Р Е Ш Е Н И Е № 122 гр.София, 14 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЕЛЕВА АВДЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 310/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца М. А. Я. срещу присъда № 2/22.01.2014 год. по въззивно нохд № 304/2013 год. на Ловешкия окръжен съд. Поддържат се доводи за необоснованост, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката и анализа на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, довели до неправилното приложение на закона с оправдаването по повдигнатото обвинение и с отхвърляне на гражданския иск. Иска се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият А. Е. А. не е направил възражение срещу подадената жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че оправдателната присъда е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Тетевенският районен съд, четвърти състав с присъдата от 03.04.2012 год. по нохд № 499/2011 год. признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 14.06.2010 год. в гр. Т. се съвкупил с лице от женски пол-ненавършилата 18 години М.Я., като употребил сила и заплашване. На основание чл.152, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.2 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Приложил чл.25 вр.чл.23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото, от определените по това, по нохд № 292/2011 год. и по нохд № 256/2011 год.-двете на Тетевенския районен съд – 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 10 000 лева, които подсъдимият А. да заплати на Я., действаща лично и със съгласието на майка си П.И. със законните последици. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл.59, ал.1 НК, за размера на дължимите разноски и на държавната такса. Ловешкият окръжен съд с присъда № 2/22.01.2014 год. по въззивно нохд № 304/2013 год./постановена след отмяна от състав на Върховния касационен съд по реда на възобновяването на решение № 113/02.11.2012 год. по въззивно нохд № 196/2012 год. на Ловешкия окръжен съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила/ отменил присъдата на Тетевенския районен съд, признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по обвинението по чл.152, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.2 НК. Отхвърлил предявеният от Я. срещу подсъдимия А. граждански иск за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан. Постановил разноските по делото да останат за сметка на държавата. Доводите за нарушение на процесуалните правила при оценка на доказателствените източници в нарушение на чл.107, ал.3 НПК са неоснователни. Въззивният съд като инстанция по същество е упражнил правомощията си по чл.314 НПК да провери изцяло обжалваната присъда, да изпълни указанията в отменителното решение и да изложи приетата от него за установена фактическа обстановка, основана на цялостен и задълбочен анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Твърденията на частната обвинителка, че нейните показания са достоверни и че са налице достатъчно доказателства, които ги подкрепят, а съдът е оправдал подсъдимия въз основа на неверните му обяснения, не се подкрепя от фактическа страна. От съдържанието на мотивите, които отговарят на изискавнията по чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК следва, че съдът е констатирал противоречия, но ги е изследвал подробно и задълбочено. Обосновал е решението си кои от доказателствените източници приема изцяло или отчасти като им се доверява за относими обстоятелства и защо отхвърля изцяло или отчасти останалите като недостоверни. Внимателно е изследвал обясненията на подсъдимия, съпоставил ги е с останалия доказателствен материал, анализирал ги е и ги е оценил с оглед действителния им смисъл. Правилно е приел, че не могат да бъдат отхвърлени само защото са в противоречие с показанията на свидетелката Я., но не се опровергават от други убедителни доказателства. Поначало решението по какъв начин да упражни правото си на защита – дали да отговаря на всички или на някои от въпросите по обвинението и дали да прави признание или да отрича е негово. От отказа му да признае обвинението и да възприеме или потвърди показанията на свидетелката не може да се правят изводи в негова вреда, нито че присъдата е основана само въз основа на неговите обяснения. Съдът е приел, че не може да бъде признат за виновен след като единственото доказателствено средство са показанията на свидетелката Я. и не защото не се признава за виновен и дава обяснения в своя полза, а защото показанията на тази свидетелка са опровергани по убедителен и несъмнен начин. До този извод съдът е стигнал по свое вътрешно убеждение след като е преценил показанията й, съпоставил ги е помежду им и във връзка с останалия доказателствен материал – показанията на свидетелите, включително и тези, към които е насочила несъгласието си с оценката-И. и С., с приетите и неоспорени съдебномедицински и съдебноелектротехнически експертизи и с писмените доказателствени източници. Правилно е приел, че на нейните показания не може да се довери при решаване на въпросите дали има извършено престъпление и дали подсъдимият е автор. Извършената внимателна проверка за установяване на достоверността им за относимите обстоятелства е правилния подход, който е дал възможност на съда да направи верен и логичен извод, че са непоследователни, съмнителни, дадени с очевиден интерес да го обвини, че не отразяват истината и не се подкрепят с други доказателства. Затова е решил, че не са годен доказателствен източник и не може да постанови осъдителна присъда. Това, че е единственият пряк свидетел и източник на непосредствено възприети факти, не е основание да се приемат показанията й за достоверни и да се постанови присъда по предположение в противоречие с останалия доказателствен материал. Затова не може да се приеме твърдението й, че съдът е формирал вътрешното си убеждение в нарушение на изискванията по чл.14 НПК. Въз основа на приетите за установени фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че не са налице признаците на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия А., с което не е нарушил закона. Правилно съдът е решил и въпроса за гражданската отговорност като е отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди, причинени от престъплението. Между обвинението и гражданския иск съществува връзка и основателността му се предопределя от решението за авторството на деянието. След като подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан, а не са налице условия за гражданска отговорност, искът не може да бъде уважен. Доводите за необоснованост не следва да бъдат разглеждани, тъй като законодателят не го е предвидил като самостоятелно касационно основание. Доколкото няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационният съд не може да извършва проверка на приетите за установени фактически положения и да заменя приетите от инстанциите по същество с нови. Предвид изложеното новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2/22.01.2014 год. по въззивно нохд № 304/2013 год. на Ловешкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: