Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * принцип на равенство на страните * договор за цесия * спогодба * оспорване на вземането при заповедно производство


Р Е Ш Е Н И Е


№ 143

гр.София, 27.04.2015г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми април, две хиляди и петнадесета година в състав:



Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
любка андонова


при секретаря Ю.Г.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 6087описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.07.2014г. по гр.д.№402/2014г., с което ОС Благоевград е отхвърлил иск, предявен по реда на чл.422 ГПК.
С определение от 29.01.2015г. е допуснато касационно обжалване по въпросите за насрочването на съдебно заседание и даване ход на делото по същество без да е изтекъл седмичния срок от получаване на призовката от страна до заседанието, за необходимостта да обсъди признанието на страна и за правното значение на спогодбата в заповедното производство.
Жалбоподателите - М. М. Я. и Р. Я. Я., чрез процесуалния си представител, поддържат, че обжалваното решение е неправилно и молят да се отмени.
Ответникът С. Л. К., чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението не страда от пороци и моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил иска на М. и Р. Я., срещу С. Л., за признаване за установено съществуването на вземането им срещу последния за следните суми: за 10010 евро, представляваща неизплатена парична втора вноска по спогодба от 27.11.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.07.2012г. до окончателното изплащане на цялата сума, както и за 391,56лв, платени за държавна такса в заповедното производство, предмет на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1960/2012г по описа на БРС. Със същото решение е отхвърлил искането по чл.193 ГПК на С. Л. за признаване по отношение на М. и Р. Я., неистинността на договора за цесия от 26.11.2009г., в която част решението като необжалвно е влязло в законна сила
Прието е за установено, че според предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.10.2008г. [фирма] е обещал да продаде на С. Л. право на строеж върху подробно описания апартамент , който ще бъде изграден в жилищната сграда в „УПИ , кв, м.”В.”-я. Установено е, че в т.2 страните са се договорили продажната цена на описаното право на строеж да е 78390 евро, платима от купувача по описан в договор ред: 30 000евро в деня на сключването на договора, а останалите 48 390 евро – по равни месечни вноски за 24 месеца или до прехвърлянето с нотариален акт. Прието е, че е договорено дружеството да продаде на ответника по жалба горния недвижим имот чрез сключването на окончателен договор за покупко-продажба в 3-дневен срок „от плащането на 100% от продажната цена”(вж.чл.4), както е посочено и състоянието, в което продавача ще предаде имота на купувача- завършено строителство със озброени по вид СМР, неустойки и пр. Установено е, че с нотариална покана рег.№4939/20.10.2009г, връчена на ответника на 23.10.2009г, [фирма] кани последния в срок до 30.10.2009г. да изплати остатъка от задължението си по предварителния договор до 30.10.2009г, като при неизпълнение ще счита договора за развален.
Установено е, че с договор за цесия от 26.11.2009г [фирма] прехвърля на едноличният му собственик и управител Я. Я. „цялото си вземане” срещу жалбоподателя в размер на 24 105 евро(т.1) и „встъпва като кредитор на остатъка на вземането по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 23.10.2008г.(т.2), а на 27.11.2009г. е подписана спогодба между него и С. Л., по силата на която последния се задължава да заплати на Я. сумата от 24105 евро, платима на два пъти, вторият от които е на 15.09.2010г. и е за сумата от 12 050 евро - след издаване разрешение на ползване на цялата сграда с акт обр.16, в която сграда се намира и недвижимия имот, предмет на предварителния договор от 23.10.2008г, „подписан между страните по настоящата спогодба”. Посочено е, че в спогодбата изрично е уговорена възможността при неплащане Я. да се снабди със заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.3 ГПК.
Прието е, че с нотариален акт №г. [фирма], чрез управителя си, на 02.12.2009г. продава на С. Л. апартамент , ведно с гараж и посочените общи части от сградата, всички индивидуализирани чрез местонахождение площ, съседи, построени в груб стоеж, като е записано, че продавачът „изплатил”, а купувача „получил” договорената цена от 79514лева, „изцяло преди подписване на настоящият нотариален акт по банков път”. Установено е, че на 05.12.2010г. Я. Я. почива, оставяйки за свои наследници съпруга и три деца, като не се спори, че две от тях са се отказали от наследството му(вж. у-ние за н-ци №1342/08.06.12г).Видно от кредитен превод от 22.07.2011г от името на ответника трето лице е превело по сметка на М.Я. сумата от 4 000лв по спогодба от 27.11.2009г. Прието е , че видно от удостоверение №4/2 от 06.04.2012г жилищната сграда с гаражите и магазините е въведена в експлоатация.
При така установените факти по делото съдът е изложил съображения за това, че жалбоподателите не се легитимират като визскатели в заповедното производство, тъй като цесията от 26.11.2009г. не е породила действие, поради неспазване разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД – да бъде съобщена на длъжника.
Прието и също така, че жалбоподателите не са установили качеството си на взискатели и по силата на сключената на 27.11.2009г. спогодба. Изложени са съображения за това, че споразумението няма характер на спогодба, тъй като липсват на данни за прекратяване на съществуващи спорове между страните или избягване на бъдещи такива, което сочи на невъзможност квалифицирането на спогодбата като самостоятелен договор по см. на чл.365 и сл. ЗЗД. Прието е, че със сключването на 02.12.2009г на окончателния договор за покупко-продажба между [фирма] и С. Л., материализиран в нотариален акт №г, така сложилите се между праводателя на жалбоподателите и ответника отношения по заплащането на цената(уговорена в предварителния договор и предмет на горната спогодба), са разрешени.
Допуснато е касационно обжалване по въпросите за насрочването на съдебно заседание и даване ход на делото по същество без да е изтекъл седмичния срок от получаване на призовката от страна до заседанието, за необходимостта да обсъди признанието на страна и за правното значение на спогодбата в заповедното производство.
Настоящият състав намира, че по поставения за разглеждане въпрос за насрочването на съдебно заседание и даване ход на делото по същество, без да е изтекъл седмичния срок от получаване на призовката от страна до заседанието, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 28.01.2013г., по гр.д.№ 525/2012г., III г.о. на ВКС, в която се приема, че за обезпечаване осъществяването на прогласения в чл. 9 ГПК принцип за равенство на страните, процесуалният закон съдържа редица разпоредби, гарантиращи еднаквите им процесуални права. Прието е, че по аргумент от чл. 142, ал. 1 ГПК неявяването на някоя от страните по делото не е пречка за разглеждането му само ако тя е редовно призована. Ако страната не е редовно призована и не се яви на заседанието, съдът е длъжен да отложи делото при спазване разпоредбата на чл.56, ал.3 ГПК.
В конкретния случай призоваването на жалбоподатетелите за съдебното заседание, в което е даен ход на делото по същество, не е редовно, с оглед нарушаване на разпоредбата на чл. 56, ал. 3 ГПК, съгласно която призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието. Призоваването на М. и Р. Я. е извършено на 26.06.2014г./видно от протоколно определение от същата дата/ за дата 03.07.2014г. Предвиденият в закона минимален срок за редовното призоваване на страната изтича в съответния ден на следващата седмица /чл. 60, ал. 4 ГПК/ -в случая четвъртък – 03.07.2014г., в който ден е проведено и откритото съдебно заседание. Съдът не е имал основание да разгледа по същество делото, поради неявяване на страни, които не са редовно призовани, с оглед изтичането на срока по чл. 56, ал. 3 ГПК в същия ден, по аргумент от чл. 142, ал. 1 ГПК. Поради това и следва да се приеме, че правото на жалбоподателите на участие в производството е нарушено поради нередовното им призоваване за съдебното заседание, в което делото е разгледано по същество и това съставлява съществено процесуалното нарушение.
По поставения въпрос за правното значение на спогодбата в заповедното производство, настоящият състав намира, че въззивният съд е дал отговор на същия в противоречие с даденото разрешение в т.17 на ТР№4/2013г., ОСГК ТК на ВКС, в която е прието, че предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. В случая жалбоподателите-ищци в производството са заявили, че вземането им произтича от сключената между техния праводател и ответника спогодба, поради което на изследване подлежи именно това правоотношение, доколкато от формалка страна, с оглед разпоредбата на чл.365 ЗЗД такава е била сключена и с нея са се изменили същетвуващи между страните правоотношения и се удостоверява уреждане на бизнесотношенията между страните, а съдът ще следва да установи има ли погасяване на задълженията, поети с нея.
По въпроса за признанието на страната, в практиката са приема, че същото представлява обяснение на страна по делото, което е доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти, като може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Посочва се, че ако същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора
Върховният касационен съд , състав на ІV г.о. с оглед изложените съображения намира, че обжалваното решение следва да се отмени като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствмените правила. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да даде възможност на жалбоподателите за участие в производството чрез надлежното им призоваване. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да реши дали е налице подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, като се съобрази с правното твърдение на ищеца в исковата молба, каквото по същество се явява и заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, както и до вземе предвид, че вземането произтича от сключена спогодба. Съдът ще следва да вземе предвид и направеното от ответника признание за наличие на вземане от страна на ищците във възражението му, подадено в заповедното производство.
Разноските за всички инстанции с оглед разпоредбата на чл.78 ГПК ще следва да се определят с оглед изхода на спора.
Предвид изложените съображения, съдът


Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение от 15.07.2014г. по гр.д.№402/2014г. на ОС Благоевград.

връща делото на същия съд за ново разглежданеот друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: