Р Е Ш Е Н И Е
№185
гр.София, 09.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на трети
ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар София
Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 672/2008 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. М. на „М”АД/в несъстоятелност/, гр. С. срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 130/15.07.2008 год., постановено по в.т.дело № 209/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Габровския окръжен съд № 146/07.01.2006 год. по гр.дело № 44/2006 год. в частта му, имаща характер на определение, с която са оставени без разглеждане като недопустими предявените от синдика срещу „Е”Е. , гр. С., „В”АД, Севлиево и „М”АД/в несъстоятелност/, гр. С. инцидентни установителни искове за прогласяване нищожността на договорите за цесия като част от договори за продажба от 18.07.2003 год., 15.09.2003 год., 01.12.2003 год. и 08.01.2004 год. на основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД поради невъзможен предмет, липса на основание и противоречие със закона, както и прогласяване нищожността на посочените договори за продажба, след което е прекратено производството по делото в тази част. Със същото решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените от синдика срещу обявеното в несъстоятелност „М”АД, гр. С., „Е”Е. , гр. С. и „В”АД, гр. С. искове по чл.647, ал.1, т.2 и т.7 ТЗ за обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността сделките по извършената продажба на движими вещи на длъжника – предмет на сключените договори от 18.07.2003 год., 15.09.2003 год., 01.12.2003 год. и 08.01.2004 год., както и иска за предаване собствеността и владението върху вещите – предмет на тези договори.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение основно в частта му, в която апелативният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси, свързани с допустимостта на предявените от синдика в процеса по чл.647 ТЗ инцидентни установителни искове по чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД, касаещи нищожност на сделките-предмет на исковете по чл.647, ал.1, т.2 и т.7 ТЗ. Навежда доводи, че ако нищожността на сделките бъде прогласена, налице са предпоставките за уважаване на отменителните искове и като краен резултат – връщане на продаденото недвижимо имущество в масата на несъстоятелността. Обосновава допустимостта на предявените искове по чл.26 ЗЗД и възможността за съвместното им разглеждане в производството по чл.647 ТЗ с предоставеното от закона право на синдика съгласно чл.658 ТЗ да представлява предприятието на длъжника, да участвува в производството по делата на обявеното в несъстоятелност дружество, както и да завежда от негово име дела. Излага становище, че общото разглеждане на исковете по чл.26 ЗЗД и чл.647 ТЗ в един процес, вместо да се водят отделни дела, води до процесуална икономия и бързо постигане на крайната цел – попълване масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество между кредиторите по реда на чл.722 ТЗ. Поддържа, че синдикът е активно легитимиран да предяви както исковете по чл.26 ЗЗД, така и исковете по чл.647 ТЗ, което прави допустимо общото им разглеждане. По отношение на въззивното решение в частта, касаеща произнасянето по предявените отменителни искове по чл.647, ал.1, т.2 и т.7 ТЗ в касационната жалба липсва изложение и посочени основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба „Е”Е. , гр. С. поддържа становище, че обжалваното въззивно решение е правилно и направените оплаквания са неоснователни.
Ответникът „В”АД, гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
С определение № 429/15.07.2009 год. на ВКС-ТК, състав на второ търговско отделение, на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за разрешаване на поставения процесуален въпрос, който е от съществено значение за спора, а именно: допустимо ли е в производството по чл.647 ТЗ по иск на синдика срещу обявеното в несъстоятелност дружество и неговите съконтрахенти по сделките, синдикът да предяви от свое име инцидентни установителни искове по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на тези сделки или на свързани с тях други сделки.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на въззивното решение във връзка с поставения процесуалноправен въпрос, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която са оставени без разглеждане като недопустими предявените от синдика в производството по чл.647, ал.1, т.2 и т.7 ТЗ инцидентни установителни искове по чл.26 ЗЗД срещу обявеното в несъстоятелност дружество и неговите съконтрахенти за прогласяване нищожността на процесните договори за продажба от 18.07.2003 год., 15.09.2003 год., 01.12.2003 год. и 08.01.2004 год. и свързаните с тях договори за цесия като част от договорите за продажба. Прието е,че предявявайки иска по чл.647 ТЗ, синдикът не е легитимиран в това производство да предяви от свое име искове по чл.26 ЗЗД. Правото да предяви такива искове принадлежи на носителя на материалното право, а това е обявеното в несъстоятелност дружество. Прието е също, че правото на иск на синдика съществува само в предвидените от закона случаи, което изрично е посочено в разпоредбата на чл.649 ТЗ. Искове извън посочените в ТЗ се предявяват от дружеството в несъстоятелност, като ищец по делото и ако са налице изискванията на закона за съответния иск. Направен е извода, че синдикът би могъл да предяви иска по чл.26 ЗЗД само от името на длъжника в несъстоятелност, което в случая е недопустимо с оглед процесуалното му качество на ответник по делото.
Настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за неоснователна.
В постоянната съдебна практика /р. № 100/15.06.2009 год. по т.дело № 808/2008 год. на ВКС-ІІ т.о., р. № 62/17.07.2009 год. по т.дело № 39/2009 год. на ВКС-ТК-ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, които имат задължителен характер/ ВКС приема, че според чл.658, ал.1, т.7 ТЗ синдикът участвува в производството по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела, а в предвидените от закона условия може да прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които страна е длъжника – чл.658, ал.1, т.6 ТЗ. При тези две групи правомощия синдикът действува от името на длъжника и упражнява неговите материални права. Изричното указание, че делата се завеждат от името на длъжника, налага извода,че страна/ищец/ по тях е самият длъжник. Освен това, съгласно чл.649, ал.1 ТЗ синдикът разполага с правото да предявява от свое име отменителни искове по ТЗ, целящи попълване на масата на несъстоятелността. Според цитираната разпоредба, отменителен иск може да се предяви от синдика, а при негово бездействие – от всеки кредитор по несъстоятелността. В тези случаи синдикът действува в обществен интерес като орган по несъстоятелността. Предоставената му от закона възможност по чл.649, ал.1 ТЗ му придава процесуалното качество на субституент-същият разполага със самостоятелно право на иск, без да е носител на материалното право, защитавано по исков ред. Според цитираното решение по т.дело № 39/2009 год. на ВКС-І т.о., процесуалната субституция по търговския закон е суброгация, поради което правото на иск на синдика съществува само в изрично предвидените от закона случаи. По отменителните искове по чл.647 ТЗ търговското дружество в несъстоятелност има процесуалното качество на ответник в процеса.
Искове извън отменителните искове по ТЗ се предявяват от дружеството в несъстоятелност, който е ищец по делото, а синдикът съгласно чл.658, ал.1, т.7 ТЗ само осъществява представителството на дружеството в процеса, действувайки от негово име и упражнявайки неговите материални права.
С оглед на изложеното и предвид конкретните данни по делото, при така конституираните страни в процеса по поставения процесуален въпрос съставът на ВКС счита, че предявявайки исковете по чл.647, ал.1, т.2 и т.7 ТЗ от свое име в качеството му на процесуален субституент, синдикът не е легитимиран да предяви от свое име в това производство установителни искове по чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на извършените от длъжника сделки. Налице е недопустимост на исковете по чл.26 ЗЗД и с оглед процесуалното качество на страните по делото – по исковете с правно основание чл.647 ТЗ предявени от синдика, дружеството в несъстоятелност /”М”АД/ е ответник, а по исковете по чл.26 ЗЗД /ако синдикът ги беше предявил от името на дружеството/, дружеството в несъстоятелност би следвало да бъде ищец. Постановеното в този смисъл въззивно решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими предявените инцидентни установителни искове по чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Неоснователни са оплакванията за неправилност на въззивното решение и в останалата му обжалвана част. Не са налице твърдяните основания за отмяната му поради допуснати нарушения по чл.281, т.3 ГПК. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е отхвърлил предявения иск по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ, защото в случая не се касае за безвъзмездни сделки каквото е изискването на закона. Процесните договори за продажба, които са предмет на иска са възмездни, тъй като с тях продавачът „М”АД е продал на „Е”Е. движими вещи срещу определена цена. Тази цена е вземането, което купувачът има към трето лице „В”АД и е прехвърлил в полза на продавача, който е подписал договора за цесия и се е съгласил с прехвърленото вземане. Възмездността на сделката не се опровергава при неизпълнение на задължението на купувача да изплати цената, респ. ако продавачът не е събрал цедираното му от купувача вземане. Неоснователен се явява и предявеният иск по чл.647, ал.1, т.7 ТЗ. Правилно, с оглед данните по делото, съдът приема, че в случая е приложима цитираната норма в редакцията преди изменението й обн. в ДВ, бр.38 от 09.05.2006 год., съгласно която страна по атакуваната сделка трябва да бъде неограничено отговорен съдружник, съдружник или акционер, който притежава над 20% от капитала на дружеството, член на управителен орган или друго лице, което контролира длъжника или неговата дейност. В случая не са налице предвидените предпоставки в цитираната правна норма, тъй като видно от съдържанието на самата искова молба както и от представения по делото списък на акционерите, купувачът по сделките „Е”Е. притежава едва 11.96% от капитала на продавача „М”АД. Другият ответник „В”АД /който е третото задължено лице по цесията/ е акционер, притежаващ 72% от акциите на „М”АД и е в състояние да контролира дейността на дружеството. Този ответник, обаче, не е страна по процесните сделки. С оглед на изложеното, обжалваното решение и в частта му относно отхвърлените искове по чл.647, ал.1, т.2 и т.7 ТЗ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Аналогично се поставя въпроса и по отношение на отхвърления иск за предаване собствеността и владението на движимите вещи предмет на разпоредителните сделки.важаването на този иск е обусловен изцяло от евентуалното уважаване на предявените отменителни искове по чл.647 ТЗ, които са отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора, на основание чл.649, ал.2 ТЗ следващата се държавна такса в размер общо на сумата 9 253 лева за всички искове следва да се заплати от масата на несъстоятелността на „М”АД, гр. С.. Съдебни разноски с оглед изхода на настоящото производство в полза на ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат, тъй като не са направили искане и не са представили доказателства за направени разноски пред касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, пр.първо ГПК, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Великотърновския апелативен съд № 130/15.07.2008 год., постановено по в.т.дело № 209/2008 год.
ОСЪЖДА „М”АД/в несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление гр. С., рег. по ф.дело № 992/1992 год. по описа на Габровския окръжен съд да заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на сумата 9 253/девет хиляди двеста петдесет и три/лева по сметката на Върховния касационен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: