4 Р Е Ш Е Н И Е № 288 гр. София, 28 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ..…………. КРИСТИНА ПАВЛОВА ……...……… и с участието на прокурор …………… ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ …………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 762/2015 г. по описа на второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. П., защитник на подсъдимия А. К. А., срещу решение № 5 от 14.01.2015 г. на Пловдивския апелативен съд, І наказателен състав, постановено по ВНОХД № 433/2014 г. по описа на същия съд. В касационната жалба е релевиран довод за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия А. наказание, като към ВКС е отправено искане на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК да измени решението на въззивния съд в частта за наказанието, намалявайки го по размер. Изброени са смекчаващи отговорността му обстоятелства – признанията, които е направил, критичното му отношение към извършеното, младата му възраст към момента на осъществяване на престъплението, изминалият голям период от време, сключеният от него граждански брак след постановяването на първоинстанционната присъда, които следвало да бъдат взети предвид при индивидуализацията на наказанието му. В съдебно заседание на ВКС подсъдимият А. А., редовно призован, не се явява. Защитникът му адв. М. поддържа подадената касационна жалба и моли да бъде уважена. Представителят на ВКП дава заключение, че атакуваното решение на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 15 от 07.10.2014 г. по НОХД № 116/2014 г. Кърджалийският окръжен съд е признал подсъдимия А. К. А. за виновен в това, че в [населено място], в условията на продължавана престъпна дейност през периода 14.10.2008 г. – 14.10.2009 г., в качеството си на управител и представляващ [фирма] – [населено място] избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 52 994.86 лева, като потвърдил неистина в подадени годишна данъчна декларация и справки – декларации, използвал документи с невярно съдържание и неистински документи при представяне на информация пред органите по приходите и приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 2, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода като го е оправдал за разликата в стойността на предмета на престъплението до 58 987.80 лева. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия А. общо най-тежко наказание от определените с настоящата присъда и с определение № 400 от 15.05.2013 г. по ЧНД № 51/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал от определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по определение № 400 от 15.05.2013 г. по ЧНД № 51/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. С присъдата е постановено отделно изтърпяване на наказанието пробация, наложено на подсъдимия А. А. с присъда № 11 от 13.10.2010 г. по НОХД № 118/2010 г. по описа на Крумовградския окръжен съд (изтърпяно изцяло). Със същата присъда за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 2, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е бил осъден и подсъдимият И. Н. Ж., комуто на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Ж. едно общо наказание от определените с настоящата присъда и с присъдата по НОХД № 101/2011 г. по описа на Момчилградския районен съд, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнение на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на двамата подсъдими са били възложени направените по делото разноски. По жалба на защитника на подсъдимия А. срещу първоинстанционната присъда е било образувано въззивно съдебно производство по ВНОХД № 433/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, като с решение № 5 от 14.01.2015 г. съдебният акт на окръжния съд е бил потвърден на основание чл. 338 от НПК. Изготвената от адв. П. касационна жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В нея са залегнали единствено съображения за несправедливост на наложеното на подсъдимия А. наказание, които доводи се субсумират под касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Съставът на ПАС изчерпателно и задълбочено е преценил особеностите на конкретния случай в аспекта на индивидуализацията на наказателната отговорност, като при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а (Ред., ДВ, бр. 27/2009 г.), вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК е отмерил по отношение на подсъдимия А. наказание лишаване от свобода под специалния минимум на санкционната част на разпоредбата на чл. 255, ал. 3 от НК. От обстоятелствено изложената на стр. 27 – стр. 28 от въззивното решение аргументация недвусмислено се установява, че фактите във връзка с младата възраст на дееца към момента на извършване на деянието, самопризнанията му, изразеното критично отношение към поведението му и изтеклия период от време от момента на извършване на деянието не са били нито игнорирани, нито подценени. Техният брой, действителна тежест и значение адекватно са отчетени като фактори, формиращи съвкупност от многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства, които законосъобразно са обосновали приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Като смекчаващи обстоятелства с особена тежест с основание са оценени самопризнанието на подсъдимия А. и неразумната продължителност на наказателното производство, които приоритетно са довели до значителното смекчаване на наказанието му за инкриминираното деяние. От вниманието на ПАС (стр. 27 от мотивите) не е убягнало и семейното положение на касатора, който след постановяването на първоинстанционната присъда е сключил граждански брак. Извън обсъдените от въззивния съд, обективно липсват (а не са посочени и в касационната жалба) други конкретни смекчаващи обстоятелства, които да са били пропуснати при индивидуализацията на наказанието му. Поради това ВКС може да обобщи, че липсва очевидна диспропорция между наложеното на А. наказание и обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Срокът на наложеното спрямо него наказание (една година и шест месеца лишаване от свобода) е достатъчно нисък и не подлежи на допълнително смекчаване с оглед констатираната от съдилищата по фактите завишена персонална обществена опасност на дееца, изводима от недобрите му характеристични данни по местоживеене и предходното му осъждане с присъда № 11 от 13.10.2010 г. по НОХД № 118/2010 г. по описа на Крумовградския окръжен съд. По-голяма снизходителност не е оправдана и поради сериозната обществена опасност на конкретно извършеното престъпление, определена от броя на осъществените отделни форми на изпълнителното деяние (чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК), високата стойност на предмета на престъплението (общо 52 994.86 лева) в рамките на квалифицирания състав на чл. 255, ал. 3 от НК (повече от четири пъти надхвърляща критерия за особено големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК), както и с оглед данните за реализираната от касатора твърде интензивна престъпна дейност (в рамките на една година той е потвърдил неистина в годишна данъчна декларация по ЗКПО и в четири справки-декларации по ЗДДС и е използвал 17 броя фактури с невярно съдържание и неистински такива). С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания съдебен акт на ПАС по ВНОХД № 433/2014 г., с който е потвърдена присъда № 15 от 07.10.2014 г., постановена по НОХД № 116/2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 5 от 14.01.2015 г., постановено по ВНОХД № 433/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, І наказателен състав. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.