О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 274   София,  29.05. 2009 год.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,  ГК,   ІІI г.о.    в закрито заседание на двадесет и седми май, две хиляди и девета година в състав:       Председател: Капка Юстиниянова Членове: Любка Богданова             Зоя Атанасова       при секретаря                                                          и в присъствието на  прокурора                                      като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова           ч.гр.д. № 2     по описа  за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. В. К. и П. К. К. срещу определение от 6.11.2008 г. по ч. гр. д. № 2204/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 9.07.2008 г. по гр.д. № 4730/2008 г. на Варненския районен съд, с което е отказано на жалбоподателите издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 4464 евро по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 27.12.2005 г. Ответницата по частната жалба Д. Й. З. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълние. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. при преценка допустимостта на касационно обжалване намира следното: Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а допускането на касационно обжалване обосновават на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Варненският районен съд е отказал издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на Р. В. К. и П. К. К. по съображения, че не е доказана изискуемостта на заявеното вземане. Позовал се е на несъответствие между документите въз основа на които се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.3 ГПК. С обжалваното определение Варненския окръжен съд е потвърдил разпореждането на районния съд. Изложени са съображения, че по предварителния договор задължението на ответницата да престира договорената сума /част от продажната цена на недвижимия имот/ е постановено в зависимост от настъпването на друго обстоятелство-разпределяне между членовете на ЖСК на реални обекти от сградата, в която се намира имотът, предмет на предварителния договор. В представения нот.акт, в който е отразено, че е изготвен разпределителен протокол описаният недвижим имот не е идентичен с имота описан в предварителния договор. Съдът се е позовал на нормата на чл. 418, ал. 3 от ГПК и е приел, че не е установено настъпването на обстоятелството по договора, поради което изискуемостта на вземането не е установена. Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частните жалбоподатели основания по чл.280, ал.1 ГПК. В случая жалбоподателите се позовават на чл.280, ал.1 т. 3 ГПК- липса на съдебна практика по заповедното производство. Същественият процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл касае документите, с които се установява изискуемостта на вземането съгласно чл.418, ал.3 ГПК. Въпросът е съществен, поради което частната жалба следва да се допусне до касационно обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следното: Според чл. 417 ГПК, по реда на заповедното производство, могат да се претендират притезания, които се основават на изрично изброени в закона документи. В т. 3 на чл.417 ГПК са изброени документите, въз основа на които може да се иска издаване на заповед за изпълнение, като изискването на закона е документа да съдържа в себе си задължението: задължение за заплащане на парична сума, на заместими вещи или за предаване на определени вещи, т.е. законодателят не се интересува от вида на договора, а в полза на кредитора да е уговорено по вид и размер право, което да подлежи на принудително изпълнение. Притезанието трябва да бъде изискуемо към датата на подаване на заявлението, а доколкото в договора страните са уговорили условия за изискуемост, те трябва да бъдат установени с официален или изходящ от длъжника документ - чл. 418, ал. 3 ГПК. Това е хипотезата, в която кредиторът освен документа по чл. 417, т. 3 ГПК трябва да представи допълнителни доказателства, които ще установят изискуемостта на вземането. В случая с представените документи удостоверяващи разпределението на жилищата в ЖСК изискуемостта на вземането не е установена, поради което правилно е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение. Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 6.11.2008 г. по ч.гр.д. № 2204/2008 г. на Варненския окръжен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № * от 6.11.2008 г. по ч.гр.д. № 2204/2008 г. на Варненския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.