Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 165   С  о  ф  и  я, 30 март 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  12  м а р т  2010  година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                           ДАНИЕЛА АТАНАСОВА   при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Явор Гебов  изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 723/2009 година.   Подадена е касационна жалба от името на подсъдимия Д. А. Д. от с. Н., област Варна, като предмет на жалбата е решение № 161/05.11.2009 г. по ВНОХД № 315/2009 г., постановено от Варненския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касаторът Д. лично и чрез защитника му адв. Ив. Р. от АК-Варна моли за изменяване на решението с намаляване на размера и отлагане изпълнението на наложеното му наказание с подходящ изпитателен срок.   Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 94/28.08.2009 г., постановена по НОХД № 843/2009 г. на Окръжен съд - Варна отговорността на подсъдимия Д. А. Д. от с. Н., област Варна е ангажирана за престъпление по чл.257 ал.1 т.1 вр.чл.255 ал.1 пр.2-ро вр.чл.26 ал.1 вр.чл.2 ал.2 от НК, извършено в периода от 14.05.1999 г. до 17.04.2001 г. в Провадия, в съучастие като извършител с П. И. П. , Н. И. Н. , Ж. Р. П. , М. Д. М. , Д. Д. П. и Л. В. К. , в качеството му на собственик и представляващ на СД“Виктория-90-ДИН” и като едноличен търговец с фирма “Маринела-Д. Ангелов”, и двете фирми със седалище в с. Н., област Варна, при условията на продължавано престъпление, като потвърдил неистина в подадени по реда на чл.72 ал.1 от ЗДДС(отм.) декларации по чл.100 от с.з. пред ТДД-Варна, укрил и избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 748 911,18 лева и при условията на чл.55 ал.1 т.1 и 2 от НК му е наложено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер на 4000 лв, като наказанието лишаване от свобода да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. Ив. Р. с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание както с лишаване от свобода, включително и заради отказа да се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, така и относно размера на наказанието глоба с искане за изменяването й и намаляване размерите на двете кумулативни наказания, с приложение на чл.66 ал.1 от НК за първото, като с въззивното решение тя е изменена и размерът на наказанието лишаване от свобода е намалено на 1 година, а в останалата част е потвърдена. В касационната жалба от името на подсъдимия Д се навежда отново оплакването за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода с отказа и на въззивния съд да приложи института на условното осъждане - касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като се прави искане за изменяването му и отлагане изпълнението на това наказание с минимален изпитателен срок.   Върховният касационен съд намира касационната жалба за допустима, подадена в законния срок, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Релевираното в касационното производство оплакване за несправедливост на наложената на подсъдимия санкция е неоснователно. Тя е определена при съобразяване на всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, под законовия минимум както за наказанието лишаване от свобода, така и за наказанието глоба, ползвайки се от законовата привилегия за приложението на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, след като на основание чл.371 т.2 от НПК е признал фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт. Наказанието му е определено и по-благоприятния за него закон, действал в периода на осъществяване на деянията – чл.257 ал.1(отм.) вр.чл.255 ал.1 пр.2-ро (изм. ДВ бр.62/97 г.), при по-нисък минимум на наказанията лишаване от свобода и глоба. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК в редакцията й в ДВ бр.92/2002 г., тъй като при 14 от всички 24 деяния укритите данъчни задължения на представляваните и управлявани от него фирми са в особено големи размери и с обединяването на деянията като едно продължавано престъпление не се влошава, а облекчава наказателната съдба на жалбоподателя, доколкото при протеклото съкратено съдебно следствие е задължително приложението на чл.55 от НК, което е и сторено, но вече за едно престъпление. Като цяло обаче размерът на укритите данъчни задължения е твърде голям, за да се намали и без това чувствително намаленото от въззивния съд наказание на подс. Д. – на 1 година лишаване от свобода. Не се оспорва, че той е бил част от схема за прикриване на дължим се косвен данък ДДС по ЗДДС, с което значително е ощетен фиска, в тежък за страната ни период. Въззивният съд с основание се е съгласил с изводите на първоинстанционния за високата обществена опасност на деянията, осъществени в сравнително дълъг период от време, при съставяне и ползване на множество неистински и на документи с невярно съдържание, сочещи на изключителна упоритост у дееца да върши такива престъпления, макар и към онзи момент да не е бил осъждан. Отчетен е изминалият период от време от разкриването на престъплението и реализацията на наказателната отговорност на жалбоподателя, което главно е дало основание на съда да намали размера на наказанието лишаване от свобода, но в същото време е стигнал до законосъобразния извод, че това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно от извършителя му Д. ВКС не намира убедителни съображения за приемане на противното, поради което така постановеното от апелативния съд следва да остане в сила, а жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.   Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161 от 05.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 315/2009 г. на Варненския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: