13
Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
[населено място] , 27.02.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2952 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 757/ 15.04.2013 год. по т.д. № 3036/ 2012 год. на Софийски апелативен съд,ТО, 6 състав,с което е потвърдено решение № 933 / 22.05.2012 год., постановено по т.д.№ 1327 / 2010 год. на СГС,ТО,VІ–6 състав.С последното са уважени предявените от [фирма] против [фирма] обективно кумулативно съединени искове,квалифицирани с правни основания чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 74 651,94 лева,представляваща цената на проектирани и изпълнени от него строителни мероприятия, посочени в чл.16 ал.4 вр. с чл.4.6 и чл.4.8 от сключения между страните предварителен,идентични с предмета на чл.4.6 и чл.4.8 от последващо сключения окончателен договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на [фирма] / с правоприемник настоящия касатор /,по реда на чл.20 ал.5 от НПППЕЕПРЕМ / понастоящем отменена ,считано от 04.04.2014 год./, както и е осъден да заплати обезщетение за забава в издължаването на цената,в размер на 2 479,81 лева – мораторна лихва върху присъдената главница,за периода 06.02.2010 год. – 21.05.2010 год..За остатъка,до претендирания размер на главницата от 84 251,94 лева,искът е отхвърлен,поради уважено възражение за прихващане с цена на присъединяването от 9 600 лева, дължима от ищеца на ответника.Прието е,че основанието за плащане на възложеното с чл.4.6 , чл. 4.8 от договора за присъединяване,е разпоредбата на чл.20 ал.7 вр. с ал.5 от Наредба № 6/2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи / НПППЕЕПРЕМ/.
Касаторът оспорва въззивното решение като недопустимо – постановено по нередовна искова молба / предвид неиндивидуализирането от страна на ищеца видовете работи по изпълнение на договорените съоръжения в чл.4.6 и чл.4.8 от предварителния и окончателния договори - по вид , количество и стойност по пера, вкл.неиндивидуализирането им като част от общо възложеното на ищеца,наред с предмета по чл.4.6 и 4.8 , но изпълнимо единствено за негова сметка /.Оспорва решението като неправилно,поради постановяването му в противоречие с материалния закон,при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Оспорва дадената от съда правна квалификация на претендираното вземане,като възнаграждение по договор за изработка, вместо като дължима цена по договор за покупко-продажба на част от възложените за изграждане от ищеца електрически съоръжения, които и по силата на сключения предварителен договор и закона същият е следвало да прехвърли възмездно в собственост на ответника.Сключването на договор за възмездно прехвърляне на съоръженията се оспорва,респ. оспорва се функцията на такъв да изпълнява окончателният договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа от 15.12.2007 година,а оттук и правилността на извода за настъпила изискуемост на задължението за плащане разходите по изпълнение възложеното.Оспорва доказаността на размера на тия разходи, както и обосноваността на извода за изправност на ищцовата страна по отношение специфичните й,съпътстващи задължения,за учредяване на вещни и сервитутни права в полза на ответното дружество,вкл. за съоръжения на присъединяване,различни от поетите за изпълнение от ищеца по чл.4.6 и чл.4.8 от договорите.Оспорва изискуемостта на задължението за плащане,предвид непредставянето на изискуемите се, съгласно чл.5, чл.14 и чл.24 от НПППЕЕПРЕМ документи,необходими вкл. за определяне обектите на прехвърлянето,както и за определяне дължимата за прехвърлянето им цена,на база „ взаимно признати разходи„,съгласно чл.20 ал.7 НПППЕЕПРЕМ.
В обобщение: Тезата на касатора е,че при липса на сключен договор за прехвърляне собствеността върху съоръженията по чл.4.6 и чл.4.8 от договора в полза на ответното дружество, съгласно чл.20 ал.7 вр. с ал.5 НПППЕЕПРЕМ,цената за същите,определена на база „ взаимно признати разходи „ е неизискуема,а сключването на такъв договор предпоставя и надлежно изпълнение на преждепосочените специфични задължения на ищеца - за учредяване на вещни,респ. сервитутни права и за документално установяване законността и годността на строежа и действителните разходи по осъществяването му,вкл.с оглед определяне съществените елементи на договора – предмет и цена.
Ответната страна - [фирма] – оспорва касационната жалба,като счита че не са обосновани касационни основания по чл.281 ГПК.Поддържа довода си за надлежно изпълнение поетото задължение по т.4.6 и т.4.8 от предварителния договор,предадено на ответника и прието от същия изпълнение на съответните съоръжения, доказателство за което е настоящата им експлоатация / поставяне под напрежение /.
С определение № 619 / 03.07.2014 год. касационното обжалване е допуснато по въпросите : 1/ Задължението на електроразпределителното дружество, на основание чл. 20 ал.7 НПППЕЕПРЕМ, да заплати стойността на поети за изграждане от присъединяваното лице, с предварителен,както и с последващо сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа, съоръжения ,на основание чл.20 ал.5 от НПППЕЕПРЕМ, задължение по предвиден за сключване договор за покупко - продажба на съоръженията ли е или по договор за изработката им ?; 2/Изискуемо ли е задължение за заплащане стойността на тези съоръжения за присъединяване,преди потребителят да е изпълнил задължението си да представи необходимите според чл.24 НПППЕЕПРЕМ документи, вкл. с оглед определяне предмета и цената по договора за покупко-продажба на съоръженията,прехвърлими в собственост на ектроразпределителното дружество? И двата въпроса са обосновани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното с постановено по реда на чл.290 ГПК решение - № 7/ 04.02.2014 год. по т.д.№ 59 / 2013 год. на ІІ т.о. ВКС.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение,с оглед правомощията си по чл.293 ГПК,доводите и възраженията на страните , намира следното:
Между страните са сключени три договора :
1/Предварителен договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа на [фирма] /с последващ правоприемник [фирма], а понастоящем - [фирма] / : По силата на този договор настоящите страни - ищеца в качеството на потребител,а ответника в качеството на Електроразпределително дружество /ЕРД/ са приели да сключат Договор за присъединяване на обект„Реконструкция,пристрояване и надстрояване на градски универмаг„,находящ се в УПИ VІ,кв.192,гр.Л.,с подобект „ Изместване на трафопост /ТП/ № 144 [населено място],чрез изграждане на трансформаторен пост /КТП/ в УПИ VІ, кв.192,гр.Л. и пренасочване на кабели 20 кV от ТП № 31 и ТП № 147 [населено място] към нов КТП към електрическата мрежа на [фирма],след като потребителят изпълни задълженията си по чл.11 от предварителния договор и при наличие на разрешение за строеж.В чл.4 са описани съоръженията,които трябва да се изградят за присъединяването , техническите параметри и изискванията към тях.Няма спор,че само уговорените в чл.4.6 и чл.4.8 от договора съоръжения на присъединяване / с изключение на доставка и монтаж на два комплекта токови трансформатори с конкретно определени характеристики и два бр.индиректни статични електромери / са договорени да бъдат изпълнени от ищеца и последващо прехвърлени възмездно на ответното ЕРД,срещу стойността на взаимно признати разходи,при отстъпено право на строеж и учредено сервитутно право /чл.9 вр. с чл.5 и чл.16 ал.4 от предварителния договор/.
2/ Договор за възлагане изместването на електрическо съоръжение, засегнато от ново строителство по реда на чл.73 ал.1 ЗУТ - от 31.10.2007 год.. Предмет на договора не са съоръженията,чиято цена се претендира в настоящото производство / чл. 4.6 и чл. 4.8 по предварителния договор / но с него е свързана част от защитата на ответника.С този договор ищецът е поел да изпълни всички СМР,свързани с изместването на трафопост /ТП/ № 144 [населено място] чрез изграждане на трансформаторен пост / КТП / в УПИ VІ,кв.192,гр.Л. и пренасочване на кабели 20 кV от ТП № 31 и ТП № 147 [населено място] към нов КТП към електрическата мрежа на [фирма],да снабди същото дружество с разрешение за строеж за това изместване,да учреди в полза на ЕРД сервитут на новите КТП и трасета на кабели 20 кV на изместения участък по новото трасе,съгласно чл.64 ЗЕ,както и да го снабди с разрешение за ползване,в което дружеството да фигурира като единствен собственик на обекта.Това са задължения, намиращи основание в чл.10 ал.2 НПППЕЕПРЕМ,като ответникът е противопоставил в защита срещу иска и неизпълнението на специфични задължения на ищеца по учредяване вещни и сервитутни права, във връзка с изпълнимите по този договор съоръжения ,различни от съоръженията по чл.4.6 и чл. 4.8, коментирани в предходния параграф.
3/Договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа на [фирма], на основание чл.13 ал.1 НПППЕЕПРЕМ - № 208307 / 15.12.2007 год..В този договор - чл.36 ал.1 – е уговорено,че „потребителят,на основание чл.20 ал.7 НПППЕЕПРЕМ прехвърля изградените съоръжения, посочени в чл.4.6 / без кабел НН за резервно захранване на обекта / и чл.4.8,на ЕРД, на база взаимно признати разходи,с отстъпено право на строеж и сервитутно право.С оглед редакцията на чл.4.12 ал.2 се касае за признато като вече осъществено към момента на сключване на договора изпълнение на възложеното на основание чл.20 ал.5 НПППЕЕПРЕМ.
В съответствие с клаузите на договорите [фирма] е представил разрешение за строеж в полза на [фирма] и [община] , за построяването на обект „ Изместване на ТП № 144 чрез изграждане на КТП в УПИ VІ кв.192 [населено място] и пренасочване на кабели 20 кV от ТП № 31 и ТП № 147 към нов КТП,изместване кабели НН в УПИ,съсобствено между [община] и ответното ЕРД,както и последващо издадено разрешение за ползване на строежа № ДК–07-65/ 18.12.2007 год. на ДНСК – Л.,отново в полза на възложители [община] и ответното ЕРД.Ищецът не твърди прехвърляне на вещни права – на собственост или вещно право на строеж в полза на ответника / макар да смесва последните с преждепосочените разрешения по реда на ЗУТ / и твърди,че не дължи такова,тъй като не притежава право на собственост или съответно ограничено вещно право върху засегнатите от съоръженията терени,както и че не дължи учредяване на сервитутни права, тъй като в полза на ЕРД и за нуждите на разпределението и потреблението на електроенергия последните възникват за ЕРД по силата на закона.Ищецът е твърдял изпълнение на възложеното чрез подизпълнител,като чрез сключения със същия договор от 30.07.2007 год. и двустранно съставени помежду им протоколи № 1 / 03.12.2007 год. и № 2 / 17.12.2007 год.,е целял установяване размера на понесените разходи.За установяване идентичност между дължимите СМР и тези по Протоколи №1 и №2,вкл. кореспондиране с п редставената количествено–стойностна сметка,са допуснати единична и тройна технически експертизи.
В отговора на исковата молба ответникът е противопоставил неизправност на ищцовата страна,от която именно твърди предпоставено несключването на договор за покупко-продажба на съоръженията по чл.4.6 и чл.4.8 от договор № 208307/15.12.2007 год., в съответствие с чл.36 ал.1 от същия,изразяваща се в : неучредяване на вещно право на строеж и сервитутни права / неконкретизирани,вкл. в предварителния и договора по чл.13 ал.1 от Наредбата /,непредаването на цялата строителна документация в оригинал,ведно с КСС / визирайки двустранно утвърдена такава,а не процесната /- чл.4 от договора,непълно изпълнение на задължението по чл.24 от Наредба № 6 / 2004 год. / инвестиционни и работни проекти,въз основа на които са изпълнени СМР и др./,наред с общото твърдение за некачествено и забавено изпълнение на договореното,вкл.неизпълнение задължението за безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху съоръжения по чл.36 ал.2 от договора.Изрично е сочил,че КСС,представена от ищеца,включва и стойността на разходи за изпълнени СМР,непопадащи в обхвата на чл.4.6 и чл.4.8 от договора, а именно - за изместване на съществуващи ел. съоръжения, които са изцяло за сметка на потребителя – ищец.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел квалифицирането на претендираното вземане,като възнаграждение по сключен договор за изработка,доказано изпълнен - предвид представените доказателства за установяване годността и за приемането на строежа, респ. за разрешеното ползване на обекта , вкл. съобразявайки непротивопоставени от възложителя – ЕРД - възражения за неточно или непълно изпълнение на СМР.Остойностяването им е възприел на база на единичната и тройна експертизи, като очевидно не споделя възражението на ответника,че същите са установили идентичност между СМР по чл.4.6 и чл.4.8 от договора и остойностените в КСС, съответно в Протоколи № 1 и № 2 единствено по вид, не и по обем /действителни количествени показатели/.По отношение противопоставената от ответника неизправност на ищеца относно съпътстващите му задължения по договора,посочени по-горе , въззивният съд се е ограничил да коментира,че именно ЕРД е носител на правото на собственост върху обекта на договора,очевидно изхождайки от издаденото в негова полза разрешение за строеж и разрешение за ползване, по реда на ЗУТ,както и посочвайки,че самият ответник не оспорва това обстоятелство,което не съответства на действителната му позиция по спора.Намира,че непритежаването на право на собственост върху земята / УПИ VІ кв.192 [населено място] / изключва възможността за учредяване на сервитутни права в полза на ЕРД, а и същите възникват по силата на закона / чл. 64 ЗЕ /.
По правния въпрос:
С решение № 7 по т.д.№ 59/2013 год. на ВКС,ІІ т.о., в идентична на настоящата хипотеза на съществуваща договорна обвързаност на основание чл.20 ал.5 НПППЕЕПРЕМ ,макар и с различен предмет / поето от присъединяващото се към електроразпределителната мрежа лице задължение за прокарване кабелни линии ниско напрежение /,е прието следното:„Вземането на присъединяваното лице за стойността на проектирани и изпълнени съоръжения за присъединяване към електрическата мрежа,не е изискуемо на основание договора за присъединяване само с изграждането на обектите и преди присъединяваното лице да изпълни задължението,нормативно уредено в чл.20 ал.7 Наредба № 6 / 2004 год./ обн. ДВ бр. 74 от 24.08.2004 год./, уговорено между страните и със сключения договор за присъединяване - да прехвърли възмездно на дружеството собствеността на съоръженията за присъединяване,след като представи изискуемите се за изграждането им съгласно чл.22 от Наредбата документи .Отказът на преносното или съответното електроразпределително предприятие да плати стойността на съоръженията за присъединяване, претендирана само въз основа на договора за присъединяване и без страните да са сключили договор за изкупуване на съоръженията,е основателен.
В обосноваване на отговора,съставът на ІІ т.о. на ВКС изхожда от специфичната уредба на договора за присъединяване по реда на чл.13 ал.1 от НПППЕЕПРЕМ, възпроизвеждайки в относими към въпроса части разпоредбите на чл.2,чл. 3 ал.11 чл.16,чл.18 ,чл.20 ал.5 и ал.7 от същата. Предвид последните приема, че се касае за уредба, различна от тази на договора за изработка по чл.258 и сл.ЗЗД,специална за този вид договор.Поради това и за настъпване изискуемостта на вземането на присъединяваното лице, за изгражданите от него съоръжения,не следва да бъде съобразено единствено изграждането им,респ.приемането им от възложителя /очевидно визирайки самото електроразпределително дружество, а не „възложител” по смисъла на чл.4 ал.2 т.1 НПППЕЕПРЕМ, какъвто може да бъде самото присъединявано лице/,а спазване изискванията на тази приложима специална нормативна уредба.Видно от отговора на правния въпрос,като такова специфично изискване е възприето именно сключването на отделен договор за възмездно прехвърляне собствеността на изработените съоръжения,на основание чл.20 ал.7 НПППЕЕПРЕМ,за което сключване е необходимо предходно представяне на необходимите по чл.22 от Наредбата документи.Едва след сключването му става изискуема цената на съоръженията,като видно и от каузалната част на решението съставът приема,че правната квалификация на този договор / по чл.20 ал.7 вр. с ал.5 от Наредбата,а не договорът за присъединяване по чл.13 ал.1 от същата / е покупко-продажба, а не договор за изработка.
За да се отговори на поставените правни въпроси настоящият състав намира, че следва да се съобрази следното :
В чл.20 ал.1 от Наредбата е предвидено , че след сключването на договора за присъединяване,преносното,респ.разпределителното предприятие/ насетне в текста сочени като ЕПП и ЕРП / изготвя и съгласува с потребителя работните проекти за изграждане на съоръженията за присъединяване.Съгласно чл.20 ал.5 от Наредбата, лицето с което се сключва договор за присъединяване по реда на НПППЕЕПРЕМ,със съгласието на ЕПП,респ. ЕРП,може „да поеме задължение„: т.1 – за проектиране съоръженията по чл.20 ал.1 от Наредбата ; т.2 – за изпълнение на определен вид строително монтажни работи по присъединяването, по изготвените от ЕПП / ЕРП работни проекти „; т.3 – за изграждане съоръженията по ал.1.Чл.20 ал.7 от Наредбата сочи, че изградените съоръжения за присъединяване по чл.20 ал.5 от Наредбата „ се прехвърлят възмездно ” на ЕПП / ЕРП , на база „взаимно признати разходи”,като разпоредбата не конкретизира основанието на прехвърлянето,каквото за собствеността върху вещ настъпва и в хипотеза на прехвърляне резултата от договор за изработка на движима вещ,а и на недвижима,ако възложителят е собственик на терена или носител на съответно ограничено вещно право на строеж /надстрояване,пристрояване/,реализиращо се чрез изпълнението по договора за изработка.Впрочем чл.23 от самата Наредба изрично предвижда,че когато съоръженията са изградени по реда на чл.20 ал.5,те се поставят под напрежение след сключване на договор между собственика на имота,респ. на съоръженията и съответното ЕПП/ЕРП,за прехвърляне право на собственост върху съоръженията,право на собственост или право на строеж върху съответна част на имота и учредяване на сервитутни права.Според чл.4 ал.2 от Наредбата присъединяваното лице може да бъде „възложител„ /т.1/ - при изграждане на нов обект, преустройство на съществуващ обект или при нужда от временно електроснабдяване на строителен обект,без да е собственик,ползвател или наемател, последните посочени отделно в т.2 на разпоредбата като възможни присъединявани към електроразпределителната мрежа субекти,а може и да е лице с временно разрешение за поставяне на преместваем обект по реда на ЗУТ / т.3 /. От разпоредбите на чл.23 вр. с чл.20 ал.5 вр. с чл.4 ал.2 от Наредбата безспорно следва,че предмет на възлагане по реда на чл.20 ал.5 може да бъдат както конкретни съоръжения,в смисъл на завършени,функционално обособими самостоятелно обекти, така и само видове СМР /т.2/,а така също както с характеристиката на движими / преместваеми / съоръжения, така и с характеристика на съоръжения , инкорпорирани в недвижими вещи / напр.уредбите за високо и средно напрежение – виж чл.10 ал.1 от Наредбата /.Затова и законодателят изрично е уговорил уреждането на вещните права на собственост,респ.строеж и сервитутни права,когато се касае за инкорпорирани в недвижима вещ съоръжения,респ. съоръжения , ограничаващи ползването на имоти – чужда собственост.Видно от чл.23 вр. с чл.4 ал.2 на Наредбата,изпълнителят – присъединяващо се към електроразпределителната мрежа лице ,поело задължение по реда на чл.20 ал.5 от същата,може да е,но може и да не е собственик на терена , в който се извършва изграждането.Специфичните изисквания - за прехвърляне право на собственост, респ. учредяване на ограничено вещно право на строеж и на сервитутни права - са неприложими спрямо присъединяващо се лице, което не е собственик на съответния терен или ограничено вещно право на строеж,надстрояване или пристрояване,нито чл.23 от Наредбата вменява на такова лице задължение по осигуряване на изпълнението им . Не би и могло, защото би предпоставило то да поеме задължение трето лице да изпълни,което по мнение на настоящия състав не съставлява допустим предмет на договаряне.Може да се поеме задължение за резултат,фактически изпълним от трето лице,но с оглед съдържанието на поетото задължение отговорността за изпълнението му ще носи договарящия,като отговорност за лошия избор.Очевидно при поемане задължение за определен вид строително-монтажни дейности / чл.20 ал.5 т.2 Наредбата / не би могло да се касае за прехвърляне право на собственост,а единствено за договор за изработка,ако резултатът не е в завършена по предназначение и функции самостоятелна вещ в рамките на общата присъединителна уредба,както и доколкото от конкретно материализираната воля на страните не следва основание на уговореното прехвърляне договор за продажба,а не изработка, в случаите когато се касае за завършено,т.е. разполагащо със съответна самостоятелност в рамките на цялостната уредба по присъединяването, съоръжение.
От друга страна следва да се има предвид, че според Наредбата, още в изготвяното от ЕПП / ЕРП становище по искане за присъединяване /чл.9 ал.3 /,следва да са посочени задълженията на страните по изграждане на присъединяването /т.1/,както и задълженията по предоставяне на вещни права на територията на имота и/или осигуряване на сервитутни права в имоти на трети лица /т.3/.Съгласно чл.18 на Наредбата ,в договора за присъединяване се включват клаузи за : вида и техническите параметри на съоръженията,финансовите взаимоотношения на страните / при това неограничени до таксата за присъединяване,според клаузата на чл.18 т.14 /, сроковете,цените и условията за учредяване на сервитутни права и за прехвърляне на собственост или учредяване на вещно право на строеж в полза на ЕРП/ЕПП в случаите на чл.10, както и „особените условия, свързани с проектиране и изграждане на съоръжения за присъединяването по реда на чл.20 ал.5 и ал.6 от Наредбата „/ т.19 /.Както се посочи по-горе, именно задължение на ЕПП/ЕРП е,след сключването на договора за присъединяване, да изготви и предостави работен проект / чл.20 ал.1 /,в съответствие с индивидуализация предмета на възложеното в договора за присъединяване / чл.18 т.19 от Наредбата /.
В обобщение на преждеизложените съображения, настоящият състав не споделя еднозначен отговор на така формулираните правни въпроси,в смисъла,даден с решение № 7 по т.д. № 559 / 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС.Клаузата на чл. 20 ал.7 от Наредбата подлежи на тълкуване с оглед конкретните обстоятелства във всеки конкретен случай.
Отговорът на правните въпроси според настоящия състав е:
От значение за изискуемостта на вземането на присъединяваното лице към ЕПП / ЕРП, за изградени от същото лице съоръжения в хипотезата на чл.20 ал.5 НПППЕЕПРЕМ ,е предмета на възложеното по смисъла на чл.20 ал.5 т.1,2, и 3 от Наредбата ,а именно : дали се касае за отделни СМР,без резултатът от същите да е вещ със съответна завършеност и самостоятелност в рамките на общата уредба по присъединяването / 1 /, или за СМР,резултат на които е самостоятелно съоръжение в рамките на общата уредба /2 / , или за съоръжения, инкорпорирани във и предпоставящи изграждане и на недвижима вещ, чийто собственик,обаче,поради притежание на съответно вещно право върху терена,с изграждането се явява самото присъединявано лице / 3 /. Според чл.18 от Наредбата,договорът за присъединяване следва да съдържа достатъчна индивидуализация на предмета на възложеното,вкл. индивидуализация на необходимите за прехвърляне, в съответствие с вида на изгражданото и собствеността върху терена,вещни права,респ. учредими сервитути.Работният проект за изпълнение на съоръженията,дължим от самото ЕПП / ЕРП , не е условие за влизане в сила на договора по чл.20 ал.5 от Наредбата, според настоящия състав инкорпориращ се в самия договор за присъединяване,нито без работен проект същият остава без предмет / аналогично на договор за изработка /. Последващ договор между присъединявано лице и ЕРП / ЕПП би бил необходим само с оглед уреждане собствеността върху вещта,когато същата,предвид характеристиката й,а и предвид собствеността върху терена в който се реализира,не може да премине върху ЕПП / ЕРП с факта на самото изграждане и предаване от изпълнителя – присъединяваното лице.Сключваната сделка по присъединяване към електроразпределителната мрежа по чл.13 НПППЕЕПРЕМ е търговска сделка,поради което и в частта по възлагане изграждане на съоръжения по чл.20 ал.5, доколкото при сключването им не се определя конкретна цена на прехвърлянето,респ. възнаграждение за изработка, не е нищожна,а приложимост ще намери разпоредбата на чл.326 ал.2 ТЗ.Макар съдържаща се в разпоредбите за търговската продажба,допустимото й приложение по аналогия е възприето и при договора за изработка / решение, постановено по реда на чл.290 ГПК - № 59 от 10.09.2010 год. по т.д.№511 / 2009 год. на ІІ т.о.,което настоящият състав споделя/. Самата логика на разпоредбата – „ по взаимно признати разходи „ е в подкрепа на приложимост на фикцията,но с ограничението да не се предвижда печалба.
Следователно: когато предметът на възложеното не предпоставя прехвърляне на вещни права,респ.учредяване на сервитути,с оглед задължителните клаузи на договора за присъединяване / чл.18 / и чл.20 ал.7 от Наредбата,уреждаща задължителна възмездност,с договора за присъединяване се сключва и договор за изработка на съоръженията,в хипотезата на чл.20 ал.5 от Наредбата, тъй като в клаузите му се съдържат необходимите насрещни волеизявления на страните за сключването му и достатъчна индивидуализация на предмета на възложеното.В случай на отказ за доброволно определяне възнаграждението на база „взаимно признати разходи „,съгласно отчетени такива, в съответствие с работния проект за изграждането,същото следва да бъде определено по аналогия на чл.326 ал.2 ТЗ вр. с чл.20 ал.7 от Наредбата / последната разпоредба изключваща право на печалба за присъединяваното лице / - средна пазарна стойност на разходи за изработка на съоръженията, съобразно утвърдения от ЕПП/ЕРП работен проект,чиято изработка по начало дължи самото ЕПП/ЕРП /чл.20 ал.1 от Наредбата /.В останалите хипотези / с последващо прехвърлими по съответния ред вещни права/,договорът за присъединяване инкорпорира предварителен договор за продажба на бъдеща вещ. Само в тази последна хипотеза, изискуемостта на вземането на присъединяваното лице,от изграждането на съоръженията в хипотезата на чл.20 ал.5 НПППЕЕПРЕМ и на основание ал.7 на същата разпоредба,ще настъпи със сключването на окончателния договор,аналогично на предвиденото в реш.№ 7 по т.д.№ 59 / 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС.
По основателността на касационната жалба :
Правилни са изводите на въззивния съд,че с оглед вида на възложеното в чл.4.6 и 4.8 от предварителния, съответно и от окончателния договор за присъединяване , се касае за сключен договор за изработка – изпълнение на определени видове СМР,доколкото както в договора,така и в хода на производството не са противопоставени възражения за конкретно прехвърлими от ищеца вещни права / а също и учредими сервитути /.Изпълнението на възложеното от ищеца и приемането му от ответното дружество също се явява доказано, дори само въз основа твърдението на последното,че съгласно чл.19 от Наредбата договорът за присъединяване се счита прекратен,поради въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединявания обект по реда на ЗУТ.Последното,с оглед чл.23 НПППЕЕПРЕМ, изключва неуредени права относно собственост,вещно право на строеж или сервитути върху терена, върху който е разположена вцялост присъединителната уредба / с оглед противопоставено неизпълнение и по договора,сключен на основание чл.10 ал.2 от Наредбата / описан в п.2 на стр.4 по-горе /.По начало ответното дружество не е направило конкретни възражения за неточно изпълнение,а оспорва само размера на дължимото съгласно чл.20 ал.7 от Наредбата,доколкото в отчетените от ищеца разходи се включват такива за идентични по вид дейности,но с предмет съоръжения извън възложените по чл.4.6 и чл.4.8 от предварителния,респ. окончателния договор за присъединяване.Неправилно въззивният съд е приел, че последното е опровергано от изготвените по делото единична и тройна съдебно–технически експертизи.Няма съдържащ се в заключенията ясен и безпротиворечив извод в отговор на конкретно възложената задача,нито такъв следва от поясненията на вещите лица при приемане на заключенията.В подкрепа на последното е,акцентираната и от ответника,нелогичност на извода за дължима по възлагането на основание чл.20 ал.5 от Наредбата,сума от 84 251,94 лева, при включващ се в общата стойност от 85 645,90 лв. по двата протокола, разход за КТП от 46 680 лв.с ДДС / Протокол № 1 /,безспорно непопадащ в подлежащите на възмездяване от ответника,на основание чл.20 ал.7 от Наредбата,СМР.В тази връзка въззивният съд,макар да е упоменал изрично,не е коментирал в обосноваване на правните си изводи,посоченото от вещите лица от тройната техническа експертиза обстоятелство, че конкретните дължини на заложените новоизградени кабелни линии НН и гофрирани тръби от нов ТП до разпределителните касети и касета мерене – предмет на възложеното по чл.4.6 и чл.4.8,не биха могли да се установят без наличието на работни проекти /„графичен материал от проектна документация „ /, каквито по делото приложени няма / варианти В и Г, възложени от ищеца на тройната СТЕ , неизпълнени по същата причина / , нито е коментирал изявленията на вещите лица при разпита им в с.з. от 08.02.2011 год. и 15.05.2012 год.,освен в аспект на потвърждаване идентичността на видовете СМР.Впрочем,самият ответник твърди, че неподписването на количествено – стойностната сметка за обектите от негова страна е по причина непредставянето на такива работни проекти,с конкретно заложени количествени показатели,изготвянето на каквито, впрочем,е дължал той самият,съгласно чл.20 ал.1 НПППЕЕПРЕМ.Въззивният съд не е отчел заявеното от самия ищец ,в изложението на допълнителна искова молба / стр. пор. № 80 и сл.на първоинстанционното дело /, за включващи се в стойността на дължими от ответното дружество, на основание чл.20 ал.7 от Наредбата, разходи и за други съоръжения / извън предмета по чл. 4.6 и 4.8 /, а именно : чл.2.3,2.6,2.8 и 2.10.Въззивният съд е следвало да изясни това противоречие между исковата молба и допълнителната такава досежно относимостта на представените Протоколи № 1 и № 2 – за процесните СМР по чл.4.6 и чл.4.8 само ли се отнасят или включват и твърдените,като подлежащи на възмездяване от ответника, но не предмет на спора,СМР по чл.2.3,2.6, 2.8 и 2.10.В изясняването на тези обстоятелства,респ.установяване размера на разходите за съответните съоръжения по чл.4.6 и чл.4.8, но не само по вид СМР ,а и в съответния за изпълнение на възложеното на тези именно съоръжения обем, чрез съдебно-техническа експертиза,вкл. при липса на изработен от ответника работен проект,на база на прогнозируеми от същата експертиза , по вид и обем ,СМР за изпълнение на съоръженията, въззивният съд е следвало да съдейства,на основание чл.162 ГПК във връзка с чл.326 ал.2 ТЗ / приложим по аналогия / вр. с чл. 20 ал.7 НПППЕЕПРЕМ – определяне на средна пазарна стойност на разходи за изработката,без печалба.Касаторът изрично се е позовал във въззивната си жалба на липса на доказателства за размера на вземането на ищеца,респ. на неприложимост на експертните заключения с това им съдържание . Следователно и като не е ангажирал служебно събиране на доказателства досежно размера , въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл.195 ал.1 предл.второ вр. с чл.162 ГПК,в противоречие със задължителна съдебна практика: т.3 на ТР № 1/ 2014 год. по т.д.№ 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Решението не е недопустимо като постановено по нередовна искова молба.Твърдението на ответника би предпоставило сключен договор за присъединяване без предмет ,съобразно изискванията на задължителното му съдържание в чл.18 НПППЕЕПРЕМ. Индивидуализацията на възложеното в чл.4.6 и чл.4.8 е напълно достатъчна и за индивидуализиране предмета на иска, тъй като самият работен проект,касаещ начина и средствата за изпълнение на възложеното, не е част от индивидуализацията на предмета му.
Предвид отговора на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, не се касае за погрешна правна квалификация на главния иск.Вземането на ищеца, на основание сключения договор за присъединяване, инкорпориращ договора по чл.20 ал.5 НПППЕЕПРЕМ и безспорното му изпълнение, при липса на надлежно противопоставени по реда на чл.264 ЗЗД възражения от ответното дружество,се явява изискуемо.Нещо повече,предвид редакцията на чл.4.12 ал.2 от конкретния договор за присъединяване,е налице признаниена страните за осъществени към момента на сключването му СМР по чл. 4.6 и чл.4.8. При липса на доброволно определяне на дължимо възнаграждение,съгласно чл.20 ал.7 от Наредбата,същото подлежи на служебно определяне по реда на чл.162 ГПК, съобразно горните указания,вкл. относно установяване наличието на работен проект, съгласно чл.20 ал.1 от Наредбата.
В съответствие с изхода от касационното обжалване, предпоставящ ново произнасяне на въззивна инстанция,разноски за настоящото производство следва да се присъдят от въззивния съд с решението му, съгласно чл.294 ал.2 ГПК, който би дължал и коригиране на присъдените в предходните инстанции разноски,съобразно изхода на правния спор.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение, на основание чл.293 ал.3 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 757/ 15.04.2013 год. по т.д. № 3036/ 2012 год. на Софийски апелативен съд,ТО,6 състав.
ВРЪЩА делото на друг състав при Софийски апелативен съд, за произнасяне в съответствие с дадените в настоящото решение указания.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|