Р Е Ш Е Н И Е № 299 гр.София, 25 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 870/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбите на частния обвинител Б. Т. Д. и на защитника му адв.Л., допълнени с изложенията в срока по чл.351, ал.3 НПК срещу присъда № 29/25.03.2014 год. по въззивно нчхд № 1779/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде осъден подсъдимият и да бъде уважен гражданския иск. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбите по съображения, че няма допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила. Подсъдимият Г. В. П. не е направил възражение срещу подадените жалби. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Пловдивският районен съд, ХVІ наказателен състав с присъда № 314/08.10.2013 год. по нчхд № 7335/2012 год. признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 05.06.2012 год. в гр.Кр. причинил на Б.Д. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. На основание чл.130, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на пробация и наложил пробационни мерки по чл.42А, ал.2: т.1 – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично и т.2 задължителни периодични срещи с пробационен служител – и двете с продължителност от 2 години. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 3 000 лева, които подсъдимият следва да заплати на частния обвинител със законните последици и отхвърлил за разликата като недоказан. Признал го за невиновен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.146, ал.1 НК и е отхвърлил предявеният граждански иск за неимуществени вреди. Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение с присъда № 29/25.03.2014 год. отменил присъдата на първоинстанционния съд в осъдителната й част и признал подсъдимия за невинен да е извършил престъпление по чл.130, ал.1 НК, поради което го оправдал. Отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди и осъдил частния обвинител да заплати на подсъдимия направените разноски в размер на 690 лева. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, който е оспорил процесуалната дейност при оценката на доказателствените източници, изводите за авторството и приложимия закон. Като инстанция по същество въззивният съд е упражнил предписаните в НПК процесуални задължения да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, както и да отговори на поддържаните пред него доводи и възражения. Новата присъда отговаря на изискванията по чл.305, ал.3 НПК по съдържание според предписаното в чл.339, ал.3 НПК задължение. По искане на страните и по своя инициатива е приел, че за разкриване на обективната истина е необходимо да разпита нови свидетели и да проведе допълнителен разпит на свидетелите Т., Д.П., Т.Д. и Г.К.. От съдържанието на мотивите следва, че те отговарят на изискванията по чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК, предписани за случаи като настоящия, когато реши да упражни правомощията си по чл.336, ал.1, т.3 вр.чл.334, ал.1, т.2 НПК – да постанови нова присъда и да оправдае осъдения подсъдим. Подробно е мотивирал оценката си за процесуалната дейност на първоинстанционния съд и е приел, че са допуснати нарушения, които са съществени, което се е отразило при формирането на вътрешното му убеждение да приеме, че събрания доказателствен материал в достатъчна степен подкрепят осъдителната присъда. Изложил е възприетата от него за установена фактическа обстановка и е упражнил правомощията си да направи свой анализ и оценка на целия събран по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Установил е наличието на противоречия в свидетелските показания относно основните, подлежащи на установяване факти по делото, каквито са мястото и времето на сбиването, лицата, между които е започнало, нанасянето на удари, уврежданията, които е получил всеки от тях. Обсъдил е подробно обясненията на подсъдимия и показанията на всички свидетели, включително и на разпитаните във въззивното съдебно следствие. Изложил е подробни съображения по значим въпрос за доказателствената оценка – за степента на заинтересоваността на отделните лица с оглед възможността да повлияе върху достоверността на установяваните обстоятелства. Подробно и задълбочено е изследвал всяко едно противоречие за значимите обстоятелства и без да проявява някакво пристрастие към някои от източниците на информация е изразил вътрешното си убеждение на кого и в каква степен и за кои обстоятелства може да се довери и защо отхвърля останалите като е изложил подробни съображения. Съпоставил ги е помежду им и във връзка с останалия доказателствен материал и по убедителен начин е оценил само показанията на свидетелите М., Т., П., Й. и Д. за незаинтересовани и на които може да се довери поради съответствието им за факти и обстоятелства, които те са възпроизвели. В тях се съдържа информация както за началния удар и неговия автор, така и за поведението на подсъдимия в различни моменти от конфликта. Възражението за непълен и неточен анализ, което жалбоподателят е насочил към показанията на свидетелите Т.Д. и Г.К. и за липсата на съпоставка с тези на останалите свидетели относно факти, отнасящи се до последващото поведение на подсъдимия, е неоснователно. Като е извършил оценка на доказателствения материал по предписания в НПК начин съдът по ясен начин е обосновал тяхната неотносимост и вътрешното си убеждение за оправдаването на подсъдимия. Затова като е отказал да ги постави в основата на присъдата си съдът не е допуснал нарушение. Неоснователно е възражението, че за да оправдае подсъдимия съдът е приложил неправилно закона. От приетите за установени фактически положения е изведен верен правен извод, че са налице всички условия за приложението на чл.12 НК. Подсъдимият е защитил себе си срещу непосредственото неправомерно поведение, осъществено над него. Не е установено да е провокирал нападение с цел да застраши живота и здравето на частния обвинител или на придружаващите го лица. Нападението срещу него не е предполагаемо, а безспорно установено, непосредствено е и не е бъдещо или завършено. В посочения смисъл въззивният съд е изложил убедителни правни съображения, които настоящият състав изцяло споделя. Нападнатият има право на активна защита и той, макар и да може, не е длъжен по закон да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене на помощ. Затова за конкретното му поведение не може да се търси наказателна отговорност. Законосъобразно съдът е отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди, причинени от престъплението, за което е повдигнато обвинението от частния обвинител. Между обвинението и гражданския иск съществува тясна връзка и основателността му се определя в зависимост от разрешаването на въпроса за авторството на деянието и се уважава само ако виновно е причинена щета на гражданския ищец. След като съдът е приел, че деянието е извършено при неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 НК, то гражданският иск следва да се отхвърли, защото в този случай деянието не е виновно и няма отговорност за вреди. Предвид изложеното за липса на нарушения, които да са основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК за отмяна или изменение присъдата следва да бъде оставена в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 29/25.03.2014 год. по въззивно нохд № 1779/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: