7 Р Е Ш Е Н И Е №175/2013 г. [населено място], 13.01.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1060 / 2012 год. , за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1429 / 06.08.2012 год. по т.д.№ 3746 / 2011 год. на Софийски апелативен съд , ТО – 5 състав, в частта му , с която е потвърдено решение от 12.05.2011 год. по т.д.№ 123 / 2011 год. на СГС, VІ , ТО - 17 състав , с което е отхвърлен предявеният от касатора против З. „ Б. В. И. Г. „ иск с правно основание чл. 208 КЗ , за заплащане на застрахователно обезщетение за кражба на МПС - собственост на ищцовото дружество , в размер на 53 850 лв. / касаторът не поддържа първоначално предявеният размер от 63 261,32 лева /, ведно със законната лихва върху същото от датата на завеждане на исковата молба . Касаторът навежда довод за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл.211 вр. с чл. 188 КЗ и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.146 ГПК – относно разпределението на доказателствената тежест , както и като необосновано . Основна теза на касатора, е че в исковия процес застрахователят може да противопостави само основанията за отказ за заплащане на застрахователното обезщетение, противопоставени извънсъдебно - в производството по заведената застрахователна преписка по щета . Счита , че съдът неправилно е разгледал възражението на ответника за нарушение от страна на застрахования на договорното му задължение за уведомяване на застрахователя за промяна в обстоятелства от съществено значение за риска - мястото на съхранение на автомобила - предпоставящо основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение . В евентуалност и ако би се приело за допустим предмет на съдебния спор , това възражение касаторът оспорва като недоказано, поради дължима от ответника доказателствена тежест за установяване на основание за отказ за плащане . Кумулативно сочи, че ползваното във въпросника понятие „ съхранение „ на автомобила не би могло да се възприеме за еднозначно с „ постоянно местодомуване „ на автомобила , в който смисъл касаторът твърди, че е възприел въпроса със значението „ къде пребивава автомобила в случаите , когато не се ползва ежедневно по предназначение „, предвид търговската дейност на застрахованото дружество. В този смисъл страната сочи, че на така поставения въпрос е отговорила коректно, неукривайки обстоятелства от съществено значение за риска , поради което и на основание чл.188 ал.3 КЗ отказът на застрахователя да заплати исканото обезщетение е незаконосъобразен . По отношение неизпълнение от касатора на задължението за пасивна маркировка на автомобила при различно от първоначалното , изрично посочено от застрахователя ново дружество за пасивно маркиране , кумулативно прието за доказано основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, касаторът твърди липса на мотиви в решението , като поддържа за правилни и законосъобразни мотивите на първоинстанционното решение , основани на преценка дали конкретното неизпълнение се явява „ значително „ с оглед интереса на застрахователя , по смисъла на чл.211 КЗ . Ответната страна - З. „ Б. В. И. Г. „ оспорва касационната жалба , като счита, че позоваването и прилагането на чл.211 КЗ към предмета на спора е несъстоятелно, тъй като се касае по същество за отказ по смисъла на чл. 189 ал.4 КЗ. Счита ,че правилно въззивният съд е тълкувал понятието „ съхранение „ на автомобила със значение на „местодомуване„, както и правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, тъй като застрахователят не би могъл да доказва отрицателен факт - че автомобилът не е откраднат от посочения , в отговорите по въпросника на застрахователя , „ П. П. „. Поддържа квалификацията на въззивния съд, че извършването от застрахования на нова пасивна маркировка на автомобила , при различна от първоначалната фирма , съставлява модалитет на застрахователния договор, а не задължение на застрахования, чието неизпълнение изключва заплащане на застрахователно обезщетение по риска „ кражба „ на „ Каско „ застраховка . Намира, че по начало не са представени доказателства за наличието на каквото и да било пасивно маркиране на автомобила към момента на кражбата , с оглед неустановената характеристика на положената от [фирма] такава – временна или постоянна . С определение № 385 / 23.04.2013 год. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, по следния правен въпрос : Допустимо ли е застрахователят, в иницииран от застрахования исков процес за събиране вземането му от дължимо застрахователно обезщетение , да предяви и други основания за отказ за заплащането му , освен заявените извънсъдебно, по образуваната щета ? . Прието е , че по така поставения въпрос въззивното решение се явява в противоречие с приетото в решение № 884 / 18.11.2010 год. по гр.д.№ 438 / 2010 год. на САС, ГО, 7 състав / влязло в сила / , в което е възприето, че предмет на инициирания съдебно спор могат да бъдат само вече посочените в отказа на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение основания . Върховен касационен съд, първо търговско отделение ,въз основа данните по делото и заявените касационни основания , в съответствие с правомощията си по чл. 290 ал.2 ГПК , приема следното : За да отхвърли предявения иск , въззивният съд е приел за основателни и двете възражения на ответника - за неизвършена от застрахования пасивна маркировка на автомобила при конкретно упомената в ОУ , неразделна част от застрахователния договор, фирма, до извършването на което и съгласно раздел І „ Общи положения „ застрахователят не покрива вреди от риска „ Кражба на МПС „ по застраховка „ Каско „ , както и възражението , че като не е съобщил за променено „ място на съхранение „ на автомобила спрямо посоченото в предложението за сключване на застраховката - „ П. П. „, застрахованият е в нарушение на договорно задължение - неуведомяване за обстоятелство от съществено значение за риска , за което и съгласно Раздел І „ Общи положения „, параграф ІІІ , „Задължения за обявяване „ т.3 , застрахователят има право да откаже застрахователно обезщетение , в съответствие с чл.189 ал.4 вр. с чл.191 ал.2 вр. с ал.1 КЗ . Само първото възражение е било заявено с отказа за заплащане на обезщетение по заведената преписка за щета ,но въззивният съд е приел, че застрахователят не е ограничен в правото си да предяви и други възражения срещу дължимостта на застрахователното обезщетение , освен предявеното извънсъдебно . В мотивите си по второто наведено възражение въззивният съд е приел , че понятието „ съхранение „ не е специфично правно понятие и като такова не се нуждае от допълнителни разяснения във въпросника на застрахователя , като е очевидно значението му е на обичайно местодомуване на автомобила . По поставения правен въпрос : Кодекса на застраховането не е предвидил изрично задължение на застрахователя да изчерпи основанията за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение извънсъдебно, вкл. в производството по образувана преписка по щета, нито е поставил като условие за предявяването им в исковото производство , в качеството на възражения срещу иска , да са заявени предходно и достигнали до знанието на застрахования . Липсата на уговорена в закона преклузия на права изключва възможността за въвеждането им по тълкувателен път . Цитираната казуална съдебна практика не следва да бъде споделена , с който извод решението на въззивния съд е съобразено . Следователно отговорът на поставения правен въпрос е : Допустимо е застрахователят, в иницииран от застрахования исков процес за събиране вземането му от дължимо застрахователно обезщетение , да предяви и други основания за отказ за заплащането му , освен заявените извънсъдебно, по образуваната щета. По основателността на касационната жалба : По свързаното с правния въпрос релевирано основание за отказ, въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон – чл.189 ал.4 КЗ и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - по разпределение на доказателствената тежест в процеса , по следните съображения : В отговор на въпрос, писмено поставен от застрахователя за обстоятелство , квалифициращо се като „ съществено „ по смисъла на чл. 188 ал.1 вр. с ал.2 КЗ , бидейки от значение за риска - „ Къде се съхранява застрахования автомобил ? „ , застрахованият е отговорил „ П. П. „ , без изискани от застрахователя уточнения дори за местонахождението му / по седалището на застрахования – [населено място] или другаде / , вкл. с оглед удостоверен с търговската му регистрация предмет на дейност, както и за характеристиките му . Същевременно няма спор, че автомобилът е откраднат от предназначена за паркиране площ в междублоково пространство , по местоживеене на шофьора на автомобила , в [населено място] . Въззивният съд , с оглед упоменато от шофьора на автомобила , при уведомяване за застрахователното събитие , обстоятелство по постоянното му местодомуване на мястото от което е откраднат , е приел , че по начало е налице премълчаване съществено за риска обстоятелство при сключването на договора , кумулативно квалифицирайки поведението на застрахования и като необявяване на промяна в обстоятелство, за което застрахователят е поставил въпрос - упоменатото местосъхранение , равнозначно на местодомуване на автомобила, увеличило риска . За мотивиране на този си извод, въззивният съд е счел, че в тежест на ищеца е било установяване обстоятелството, че притежава паркинг в [населено място] / посочения в отговора на въпрос на застрахователя / , както и че този паркинг е обичайно местодомуване на автомобила . Мотивите на решението в тази му част са противоречиви и неясни - начално премълчаване или последващо неуведомяване за конкретно обстоятелство се визира като неизпълнение задължение на застрахования , но във всички случаи в противоречие с чл. 189 ал.4 вр. с ал.3 и ал.1 КЗ , евент. чл. 191 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 189 ал.4 КЗ , тъй като не е изследван интереса на застрахователя, от значение за определяне отговорността му - не би сключил изобщо застрахователния договор или би го сключил при различни условия , в случай на различно от посоченото местодомуване на автомобила .По-важното е , обаче, че не е коментирано ,в съответствие с чл. 189 ал.4 КЗ , и мотивирано изобщо „ съзнателно „ неточно обявяване или премълчаване на това обстоятелство, в който аспект са били и възраженията на ищеца, че понятието „ съхранение „ на автомобила е възприел със смисъла на местонахождение за период, в който автомобилът трайно не се използва за нуждите на търговската му дейност , не и със смисъла на местодомуване, при това постоянно местодомуване , каквото възражение настоящият състав намира резонно . В този смисъл и по арг. от чл. 188 ал.3 вр. с чл.190 КЗ , според настоящия състав „ съзнателното „ необявяване не се изчерпва с необявяване на обстоятелства, за които застрахованият е бил в известност, но и такива , за които е бил в известност , но добросъвестно не е счел, че е питан за тях . Още повече, че така даденият отговор няма съдържание, предоставящо на застрахователя каквато и да било информация за преценка на застрахователния риск, но същият не е поискал допълването му за съществени относно преценка на интереса му обстоятелства , по конкретното местонахождение на паркинга , характеристиката му - дали се касае само за обособено за нуждите на паркиране автомобилите на дружеството пространство или обособяването на същото е с ограждения, вида им – лесно преодолими или сериозно препятстващи достъпа до автомобилите, охраняем ли е и с какъв вид охрана и пр.. В. тези обстоятелства са останали напълно неизяснени и по делото, предвид което извода на въззивния съд , че се касае за необявена промяна в обстоятелство, оказало „ въздействие за настъпване на събитието „ , по смисъла на чл.189 ал.4 КЗ , е необоснован, като почиващ на неустановен факт относно характеристиката на „ П. П. „ – като „охраняем „ паркинг. Неправилно , по начало , в тежест на ищеца е възложено установяване притежанието и характеристиката на „ П. П. „ в [населено място] , както и напълно несъответно на предмета на спора - установяване постоянно местодомуване на автомобила на паркинга от който е откраднат , доколкото ответникът и самият съд изхожда от премълчаване истинското местодомуване на автомобила при сключването на договора, респ. последващо неупоменаване промяна в това обстоятелство . Няма спор в съдебната практика, че в тежест на застрахователя е установяване , че незаявеното обстоятелство ,с конкретната си характеристика , е оказало въздействие върху риска, какъвто извод би могъл да последва само при установена характеристика на „ П. П. „ , изключваща или създаваща значително затруднение за осъществяване на кражбата . Последното, обаче, би било релевантно, само в случай на съзнателно необявяване на същественото обстоятелство , каквото , както се посочи по-горе, не може да се приеме за доказано . За да би обосновал възражение за неизпълнение задължение на застрахования , по смисъла на чл. 189 вр. с чл. 188 ал.2 КЗ , застрахователят следва да е поставил ясни, недвусмислени , точни въпроси , навеждащи със съдържанието си на действително значимите обстоятелства при преценка интереса от сключването на застрахователния договор и / или условията , при които би бил сключен . Следователно и по така релевираното възражение на ответника, въззивното решение се явява неправилно . За да приеме, че застрахователно обезщетение по риска „ кражба „ не се дължи, въззивният съд е приел , че не е изпълнено условие за влизане в сила на застрахователния договор за покриване на този застрахователен риск, противно на възприетото от първоинстанционния съд, че се касае за поето от застрахования задължение, чието неизпълнение съставлява основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение . Поради това и мотивите на въззивното решение не съдържат съображения относно съдържанието на неизпълненото задължение и последиците му, с оглед интереса на застрахователя . За да сподели този си извод, въззивният съд е изхождал от съдържанието на уговореното в застрахователна полица № 50301783 / 07.12.2009 год., според което рискът „ Кражба „ се покрива след пасивно маркиране на автомобила към фирма „ С. марк „ и оглед в [фирма] „. Този му извод е правилен и съответен на уговореното в Общите условия - Раздел „ Общи положения „ ,подраздел І-ви - „ Сключване на договора „ , т.7 , в която и по изричната воля на страните пасивното маркиране при конкретно посочена фирма е въведено като условие за влизане в сила на застрахователния договор по риска „ Кражба „ . Съдържанието на тази , изрично визирана като относима към сключването на договора клауза не се явява в противоречие със застрахователната полица , според която договорената застрахователна вноска е в един и същ размер за покриване който и да е от двата риска - „ Пожар „ и „ Кражба „ , както и на двата риска кумулативно . В този смисъл е без значение обстоятелството, че ищецът е заплащал договорената застрахователна вноска в цялост / доколкото липсва спор по това обстоятелство между страните /. В случая задължението за пасивно маркиране като условие е предпоставено както от волята на ищеца, така и от външни обстоятелства - насрещно волеизявление на сочената фирма за пасивно маркиране за сключване на договора . Условието по смисъла на чл. 25 ЗЗД , арг. за което е пр. второ на ал.2 на същата разпоредба , може да бъде предоставено и на волята на страната / какъвто е настоящия случай / , в който смисъл дали едно предоставено на волята на страната действие съставлява условие за сключването на договора или задължение по същия, зависи единствено от договореното между страните и свързаните с осъществяването му правни последици . В случая уговореното в Общите условия не е в противоречие с договореното в застрахователната полица , след преценка всички съществени елементи на договора / доколкото ако би било налице противоречие съдът би бил задължен да приложи уговореното в договора /. Няма спор, че пасивно маркиране на автомобила в конкретно уговорената фирма – „ С. марк „ - ищецът не е извършил. Заключението на изслушаната автотехническа експертиза не навежда на извод за фактически невъзможно ново пасивно маркиране ,предпоставящо невъзможност и на условието, още повече , че пасивното маркиране кумулативно предпоставя и информационно обслужване от съответната фирма . Предвид преждеизложеното и с оглед правилността на въззивното решение по така наведеното второ възражение на застрахователя, на основание чл. 293 ал.1 ГПК , същото следва да бъде оставено в сила . Ответната страна не е претендирала възмездяване на разноски . Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1429 / 06.08.2012 год. по т.д.№ 3746 / 2011 год. на Софийски апелативен съд , ТО – 5 състав. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :