3 Р Е Ш Е Н И Е № 119 [населено място] , 12.07.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в открито заседание на деветнадесети юни , през две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА с участието на секретаря Ирена Велчева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 886 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното от Варненски апелативен съд , Търговско отделение , решение № 40 от 1 март 2011 год. , по т.д.№ 9 / 2011 год., с което е отменено решение № 23 / 08.11.2010 год. по т.д.№ 76 / 2010 год. на Окръжен съд Силистра в частта , в която , след отмяна на първоинстанционното решение съдът е осъдил касатора да заплати на Г. Х. М. сумата от 23 000 лева, на основание чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД, ведно със законната лихва върху същата, считано от 20.04.2010 год. до окончателното й заплащане . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост . С определение № 152 / 07.03.2012 год. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , е допуснато касационно обжалване на въззивното решение , в обжалваната му част, на основание т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС вр. с чл.293 ал.4 вр. с чл.270 ГПК , поради вероятна недопустимост . Ответната страна - Г. Х. М. - не е взела становище по касационната жалба , като оспорва наличието на основание за обезсилване на въззивното решение, позовавайки се на правото на страната , в хода на производството , да навежда нови факти и обстоятелства , обуславящи претенцията й . Счита , че и ответникът е навел твърдения за прекратяване на договора по взаимно съгласие . Върховен касационен съд, Търговска колегия , второ търговско отделение, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на въззивния акт , по допустимостта на въззивното решение приема следното : Съдебното производство е образувано по предявени от Г. Х. М. против [фирма] обективно кумулативно съединени искове , с правно основание чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, за осъждане ответника да върне на ищцата, получена на основание сключен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот сума от 27 000 лева , ведно със законната лихва за забава върху същата, поради едностранното му разваляне от ищцата , предвид виновно неизпълнение на ответника . Последното ищцата - купувач по сключения предварителен договор - е обосновавала с неоказано й от продавача съдействие по заплащане на дължима , съгласно клаузите на сключения договор, парична сума - част от цената , при предходно плащане на друга част от 27 000 лева , връщане на която претендира с главния иск . Ответното дружество е оспорвало наличието на основание за разваляне на договора от страна на ищцата, в качеството й на неизправна страна , респ. е противопоставило довод за едностранно разваляне на договора с негово волеизявление , предвид виновно неизпълнение на задължението й за заплащане на дължимата цена . Твърди , че част от получената сума е върната на ищцата, друга част не оспорва , че би й се дължала на отпаднало основание, но за задържането й противопоставя извънсъдебно възражение за прихващане с вземането си от неустойка за неизпълнение, съгласно чл.14 от предварителния договор . За да уважи иска до размера на сумата от 23 000 лева , въззивният съд е изложил мотиви, че никоя от страните не е упражнила валидно потестативното си право да развали сключения предварителен договор . С оглед изрично волеизявление на ищцата за прекратяване по взаимно съгласие и последвали насрещни конклудентни действия , съдът е приел, че договорът е „ фактически развален „ , явно влагайки в използваното словосъчетание смисъл на „ прекратяване по взаимно съгласие „, поради което даденото / приспадайки суми, установени като вече възстановени на ищцата от ответника / подлежи на връщане , на основание чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД . Въззивният съд се е произнесъл по обстоятелствена част на иска , различна от предявената от ищцата . Същата е претендирала връщане на даденото, поради едностранно разваляне на договора , предвид виновно неизпълнение на ответника , а съдът е присъдил претендираното , поради прекратяване по взаимно съгласие на страните. Касае се за различни хипотези на иск по чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД. От значение за определяне правното основание на иска не е съвпадащото волеизявление за разваляне , а обстоятелствата, въз основа на които всяка от страните упражнява това си субективно потестативно право . Напълно е игнорирано становището на ответника - за разваляне на договора , поради виновно неизпълнение на ищцата , с едностранно негово волеизявление , вкл. упражнени на това основание права – задържане част от подлежащата на връщане сума , с прихващането й срещу неустойка, уговорена като дължима от възложителя при разваляне на договора по негова вина / чл.14 / . Правните последици на прекратяването поради виновното неизпълнение на ищцата и при прекратяване по взаимно съгласие на страните са различни . При невъведено надлежно от ищцата ,по реда на чл.214 ГПК, изменение на обстоятелствената част на исковата молба, обуславящо изменение на правното основание на иска , чрез промяна в релевираната като относима към същото фактическа обстановка , макар при запазваща се формално правна квалификация - чл.55 ал. 1 предл. трето ЗЗД , въззивният съд е постановил недопустимо решение . На основание чл.294 ал. 4 вр. с чл.270 ал.3 пр.3 ГПК и Постановление № 1 / 10.11. 1985 год. на Пленума на ВС , същото следва да се обезсили , но само в обжалваната му част , като се върне на друг състав на същия съд , за произнасяне на действително заявеното правно основание . Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия , второ търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 40 / 01.03.2011 год. по т.д. № 9 / 2011 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, в частта , в която със същото е отменено решение № 23 / 08.11.2010 год. на Окръжен съд - Силистра по т.д.№ 76 / 2010 год. и е осъден ответника [фирма] да заплати на Г. Х. М. сумата от 23 000 лева, ведно със законната лихва върху същата и съдебни разноски от 3 374,64 лева . ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд , за ново разглеждане от друг състав . Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :