Ключови фрази
предпоставки за допускане на обезпечение * обезпечение на предявен иск * писмени доказателства * обезпечителна нужда * вписване на искова молба * прехвърляне на спорното право * Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент

Р Е Ш Е Н И Е

        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                   

                   411

 

         

     София, 30.10.2008 г.

 

 

  

          Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:

 

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

        Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

                                                               ВАСИЛКА ИЛИЕВА

     

 

          като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1597 по описа за 2007г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

 

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Н. В. и Р. Н. М. от с. Ш. срещу определение №153 от 30.06.08г. по ч.гр.д. №489/08г. на Смолянския окръжен съд.

Ответникът в производството Е. Х. П. от гр. А. оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, евентуално – че жалбата е неоснователна.

Останалите ответници – Н. Х. Х. , Р. Г. М. , С. П. Л. , Й. П. К. и Е. Н. Я. не вземат становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на ІІ гражданско отделение, приема следното:

С обжалваното определение състав на Смолянския окръжен съд е оставил в сила определение №210 от 20.03.08г. по гр.д. №200/08г. на Смолянския районен съд, с което е била отхвърлена молбата на Р. Н. В. и Р. Н. М. за допускане на обезпечение на предявения от тях иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижимия имот, предмет на правния спор. Въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като не е уточнено придобивното основание на праводателя на ищците, освен това предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като спорът е разрешен с влязло в сила решение. Същият имот е бил предмет на спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по иск, предявен от Р. Н. В. срещу същите ответници и по този спор има влязло в сила решение - №17/02.02.06г. по гр.д. №647/05г. на Смолянския окръжен съд, оставено в сила с решение №701/07г. по гр.д. №519/06г. на ВКС. Изложени са подробни доводи за идентичността на двете дела по страни и предмет, като съдът е навлизал в преценка на писмените доказателства по делото. Освен това са изложени мотиви, че предявеният иск е вероятно неоснователен, с оглед представените по делото писмени доказателства. И на последно място – съдът е приел, че не е налице обезпечителна нужда, тъй като исковите молби по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ подлежат на вписване. Придобитите от трети лица права след вписването на исковата молба не могат да се противопоставят на ищеца, съгласно чл.114, б.”в” от ЗС, вр. с изменения текст на чл.112, б.”з” от ЗС. Оттук действието на вписването се припокрива с това на възбраната като обезпечителна мярка. На основание чл.226, ал.3 от ГПК, съдебното решение по спора за собственост ще има сила на пресъдено нещо и спрямо последващия приобретател, придобил права от ответника след вписване на исковата молба.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният жалбоподател се позовава на практика на съдилищата – САС и ВТАС, според която липсата на доказателства за вероятната основателност на предявеният иск не е основание за отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение. В този случай обезпечение се допуска, но при гаранция. Освен това – според същата практика, в производството за допускане на обезпечение съдът не може да навлиза в подробно обсъждане на представените доказателства. Жалбоподателите считат, че това са съществени процесуалноправни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата и това е основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Смолянския окръжен съд.

Ответницата Е. Х. П. счита, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е налице само при противоречие на обжалваното решение или определение с практиката на ВКС, но не и с тази на другите съдилища и затова в случая не следва да се допуска обжалване на въззивното определение. Освен това – жалбата е и неоснователна, тъй като предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, по който се иска допускане на обезпечение, е процесуално недопустим, доколкото спорът е разрешен с влязло в сила решение.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Смолянския окръжен съд.

На първо място – частният жалбоподател в действителност се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, макар неправилно да го е квалифицирал по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице тогава, когато с обжалвания акт съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен по различен начин с друг влязъл в сила акт на окръжен или районен съд. В настоящия случай същественият процесуалноправен въпрос е доколко в едно обезпечително производство съдът може да навлиза в оценка на представените писмени доказателства – дали те са допустими, относими и дали от тях следват твърденията по исковата молба. Смолянският окръжен съд в обжалваното определение е навлязъл в преценка по същество на правата, които произтичат от частния писмен договор за продажба на недвижим имот от 05.02.57г., който не носи подписа на купувача, за да обоснове тезата си за вероятната неоснователност на предявения иск, а оттам – и за отхвърляне на молбата за допускане на исканото обезпечение. Този начин на процедиране е в разрез с практиката на съдилищата, на която са се позовали частните жалбоподатели – определение от 05.06.01г. на САС по гр.д. №2617/00г.; определение №179 от 20.09.07г. по ч.гр.д. №428/07г. на ВТАС, определение от 10.07.00г. по ч.гр.д. №1312/00г. на САС; определение №47 от 06.03.07г. по ч.гр.д. №107/07г. на ВТАС, в която най-общо е прието, че в производството по допускане на обезпечение преценката за вероятната основателност на иска е обща, съобразно нуждите на обезпечителния процес и че при липса на доказателства или при недостатъчни доказателства за установяване на претенцията, обезпечението се допуска при гаранция. С други думи – налице е съществен процесуалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и това е основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Смолянския окръжен съд.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е правилно като резултат.

Обезпечение на иска се допуска само ако той е допустим; ако е вероятно основателен /или ищецът представи гаранция, която замества липсващите или недостатъчните доказателства за основателността на иска/, както и ако е налице обезпечителна нужда – т.е. ако без допуснатата обезпечителна мярка ищецът ще бъде затруднен или ще му бъде невъзможно да осъществи правата си по едно евентуално решение в негова полза. Върховният касационен съд, в настоящия състав, намира за правилна практиката, отразена в определение от 05.06.01г. на САС по гр.д. №2617/00г.; определение №179 от 20.09.07г. по ч.гр.д. №428/07г. на ВТАС, определение от 10.07.00г. по ч.гр.д. №1312/00г. на САС; определение №47 от 06.03.07г. по ч.гр.д. №107/07г. на ВТАС, според която в обезпечителното производство съдът не може да навлиза в подробна преценка на представените по делото доказателства и по този начин, преди окончателното приключване на делото, да се ангажира със становище за произтичащите от тези доказателства права. Преценката следва да е най-обща и от нея зависи единствено дали обезпечението да се допусне при гаранция или не. Същият принцип следва да се прилага и когато исковата молба е нередовна и към момента на подаване на молбата за обезпечение съдът не е дал срок за отстраняване на недостатъците и, или пък срокът не е изтекъл, както и тогава, когато допустимостта на иска следва да се определи в един последващ момент, в зависимост от доказателства, които все още не са налице по делото. В случая Смолянският окръжен съд е действал неправилно, като е отказал допускане на исканото обезпечение с мотив за нередовност на исковата молба; за недопустимост на предявения иск /след навлизане в преценка на доказателствата по висящото и по предходното дело по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, за да обоснове идентичността на спора по двете дела/, както и за вероятна неоснователност на иска. Както бе посочено по-горе, в тези случаи обезпечение се допуска, но при гаранция.

Правилен като резултат е изводът на съда за липса на обезпечителна нужда, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Нужда от обезпечителната мярка „възбрана” възниква когато се преследва ефекта, произтичащ от чл.347, вр.чл.320 от ГПК /отм./, аналогични на действащите чл.453, вр.чл.401 от ГПК – на непротивопоставимост на извършеното след възбраната прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижимия имот, предмет на правния спор. В случаите, при които вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие, аналогично на действието на наложената възбрана / напр. при искове по чл.17; чл.19,ал.3; чл.33, чл.87, ал.3, 135, 227 от ЗЗД/, липсва обезпечителна нужда, тъй като непротивопоставимостта по отношение на ищеца на извършеното в хода на процеса прехвърляне на права от ответника в полза на трето лице следва от самото вписване на исковата молба – чл.114, б.”а”, ал.2 и б.”б”, ал.2 от ЗС.

При исковете за собственост ефектът на непротивопоставимост на извършеното в хода на процеса прехвърляне на спорното право следва не от вписването, нито от възбраната, а от общия принцип, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава. Дори и без вписване на исковата молба, както и без налагане на обезпечителна мярка „възбрана”, прехвърлянето на спорния имот на трето лице е непротивопоставимо на действителния собственик. Ето защо при тези искове липсва обезпечителна нужда и следователно – не е налице една от предпоставките за допускане на обезпечителна мярка „възбрана”. Като е достигнал до същия извод, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА до разглеждане частната касационна жалба, подадена от Р. Н. В. и Р. Н. М. от с. Ш. срещу определение №153 от 30.06.08г. по ч.гр.д. №489/08г. на Смолянския окръжен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА определение №153 от 30.06.08г. по ч.гр.д. №489/08г. на Смолянския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: