Р Е Ш Е Н И Е                                            № 358 София,  20 октомври 2009 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 333 по описа за 2009 година.   С присъда по нохд № 155/08 г. Окръжният съд-гр. София осъдил подсъдимите Н. Д. Р. и Г. С. С., както следва: за деяние извършено на 24.04.2007 г. на основание чл.195, ал.1, т.3 във вр.с чл.194, ал.1, чл.20, ал.2, чл.63, ал.1, т.3 и чл.54 НК на лишаване от свобода за срок от по 6 месеца; за деяние извършено на същата дата на основание чл.116 ал.1, т.6 във вр.с чл.115, чл.20, ал.2, чл.63, ал.2, т.1 (за подс. Рашков), чл.63 ал.1, т.1 (за подс. Славев) и чл.54 НК – на наказания лишаване от свобода – за подс. Р. за срот от 10 години, а за подс. С. – за срок от 6 години; по реда на чл.23 НК са определени общи наказания – за подс. Р. – 10 години лишаване от свобода, за подс. С. – 6 години лишаване от свобода, като е определен първоначален строг режим на изтърпяването им. Ангажирана е гражданската отговорност на двамата подсъдими, като поотделно са осъдени да заплатят обезщетения за причинени неимуществени вреди на: В. Я. и на Ф. Я. – по 50 000 лева за всеки един от тях. В полза на СОС са присъдени дължимите от подсъдимите разноски по делото, а в полза на държавата - съответната държавна такса върху уважения размер на гражданските искове. По жалби на частните обвинители и подсъдимите по внохд № 172/09 г. Апелативният съд-гр. София отменил присъдата на СОС в следните части: по признаване на подсъдимите за виновни в извършване на престъпление по чл.195, ал.1 НК; по приложението спрямо тях на правилата на чл.23 НК; по признаването на подс. С. за виновен в извършване на престъпление по чл.116 НК; по осъждането на последния на основание чл.45 ЗЗД да заплати обезщетения за неимуществени вреди на В. Я. и Ф. Я. ; по приложението на чл.47, ал.1 от ЗИН спрямо подс. Славев. САС постановил нова присъда № 26 от 01.04.2009 г., с която на основание чл.304 НПК оправдал двамата подсъдими по обвинението по чл.195, ал.1 НК, а подс. С. и по това по чл.116, ал.1 НК, като отхвърлил предявените срещу него граждански искове. Присъдата на СОС е изменена в частта, с която подс. Р. е осъден на основание чл.116, ал.1 НК, като е оправдан да е извършил деянието при условията на чл.20, ал.2 НК. В останалата част присъдата на СОС е потвърдена. С определение от 22.04.2009 г. по същото въззивно производство САС на основание чл.317 във вр.с чл.306 ал.1, т.4 НПК отменил посочената присъда на СОС в частите, с които е ангажирана отговорността на подс. С. за разноски по делото и държавна такса. Срещу новата присъда са постъпили протест от прокурора и жалби от частните обвинители и подс. Р. , всички допълнени по реда на чл.351 ал.3 НПК. С протеста се възразява срещу оправдаването на подс. С. по обвинението по чл.116 НК, като се претендира наличието на основанията по чл.348 ал.1, т.т. 1 и 2 НПК. Иска се връщане на делото за ново разглеждане. Частните обвинители също заявяват недоволство от оправдаването на подс. С. , както и от размера на наказанията за двамата подсъдими, като искат осъждането на подс. С. и налагане на по-високи по размер наказания лишаване от свобода, като се твърди, че са налице всички основания по чл.348 ал.1 НПК. Подсъдимият Р. на плоскостта на чл.348 ал.1, т.т.1-3 НПК оспорва осъждането си по чл.116 НК и иска оправдаване. Пред ВКС протестът и жалбите се поддържат. Като съобрази горното и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС установи: Нито една от страните, инициирали образуването на настоящото производство, не оспорва оправдаването на двамата подсъдими за престъплението по чл.195 НК, поради което в тази част въззивният съдебен акт, не подлежи на проверка от ВКС. Извършената проверка от касационната инстанция налага извод за основателност на подадените протест и жалба на частните обвинители, тъй като при разглеждане на делото от въззивната инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.348 ал.1, т.2 във вр.с ал.3, т.1 НПК. Оправдаването на подс. С. се основава на чл.303 ал.2 НПК, като е прието, че липсват несъмненни доказателства за неговото участие в деянието по чл.116 НК. Вярно е, че по делото не са събрани преки доказателства, а оценката на възможните, косвени доказателства за съпричастността на подс. С. , направена от първоинстанционния съд, не е възприета от САС при следните съображения (л.72-73 от мотивите): 1. Подс. С. е бил задържан два часа по-късно (от времеизвършване на инкриминираното деяние) в дома си, но по делото няма годни доказателствени материали, които да насочват към него и да отговорят на въпроса защо именно той е бил задържан. 2. Отразеното в протокола за доброволно предаване от 24.04.2007 г., като заявено от предаващия вещите С. , представлява обяснения на обвиняемия, които не са събрани по предвидения в НПК ред и не могат да бъдат поставени в основата на фактическите изводи по въпросите по чл.102 НПК. 3. Доколкото е установено, че С. е задържан два часа по-късно в дома си, той би могъл да предаде на полицейските служители дрехи, които биха могли да са негови, да принадлежат на друг член на семейството или на някое трето лице. 4. Изявлението в цитирания протокол за доброволно предаване може да е продиктувано от различни причини, включително и тази, някой друг пълнолетен член на семейството да избегне наказателна отговорност. 5. По делото липсват данни предадените с този протокол вещи да са били запечатани и съхранени по предвидения в закона ред. Те са били огледани едва на 26.04.2007 г. – два дни по-късно от предаването им, когато за първи път е отразено, че те са били запечатани в черен чувал. Кой, кога и при какви обстоятелства е направил това, според САС, може само да се гадае. При тези съображения САС приел, че не е налице възможност за положителен извод относно авторството на деянието в лицето на подс. С. , независимо от изводите по ДНК експертизата на веществени доказателства (т.1, л.139) - ДНК профил на кръвта по долнищата от анцунг, иззети от двете уличени лица, напълно съвпада с този на пострадалия Г. Я. , като вероятността да се установи този ДНК профил, ако кръвта е оставена от някой друг индивид, освен Я. е 1 на 691 421 000 000 000, а последната осигурява категорично доказателство, че кръвта по обектите, произхожда от Г. Я. Изложените от САС съображения, предопределили извод за невиновност на подс. С. , най-общо указват обаче на неизпълнение на задължението за достигане до обективната истина по делото, неизясняването на факти от значение за правилното му решаване, посредством предвидените в закона доказателствени средства. Нещо повече, част от тези съображения се основават на предположения. Ако за решаващият съд обстоятелствата относно причините за задържане именно на подс. С. имат съществено значение за делото, за него не съществуват пречки за изясняването им. В тази насока не са положени необходимите усилия. Друг е въпросът, че данни за задържането на подс. С. тъкмо от дома му, се съдържат единствено в неговите първоначални показания като свидетел, депозирани на досъдебното производство на 24.04.2007 г. (т.2, л.5 от досъдебното производство), които както добре е известно, няма как да се приобщат към доказателствата по делото, още по-малко да служат за установяване на такива. Подс. С. от досъдебното производство до приключване на въззивната проверка не е дал обяснения в качеството си на обвиняем/подсъдим. При липсата на други доказателствени източници, не става ясно на какво се основават изводите на САС не само относно местозадържането на подс. С. , но и относно неговото семейство, членове и възраст на последните. Вярно е, че обясненията на обвиняемия се събират по предвидения в НПК ред, поради което неговите изявления, отразени в протокола за доброволно предаване от 24.07.2007 г. (т.2, л.7 от досъдебното производство), нямат такова качество. Друг би бил въпросът, ако същите изявления биха могли да бъдат проверени, което в настоящият случай е невъзможно, тъй като вещите са предадени на водещия разследването и при отсъствието на други свидетели на това. По тези причини е злепоставена възможността за събиране на производни доказателства. Няма как да се проверят и причините за направеното изявление, като съжденията на решаващия съд в тази насока са недопустими и предположителни. Изцяло на предположение се основава изводът по т.5. Вярно е също, че НПК не предвижда ред за съставяне на протокол за доброволно предаване, което предопределя приложимост на общите правила по чл.127-131 НПК. Когато посредством протокол за доброволно предаване се събират предмети от кръга на тези по чл.109 НПК – веществени доказателства, са задължителни и разпоредбите на чл.110 ал.1 и 2 НПК – да бъдат внимателно огледани, подробно описани и по възможност фотографирани, като се приложат към делото и вземат мерки те да не се повредят или изменят. В изпълнение на посочените процесуални изисквания на 26.04.2007 г. е извършен оглед на събраните, посредством цитирания протокол за доброволно предаване, вещи, в присъствието на двама експерти и две поемни лица ( протокол в т.1, л.62-64 и албум в т.1, л.65-69 от досъдебното производство). В последно посочения протокол са намерили израз констатации от извършения оглед не само за състоянието на вещите, а преди това и за начина, по който те са били предоставени в чувал, запечатан и подписан от експерт и дознател. За съдът не е съществувала пречка, посредством разпитите на присъствалите на огледа на веществените доказателства, вън от водещия разследването, да провери последно посочените обстоятелства, в това число и за името на подписалия експерт, а оттук и за установяване на обстоятелствата, свързани с първоначалното запечатване на вещите във вида, в който са предоставени за оглед. Друг е въпросът, че по аналогичен начин стоят нещата и с огледа на вещите, предадени от подс. Рашков. Изложеното дотук очертава приложението на правомощията по чл.354, ал.3, т.2 НПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила, като останалите доводи на жалбоподателите частни обвинители и граждански ищци и подс. Р. – получат надлежен отговор. Водим от горното на основание чл.354, ал.3, т.2 във вр. с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК ВКС, І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ присъда № 26 от 01.04.2009 г., постановена по внохд № 172/09 г. на Апелативния съд-гр. София, относно наказателната и гражданската отговорности на подсъдимите Н. Р. и Г. С. за деянието по чл.116 ал.1 НК. ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение от 22.04.2009 г., постановено по внохд № 172/09 г. на Апелативния съд-гр. София. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: