Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 67

София, 20.04.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3477/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. С. Н. чрез неговия пълномощник адв. В. И. против въззивно определение № 1036 от 14.04.2021 г. по ч.гр.д. № 988/2021 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено протоколно определение от 08.12.2020 г. по в.гр.д. № 16833/2019 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 19457/2020 г. на Софийски районен съд. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че производството по гр.д. № 19457/2020 г. по описа на Софийски районен съд има за предмет иск по чл. 76 ЗН, който е недопустим за самостоятелно разглеждане извън делбеното производство.
Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК поради очевидна неправилност.
В писмен отговор на частната касационна жалба ответната страна Р. Т. З. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д № 16833/2019 г. на Софийски градски съд е образувано след като с решение № 124 от 13.12.2019 г. по гр.4344/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., е отменено предходното въззивно решение № 4247 от 27.06.2018 г. по гр.д. № 12 947/2017 г. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. То има за предмет отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор .....и на построените в него къща от 32 кв.м с идентификатор .....и гараж с площ 23 кв.м с идентификатор ....., предявен от Р. Т. З. против С. С. Н.. Твърденията на ищцата са, че имотите са били собственост на нейния наследодател Н. П. Г., поч. през 2004 г. През 2013 г. една от наследниците на Н. Г. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на основание наследство и давност, след което прехвърлила тези имоти чрез дарение на ответника С. Н.. Ищцата е оспорила правото на собственост на ответника с твърдението, че неговата праводателката Г. Г. не е придобила имотите на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, а също и че прехвърлителната сделка е недействителна на основание чл. 76 ЗН.
С отменителното решение на ВКС е прието, че чрез възражение относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да бъде предявена само в производството по съдебна делба или в исково производство по спор за собственост, в който участват и двете страни по оспорената сделка. Тъй като в случая относителната недействителност е била релевирана чрез възражение в производството по отрицателен установителен иск за собственост, предявен само срещу приобретателя, без участието на прехвърлителя, съдът е приел, че същото е недопустимо за разглеждане и по него съдът не дължи произнасяне.
Това е мотивирало ищцата Р. Т. З. след постановяване на отменителното решение на ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд да предяви против Г. Ц. Г. /прехвърлителката/ и С. С. Н. /приобретателя/ самостоятелен иск за прогласяване на дарението за относително недействително по отношение на нея на основание чл. 76 ЗН.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че този иск е преюдициален по отношение на отрицателния установителен иск за собственост, предявен против С. Н., което налага спиране на производството по иска за собственост до приключване на производството по спора по чл. 76 ЗН.
В касационната жалба и в изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не се съдържат доводи, относими към предмета на настоящото дело-наличието или липсата на предвидената в чл. 229, ал.1, т.4 ГПК връзка между двете дела, налагаща спиране на производството по иска за собственост до приключване на производството по иска по чл. 76 ЗН. Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, както и оплакванията в касационната жалба са свързани с недопустимостта на предявения като самостоятелен иск по чл. 76 ЗН и отразяват тезата на жалбоподателя, че относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да бъде релевирана само в делбеното производство, защото в него ще се реши дали вещта ще се падне в дял на прехвърлителя. Тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като допустимостта на предявения иск по чл. 76 ЗН не е предмет на процесуалния спор, предмет на настоящото дело.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1036 от 14.04.2021 г. по ч.гр.д. № 988/2021 г. на Софийски апелативен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: