6 Р Е Ш Е Н И Е № 438 София, 13 януари 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Галина Захарова Галина Тонева при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора А.Гебрев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 1447/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл.420, ал.1 във връзка с чл.422, ал.1 ,т. 5 от НПК по искане на главния прокурор за възобновяване на производството по чнд № 2073/2015 г. по описа на Софийския градски съд, отмяна на постановеното по него определение от 16.07. 2015 г.и ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В искането се сочи, че при постановяване на атакувания съдебен акт са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изтъква се, че съдът неправилно е отказал да приеме за изпълнение част от присъдата, постановена от Градски съд - гр.Прага, въпреки данните за престъпление, съответстващо на престъпния състава на чл. 249, ал.3 от НК. Обосновава се и нарушение на процесуалните правила поради недопустимо смесване на процедурите по Глава тридесет и шеста от НПК - раздел I Трансфер на осъдени лица ( чл. 453- 462 от НПК) и раздел II Признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд ( чл.463-470а от НПК). Пред касационната инстанция прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Защитата преценява искането като ползващо осъденото лице и изразява увереност, че при ново разглеждане на делото ще се намали наказанието, наложено на С. Г., което е общо за две престъпления съгласно законодателството на осъдилата държава, но за едно престъпление по националното право. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като прецени доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото, намери следното : Софийският градски съд, наказателна колегия, четвърти състав, с определение № 2693 от 16.07.2015 г. по нчд № 2073/2015 г. приел за изпълнение присъда от 19.12.2013 г. на Градския съд в гр.Прага по дело № 48 Т 6/2013 г. , влязла в законна сила на 19.03.2014 г. в частта, с която българската гражданка С. Г. Г. е призната за виновна в извършено от нея на 04.09.2013 г. престъпление на територията на Р. Ч. по чл. 205, ал.1, б.а и d, ал.4, б. а от Наказателния кодекс на Република Ч., съответстващо на престъпление по чл. 195,ал.1, т.4, пр. 3 и т.5 от Наказателния кодекс на Р. Б., но отказал да приеме за изпълнение тази част от присъдата , с която на подсъдимата е наложено наказание лишаване от свобода за престъпление по чл. 234,ал.1, ал.4, б.а/ от Наказателния кодекс на Р. Ч...Съдът определил осъдената да изтърпи наложеното й наказание лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и приспаднал на основание чл. 457, ал.5 от НПК времето, през което С. Г. била задържана, търпяла наказание и полагала обществено полезен труд. Определението на градския съд не е обжалвано и влязло в законна сила на 03.08.2015 г. Искането за неговата ревизия по реда на възобновяването е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в законния шестмесечен срок и е насочено срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол и може да бъде проверяван по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество то е основателно, но по съображения, различни от изложените от прокурора. Съгласно фактите, приети за установени с постановената чужда присъда, българските гражданки С. Г., Е. М. и М. С., на 04.09.2013 г. около 13.45 часа в [населено място], след като предварително се договорили и си разпределили задачите, пристъпили към набелязана група туристи, стоящи на тротоара. М. С. се притиснала към пострадалата М. О., отворила чантата й, от която извадила черно портмоне на стойност 300 чешки крони, в което имало лична карта и платежна карта Маестро на името на О., 500 чешки крони, 380 евро, 373 леи и други дребни монети с неустановена номинална стойност. През това време Е. М. и С. Г. пазели наоколо в непосредствена близост до С. и се блъскали в туристите, като прикривали нейните действия. След кражбата на портмонето подсъдимите се разделили и напуснали местопроизшествието, но през цялото време били наблюдавани от служители на полицията, специално действащи с цел разкриване на джобни кражби. Подсъдимите били задържани. На пострадалата О. била причинена вреда в размер на 12753 чешки крони. Тази престъпна дейност била определена като съставомерна за две престъпления – 1. отнемане в качеството на членове на организирана група на чужда движима вещ, която друго лице имало у себе, с причиняване на вреда над незначителен размер - кражба съгласно пар. 205, ал.1, буква а), d) , ал.4 , буква а) от Наказателния кодекс на Ч. република и 2. незаконно набавяне, фалшифициране и подправяне на платежно средство съгласно пар. 234, ал.1, ал.4 , буква а) от Наказателния кодекс на Чешката република. Всяка от подсъдимите била осъдена със съвкупно за двете престъпления наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпят в затвор с охрана, както и на експулсиране от територията на Ч. република за срок от десет години. Софийският градски съд, в процедура по трансфер на осъдени лица, позовавайки се на чл. 457, ал.3 от НПК, приел, че приложимият към описаната престъпна дейност текст от Наказателния кодекс на Р. Б. е този по чл.195,ал.1 , т.4, пр.3 и т.5 вр. с чл.194, ал.1 от НК. Предвид процесуалните ограничения пред извършваната по глава тридесет и трета от НПК проверка настоящият състав единствено с дидактична цел насочва вниманието на предходната инстанция към ТР № 54 от 1989 г. на ОСНК,т.5 относно прецизното квалифициране на кражбата по българското законодателство След това обаче продължил разсъжденията си и като заключил , че в българския Наказателен кодекс „не се предвижда наказуемост за незаконно набавяне на платежна карта, идентифицирана по име и номер без съгласието на нейния оправомощен притежател”, решил да не приема разглежданата присъда в „описаната част относно престъпление по чл. 234, ал.1, ал.4 ,б.а)„ от Наказателния кодекс на Ч. република.” Този извод е в отклонение от правомощията на съда по чл. 457, ал.3 от НПК като орган от съдебната система на изпълняващата държава по смисъла на Конвенцията за трансфер на осъдени лица /ДВ, бр.39 от 1994 г./ При преобразуване на наказание, наложено от чуждестранен съд по процедурата на националното законодателство на изпълняващата държава, компетентният съд се ръководи от фактите, които са изложени в присъдата на осъдилата държава./ арг. от чл. 4, т. 3 и чл. 11, т.1, б.”а” от Конвенцията за трансфер на осъдени лица/. По силата на чл. 457, ал.3 от НПК съдът е бил длъжен да посочи текста от закона на Република България, предвиждащ отговорност за извършеното престъпление, като коментира и обсъди установените от изпращащата страна факти, а не тяхната правна квалификация . Градският съд е приложил неправилния подход да търси пълен аналог по чл. 234, ал.1, ал.4 ,б.а) от Наказателния кодекс на Ч. република и след като не го е открил е постановил атакувания от прокуратурата отхвърлителен диспозитив, съчетан с посочените по-горе мотиви. Така е допуснато тежко вътрешно противоречие в проверявания акт. От една страна съдът е квалифицирал отнемането на всички описани вещи като кражба по националния закон, а от друга е отказал да приеме чуждестранната присъда в частта относно платежната карта, която се е намирала сред тях. В определението на предходния съдебен състав не се съдържа ясна правна оценка на релевантните факти, тъй като тя е заменена с коментар на правната квалификация , която съдът в [населено място] е приложил към тях. Начинът, по който първостепенният съдебен състав е изразил вътрешното си убеждение по приложимия материален закон, е довел до неяснота в мотивите, представляваща съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал. 3, т.2, пр. 1 от НПК, относимо към абсолютните предпоставки за отмяна на проверявания съдебен акт. Макар да не е допуснато смесване на процедурите по раздел първи и раздел втори от Глава тридесет и шеста на НПК , както твърди прокурора , съдебният състав, оставайки в рамките на производството за решаване на въпроси във връзка с изпълнение на присъдата, се е отклонил от задълженията си по чл. 457, ал.3 от НПК и е направи конфронтиращи се изводи за приспособяване на чуждестранния съдебен акт. По този начин е изключена възможността за проверка от настоящата инстанция за правилно приложение на материалната правна норма. Коментираното определение подлежи на отмяна по реда на възобновяването, чрез което се дава възможност за отстраняване на изтъкнатото съществено нарушение на процесуалните правил в ново производство пред първостепенния съд. Останалите съображения на прокурора за правилната квалификация на престъпната дейност на С. Г. с аргументи за приложимост на чл. 249, ал.4 вр. с ал.3 от НК са лишени от легална подкрепа. Поддържаното в искането разбиране за обективните признаци на цитирания престъпен състав не съответства на съдържанието на правната норма, лесно установимо чрез систематичното й тълкуване. Настоящият състав се съгласява с прокурора, че откраднатата карта е платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т.24 от НК. Именно поради това, тъй като е веществено средство, което позволява във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности, тя е годен предмет на кражба. Чл. 249, ал.4 във вр. с ал.3 от НК визира неправомерното съхраняване /или предоставяне другиму на информацията за съдържанието на платежния инструмент, а не на самият платежен инструмент като движима вещ. Разпоредбите на чл. 249 , ал.3 и свързаната с нея ал.4 от НК криминализират практическа дейност, улесняваща престъплението по ал.1 от същия текст - използване на платежен инструмент или данни от него без съгласието на титуляра. Придобиването на банковата карта не осигурява непосредствен достъп до информация за съдържанието й, поради което, с оглед конкретните данни от чуждестранната присъда, приложението на чл. 249 , ал.4 от НК е неприемливо. Водим от горното и на основание чл. 425 , ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 348, ал.1 , т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И Възобновява производството по чнд № 2073/2015 г. на Софийски градски съд , отменява постановеното по него определение от 16.07.2015 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.