; 7. със споразумение по НОХД № 461/2015 г. на РС – гр. Шумен, влязло в сила на 21.05.2015 г., на Г. е определено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим, за престъпление по чл. 343в, ал. 1 НК, извършено на 31.03.2014 г.; 8. със споразумение по НОХД № 1226/2016 г. на РС – гр. Варна, влязло в сила на 17.03.2016 г., на Г. е определено наказание от 10 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, извършено на 01.08.2013 г.; 9. с присъда по НОХД № 772/2016 г. на Варненския окръжен съд, влязла в сила на 21.10.2016 г., на осъдения е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим, за престъпление по чл. 255 НК, извършено в периода от 15.08.2011 г. до 14.10.2011 г.; 10. с присъда по НОХД № 661/2015 г. на РС – гр. Разград, влязла в сила на 07.04.2017 г., на Г. е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим и лишаване от право да упражнява професия и дейност, свързани с управление, пазене и разпореждане с чуждо имущество срок от 7 години за престъпление по чл. 202 НК, извършено на 05.08.2014 г. и глоба в размер на 300 лева за престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК, извършено на 26.08.2014 г., като на осн. чл. 23, ал. 1 НК наказанията са групирани и е определено общо наказание от четири години лишаване от свобода, към което на осн. чл. 23, ал. 2 НК е присъединено наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, а на осн. чл. 23, ал. 3 НК – и наказанието глоба от 300 лв.; С протоколно определение от 12.09.2017 г. по НЧД № 390/2017 г. и на осн. чл. 25 вр. чл. 23 НК състав на районния съд в гр. Разград е извършил групиране на така наложените на Г. наказания, формирайки следните съвкупности на престъпления: -по НОХД № 749/2011 г. и НОХД № 876/2012 г., като е определил едно общо и най-тежко наказание от две години лишаване от свобода и е постановил първоначален строг режим на изтърпяване, зачитайки на осн. чл. 25, ал. 2 НК изтърпяната част от общо определеното наказание; - по НОХД № 1755/2013 г., НОХД № 6458/2013г., НОХД № 279/2015 г. и по НОХД № 461/2015 г., като е определил общо наказания в размер на най-тежкото сред тях, а именно 9 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, зачитайки изтърпяната част от общо определеното наказание; - по НОХД № 1226/2016 г., НОХД № 772/2016 г. и по НОХД № 661/2015 г., определяйки общо наказание от 4 години лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим, към което е присъединил допълнителните наказания по НОХД № 661/2015 г. – лишаване от право да се упражнява определена професия и дейност за срок от 7 години и глоба в размер на 300 лева. Приложени са чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 НК. Впоследствие, със споразумение по НОХД № 547/2019 г. на Окръжен съд – гр. Варна, влязло в сила на 18.06.2019 г., на осъдения е било определено наказание от 5 години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 50 000 лева за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 НК, извършено на 02.11.2017 г. С молба от 07.04.2022 г. осъденият е поискал от окръжния съд в гр. Варна да извърши ново групиране на наложените му наказания, настоявайки, че при предходно извършеното от състав на Разградския районен съд не е спазен принципа за най-благоприятното за осъдения съчетаване на наложените наказания, като в тази връзка е посочил варианта, описан и в молбата за възобновяване. С определение № 221 от 27.04.2022 г. по НЧД № 370/2022 г. състав на Варненския окръжен съд е приел, че предложеният с молбата на осъдения вариант за формиране на съвкупности съответства на критерия за съчетаване на наложените наказания по най-благоприятния за него начин. Същевременно обаче е констатирал, че постановеното по реда на чл. 25 НК определение на Разградския районен съд е обхванало всички осъждания на Г. към момента на постановяването му, а осъждането по НОХД № 547/2019 г. на Варненския окръжен съд не би могло да разгради формираните с този акт съвкупности, тъй като санкционираното с него престъпление е в отношение на рецидив спрямо всяко от престъпленията по предходните осъждания. Този факт съдът е преценил като пречка пред възможността си да разгледа молбата на осъдения по същество и да ревизира влязлото в сила определение на РС-гр. Разград, като това според него би могло да стане единствено по реда на извънредния способ по гл. ХХХІІІ НПК. Поради това е прекратил производството по образуваното пред него дело. Тази съдебна преценка е неправилна и в отклонение от предписанията на закона. След като вярно е констатирал, че извършеното от Разградския районен съд групиране е пълно, като е обхванало наказанията по всички, постановени към момента на постановяването му осъждания на Г., съставът на Варненския окръжен съд, като компетентен съд по прилагането на чл. 25 НК (арг. от чл. 39 НПК), е следвало да се съобрази с факта, че с хронологически последното осъждане на Г. – това по НОХД № 547/2019 г. на ОС-Варна правната ситуация е променена, като предходно извършената с определението от 12.09.2017 г. по НЧД № 390/2017 г. на Разградския районен съд кумулация е изгубила правното си значение и преценката дали новото осъждане – това по НОХД № 547/2019 г. води до промяна в начина, по който са конфигурирани съвкупностите или не и дали тези съвкупности съчетават по най-благоприятния за осъдения начин наложените му наказания са все въпроси, които съдът е следвало да обсъди при произнасяне по съществото на делото. Като не е сторил това, той е пренебрегнал задължителните за него указания, съдържащи се в ТР № 3 от 16.11.2009 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 3/2009 г., съгл. които (т. 3) допустимо е след ново осъждане за престъпление, което не попада в отношение на съвкупност с нито едно от деянията по предходни влезли в сила присъди, съдът, постановил последната присъда, да извърши ново групиране на наказанията с присъдата или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, като приложи по отношение на предходните осъждания правилата на чл. 23 – 25 НК, включително и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с ППВС № 4/65 г. и Р-11-87 г. на ОСНК на ВС. Пояснено е в този акт на ВКС, че определянето на подсъдността и на компетентността на съда по чл. 39, ал. 1 НПК не е поставена в зависимост от отношението на последното осъждане към предходните, тъй като въпросът дали то е за деяние, което е извършено в съвкупност или в рецидив с деянията от предишните осъждания, е въпрос по същество на производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Дистанцирайки преценката си от изискванията на процесуалния закон и отказвайки да разгледа по същество депозираната пред него молба от осъдения, макар да е констатирал нейната основателност, съставът на Варненския окръжен съд е допуснал съществено нарушение, което налага възобновяване на производството по НЧД № 370/2022 г. по описа на този съд и отмяна на постановения по него съдебен акт. Водим от това, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателни дела определение № 221 от 27.04.2022 г. по НЧД № 370/2022 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.