Р Е Ш Е Н И Е № 144 София, 25.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 04 юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 52 /2013 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 128 от 08.03.2013г. по касационна жалба на М. Т. И. е допуснато касационно обжалване на решение № 466 от 09.03.2012г. по гр.д.№ 1496/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 18.04.2011г. по гр.д.№ 304/2011г. на Варненски РС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторката иск против Х. В. Х. и И. П. Х. Х. за заплащане на сумата 5125 лв., представляваща половината от стойността на извършени подобрения в апартамент № 77, находящ се в [населено място],[жк]бул. Вл. В.” [жилищен адрес] собственост на ответниците. В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението, поради това, че съдът се е произнесъл по неправилно квалифициран от него иск, прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 72 във вр. с чл. 74 и чл. 69 от ЗС и за необоснованост на решението. Ответниците по касация оспорват жалбата, тъй като при определяне на квалификацията, съдът се е съобразил с изложените обстоятелства в исковата молба и уточнението й, и със задължителните указания, дадени от въззивната инстанция при първото разглеждане на делото от окръжния съд. Твърди се необоснованост на извода, че ищцата не е владелец. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима съгласно определение № 53 от 25.01.2013г. по ч. гр.д.№ 622/2012г. на ВКС ІІ гр.о. По основанието за допускане до касация: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса „от кой момент тече срока за погасителна давност за подобрения и какво е значението за водения срещу извършилия на подобренията ревадикационен иск”. По този въпрос разяснения са дадени в т.13 от ПП № 6/74г. на ВС. Прието е, че погасителната давност за подобрения, извършени от добросъвестен, или недобросъвестен владелец в чужд имот започва да тече от превръщането на владението в държане със съгласието на собственика, или от момента, когато владението бъде смутено от собственика с предявяване на иск за имота. По касационната жалба: Подобренията, чиято увеличена стойност се претендира са правени в периода 2001г. – 2004г. от ищцата М. И. и съпруга и В. Х. В. в апартамент, собственост на родителите на съпруга – ответниците Х. В. Х. и И. П. Х.. Гражданският брак между М. И. и В. В. е сключен на 20.06.1982г. и е прекратен с влязло в сила на 31.12.2004г. решение за развод. С потвърденото от съда споразумение по чл. 99, ал.3 от СК е предоставено ползването на семейното жилище на съпругата до прекратяване на съсобствеността между тях върху друг имот. С влязло в сила решение № 519/18.02.2008г. по гр.д.№ 5080/2007г. ищцата е осъдена да предаде апартамента на ответниците по настоящото дело – собственици на апартамента. Предприети са действия по принудително изпълнение на това решение срещу ищцата, но изпълнението е спряно като обезпечение на настоящия иск. В исковата молба и уточнението към нея на л. 36 и л 46 от делото на РС се твърди, че подобренията са правени в периода 2001г.-2004г. със знанието и без противопоставянето на ответниците и се иска солидарното им осъждане на основание чл. 74, ал.2 ЗС за ½ от стойността на подобренията. СТЕ е установила, че описаните в исковата молба подобрения съществуват на место и стойността на разходите за извършването им е общо 4546, а на увеличената стойност на подобренията към м. септември, когато е изготвена експертизата е 5562. С решение по гр.д.№ 4804/2009г. е отхвърлен предявения иск, който е квалифициран по чл. 59 от ЗЗД. Въззивната инстанция с решение по гр.д.№ 1484/2010г. е приела, че е предявен иск по чл. 74 от ЗС, тъй като ищцата твърди, че със съпруга и са извършили подобренията като недобросъвестни владелци със знанието и без противопоставянето на собствениците. Отменено е решението на РС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС за произнасяне по предявения иск. При новото разглеждане съобразно приетата квалификация в отменителното решение, РС е приел, че иска е по чл. 74 от ЗС, че ищцата може да претендира увеличената стойност на имота в резултат на подобренията, която обаче не е доказана, тъй като с извършените ремонтни работи стойността на апартамента може дори да се е намалила. С обжалваното решение, съдът е приел, че от установената по делото фактическа обстановка, отношенията между собствениците и сина и снаха им може да се квалифицират като заем за послужване, от което следва че ищцата и бившият й съпруг са имали само качеството на държатели, защото не са имали намерение за своене на имота и това не им дава право да претендират за увеличената стойност на апартамента в резултат на подобренията. Само алтернативно съдът е посочил, че дори да се приеме, че е било установено владение, то последиците от него са заличени с оглед предявяване и уважаване на иска по чл. 108 ЗС, предявен от ответниците против ищцата и отдалечения период от време – преди 2004г. и възражението за давност. Така поради това, че ищцата не е била владелец на имота не е обсъждан въпроса дали подобренията са правени със знанието и без противопоставянето на ответниците, а иска е отхвърлен. Неоснователен е доводът за недопустимост на решението поради това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Правната квалификация на предявения иск е определена с първото възивно решение, което не е било обжалвано. Въззивният съд се е съобразил с уточнението на иска, направено с молба на л. 36 от делото на РС, с което се твърди, че подобренията са извършени от съпрузите като владелци със знанието и без противопоставянето на собствениците и се претендира увеличената стойност на подобренията. При второто разглеждане на делото, РС се е съобразил с дадените указания в отменителното решение – задължително за съда и за страните и е квалифицирал претенцията по чл. 74, ал.2 във вр. с чл. 72 ЗС. Възивният съд при второто разглеждане на делото е възприел същата квалификация на основание заявените твърдения и искане към съда, но е приел за доказано, че ищцата е имала качеството на държател, а не на владелец, както тя е твърдяла. Съдебната практика приема, че когато претенцията на ищеца е за заплащане на увеличената стойност на подобренията, а не се установява той да ги е извършил като добросъвестен владелец, или като подобрител, съдът следва да разгледа иска за заплащането им като обикнтовен подобрител на чужда вещ. /Р № 129/03.07.2011г. по гр.д.№ 72/2010г. Р № 359/21.07.2010г. Р № 189/26.04.2012г. по гр.д.№ 764/11 І гр.о./ По същество, решението е неправилно. От свидетелските показания без противоречие се установява, че ищцата и съпругът й са допуснати в апартамента от собствениците – родители на ответника, а те са отишли да живеят на вилата си. Според показанията на св. В. – съседка, без родство със страните, Х. и И. оставили апартамента на В. и М. С оглед близките отношения между тях, родителите са знаели за направата на подобрения в имота им и няма данни да са се противопоставили на извършването им. Показанията на бившия съпруг на ищцата и син на ответниците относно това, че родителите му давали пари за подобренията не следва да се кредитират, тъй като той е заинтересован. Ищцата и съпругът й са били допуснати от собствениците в имота си и са упражнявали фактическа власт върху него. Извършването от тях на значителни подобрения за собствените им нужди сочи на намерение за своене и определя качеството им на владелци. Дори да се приеме, че между родителите и семейството на сина им има отношения по договор за заем за послужване, това не е пречка да се формира анимус у упражняващите фактическа власт. /В този смисъл виж разясненията, дадени в т. 1 от ПП-6-74/ Тъй като подобренията са извършени. със знанието и без противопоставянето на собствениците, то те са приравнени на добросъвестни владелци макар да нямат това качество и съгласно нормата на чл. 74, ал.2 ЗС имат право на увеличената стройност на подобренията. Определена от неоспорената СТЕ, тя е 5562 лв., а претендираната ½ от нея е 2781 лв. В този размер следва да се уважи иска. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 466 от 09.03.2012г. по гр.д.№ 1496/2011г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 18.04.2011г. по гр.д.№ 304/2011г. на Варненски РС в частта м,, с която е отхвърлен иска на М. Т. И. против Х. В. Х. и И. П. Х. до размер 2781 лв. и вместо това постановява: ОСЪЖДА Х. В. Х. ЕГН-[ЕГН] и И. П. Х. ЕГН-[ЕГН], двамата от [населено място], м.”Е.” ул.”13-та” № 18 да заплатят на М. Т. И. ЕГН-620931256 сумата 2781 лв., представляваща половината от стойността на извършени подобрения в апартамент № 77, находящ се в [населено място],[жк] [улица][жилищен адрес] собственост на ответниците. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: