Р Е Ш Е Н И Е № 250 гр. София, 23 януари 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА наказателно дело № 1082/ 2019 година Производството е по чл. 346, т. 4 НПК, образувано по касационна жалба на частния обвинител Н. И. Н., от [населено място], депозирана чрез повереник- адв. А. Ж., САК , срещу въззивно решение № 727 от 21. 08. 2019 г., постановено по ВНОХД № 5582/ 2018 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 3 въззивен състав, в частта, с която е отменена присъда от 11. 01. 2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18 състав, по НОХД № 15713/ 2013 г., и е прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, наказателното производство, водено срещу Д. Е. Т. и Д. И. М., за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК- за всеки от тях, поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване. В касационната жалба се релевират отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК- нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Заявява се искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и връщане делото на друг състав на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният обвинител Н. Н., редовно призован, не се явява в съдебното заседание пред касационната инстанция. Неговият повереник- адв. Ж., поддържа депозираната касационна жалба, по изложените в нея съображения, със заявеното искане. Подсъдимият Д. Е. Т. и неговият защитник адв. М., считат жалбата за неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение, а въззивното решение- в сила. Подсъдимият Д. И. М., лично, заявява в съдебно заседание пред ВКС, че желае делото да се разгледа в отсъствие на неговия служебен защитник, на чието присъствие не държи. В лична защита посоченият подсъдим моли решението на Софийски градски съд, с което наказателното производство е било прекратено, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Излага съображения, че прекратяването на наказателното производство срещу подсъдимите Т. и М. от въззивната инстанция е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на частния обвинител Н. И. Н. е процесуално допустима. Подадена е от легитимиран субект, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения от закона срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С първоинстанционната присъда Софийският районен съд, Наказателно отделение, 18 състав, е признал подсъдимите Д. Х. Б., Д. Е. Т., и Д. И. М., тримата от [населено място], последните двама от които като непълнолетни, но като са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, за виновни в това, че на 18. 09. 2011 г., в [населено място], в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими вещи на обща стойност 354, 67 лева, от владението на Н. И. Н., жив. [населено място], с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила- престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което им е наложил наказания както следва: на подсъдимия Б.- лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 НК, с изпитателен срок от 5 години; на подсъдимия Т.- лишаване от свобода за срок от 9 месеца, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години; и на подсъдимия М.- лишаване от свобода за срок от 9 месеца, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 НК, с изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда, на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимите Б., Т. и М. са осъдени да заплатят солидарно на частния обвинител и граждански ищец Н. сумата от 60 лева, представляваща обезщетение за причинени с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18. 09. 2011 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата. Съдът е възложил в тежест на подсъдимите и направените по делото разноски. С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд, на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, е отменил цитираната първоинстанционна присъда в частта, с която подсъдимите Д. Т. и Д. М. са осъдени за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, и е прекратил наказателното производство, водено срещу тях, поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване. На основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 НПК въззивният съд е изменил присъдата, като е намалил от 5 на 3 години определения при условията на чл. 66, ал. 1 НК изпитателен срок по отношение наложеното на подсъдимия Д. Б. наказание лишаване от свобода. Потвърдил е в останалата му част първоинстанционния съдебен акт. Макар в касационната жалба да са релевирани доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, по същество изложените от касатора съображения се свеждат до неправилното според него тълкуване и прилагане на института на давността от въззивния съд- чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 НК. Намира за незаконосъобразен извода, че за деяние, субсумирано под състава на чл. 198, ал. 1 НК, и извършено на 18. 09. 2011 г., абсолютният давностен срок е изтекъл на 18. 03. 2019 г. В тази връзка възразява срещу прилагането на чл. 63, ал. 1 НК от СГС, вместо на разпоредбата на ал. 2 на същия член, при което относимият към института на абсолютната давност срок за наказателно преследване за извършеното деяние би се оказал 10-годишен, а не 7 години и 6 месеца, както е заключил компетентният съд. При упражняване на касационните си правомощия настоящият съдебен състав не установи допуснато от втората инстанция нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, лимитативно регламентирани в чл. 348, ал. 3, т. 1- 4 НПК, които да обуславят касационна отмяна на проверявания въззивен съдебен акт. Въведените с касационната жалба доводи и подкрепящата ги аргументация се отнасят изцяло до приложението на материалноправните норми от Общата част на НК, които уреждат институтите на давността и редукцията на наказанията за престъпления, извършени от непълнолетни лица. За да се прецени по същество основателността на поддържаното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, следва да се съобразят няколко обстоятелства: На първо място, меродавни при изчисляването на давностните срокове по чл. 80 НК са правната квалификация на деянието и предвиденият в санкционната част на съответната норма от Особената част на НК вид и размер на наказанието. Както вече бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е признал подсъдимите Т. и М. за виновни в извършването на престъпление, с правна квалификация по чл. 198, ал. 1 НК, като деянието е довършено на 18. 09. 2011 г. (от която дата започва да тече давността за наказателно преследване, на основание чл. 80, ал. 3 НК). Към тази дата инкриминираното престъпление е наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 10 години, която редакция на закона е актуалната и към настоящия момент. На следващото място, съгласно чл. 80, ал. 2 НК давностните срокове за престъпления, извършени от непълнолетни (каквито са били подсъдимите към датата на деянието), се определят след заменяването на наказанията по реда на чл. 63 НК. Въззивният съд правилно е съобразил приложимостта на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, според който максималният срок на наказанието за процесния грабеж, е лишаване от свобода до 3 години. Давността за наказателно преследване в настоящия случай, свързана с възможността на държавата да упражни правомощията си по наказателното правоотношение, възникнало с факта на осъществяване на престъплението, изтича след 5 години, считано от довършването му- чл. 80, ал. 1, т. 4 и ал. 3 НК. Периодът от време, с изтичането на който възможността за наказателно преследване се изключва окончателно, независимо от спирането и прекъсването на давността, е установен с нормата на чл. 81, ал. 3 НК- в случая 5 години, увеличени с 1/2 (т. е. 2 години и 6 месеца), или общо- 7 години и 6 месеца. С изтичането на този срок се преклудира възможността на държавата да ангажира и реализира наказателната отговорност на подсъдимите Т. и М. за извършения от тях като непълнолетни грабеж на 18. 09. 2011 г. При констатациите за изтекла абсолютна давност за наказателно преследване, липсва правно основание всяко висящо наказателно производство да продължи. Следователно, то подлежи на прекратяване, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и в този смисъл напълно ирелевантно е в каква фаза и стадий се намира, след като не е налице влязла в сила присъда, с която съответният деец да е признат за виновен и осъден. При това положение, съобразно така установените релевантни данни по настоящото дело, абсолютната давност е изтекла на 18. 03. 2019 г. Ето защо, въззивният съд законосъобразно е упражнил правомощието си по чл. 334, т. 4 НПК да отмени постановената първоинстанционна присъда и да прекрати наказателното производство, водено срещу подсъдимите Т. и М., на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. В този смисъл доводът в касационната жалба за нарушение на материалния закон е неоснователен. Не могат да бъдат споделени съображенията на касатора, че тъй като към датата на извършване на престъплението двамата дейци макар и непълнолетни, са навършили 16-годишна възраст, при редукцията на наказанията им е следвало да намери приложение чл. 63, ал. 2 НК, вместо чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, което би обусловило по- дълги давностни срокове. Това е така, защото освен предпоставката непълнолетните да са навършили шестнадесетгодишна възраст, законът изисква още за извършеното от тях престъпление да са предвидени съответно наказания: доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и лишаване от свобода за повече от 15 години (т. 1 на чл. 63, ал. 2 НК), или лишаване от свобода за повече от 10 години (т. 2). Както вече беше посочено, предвиденото за престъплението по чл. 198, ал. 1 НК наказание е от 3 до 10 години лишаване от свобода. Следователно, в хипотезата на чл. 80, ал. 2 НК, въззивният съд в съответствие със закона е редуцирал наказанията съгласно чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, въз основа на което правилно е изчислил и приложил давностните срокове. Предвид гореизложеното, като намери касационната жалба на частния обвинител Н. за неоснователна, съобразно правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в настоящия си състав прие, че като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА възззивно решение № 727 от 21. 08. 2019 г., постановено по ВНОХД № 5582/ 2018 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 3 въззивен състав, В ЧАСТТА, с която е отменена присъдата на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18 състав, от 11. 01. 2018г., по НОХД № 15713/ 2013г., и е прекратено наказателното производство, водено срещу подсъдимите Д. Е. Т. и Д. И. М., двамата от [населено място], за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: