10 Р Е Ш Е Н И Е № 237 Гр.София, 20.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2927 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. Д., [населено място] срещу решение № 149/28.05.15г., постановено по гр.д.№ 99/15г. от Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 493/14.11.14г. по гр.д.№ 1637/13г. на Ловешки районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове по чл.208, ал.3 КЗ /отм./ за сумата от 12580,36 лв. главница и сумата от 504,47 лв. лихви за забава за периода от 23.04.13г. до 15.09.13г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и моли същото да се отмени и предявените искове да се уважат. Претендира разноските за производството. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата. За да постанови обжалваното решение въззивният Ловешки окръжен съд е приел, че на 28.05.12г. между страните е сключен договор за застраховка „Каско” на собствения на касатора лек автомобил марка „БМВ”. На 06.11.12г. застрахованият е подал уведомление до застрахователя, че на 05.11.12г. са изчезнали „документите на колата и ГО”, за което е подаден сигнал и в полицията от И. Н., син на касатора, разполагащ с право да управлява автомобила. При съобщаването на застрахователя за загубата на документите (свидетелство за регистрация, т.нар. малък талон) не е бил направен оглед на автомобила. На 08.11.12г. И. Н. подал сигнал в полицията за кражба на автомобила, както и съобщил на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и на 09.11.12г. му предал 2 бр.контактни ключове на автомобила. Застрахователят е заплатил обезщетение на застрахования в размер на 17519,64 лв., което не представлявало действителната стойност на автомобила, а е било намалено от застрахователя съгласно чл.9.7, раздел І от Общите условия на договора, тъй като не били предприети мерките по чл.9.5 от ОУ. Решаващият състав е изложил съображения, че застрахованият единствено е уведомил застрахователя за загубата на малкия талон и след това за кражбата на автомобила, но не е извършил някое от конкретните действия по Общите условия за опазването му – да подмени за своя сметка заключващите механизми, дистанционното управление за алармата и след това да предостави автомобила за оглед на застрахователя. По заявеното възражение за нищожност на клаузата на чл.9.5 от Общите условия окръжният съд е приел, че това възражение е преклудирано, тъй като за първи път е заявено в писмените бележки, депозирани пред първоинстанционния съд, и не е конкретизирано в какво се изразява неравноправността на клаузата – кое от формулираните в чл.143 З. нарушения е налице. Независимо от това въззивният съд е преценил, че предвидените мерки в чл.9.5 на общите условия, които следва да се предприемат от застрахования, са ясно и точно определени и са изцяло във възможностите на собственика на автомобила, поради което тази клауза не е неравноправна. С определение № 421/16.05.16г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: Следва ли потребителят, който се позовава на неравноправен характер на клауза от договора, да конкретизира твърденията си, като посочи с коя от хипотезите, предвидени в чл.143 З., е налице противоречието? Становището на състава по въведения правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК произтича от следното: След допускане на касационното обжалване по реда на чл.290 ГПК е постановено решение № 23/07.07.16г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І т.о. Прието е, че първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, както и че възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131 или чл.367 ГПК и може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като ограниченията на чл.266 ГПК не се прилагат. В посоченото решение са изложени съображения, че нормите на З., уреждащи материята за неправноправния характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на поставения правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е изведен от практиката на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания по тълкуването на Директива 93/13/Е., чиито разпоредби са въведени в националното законодателство съгласно пар.13а, т.9 ДР на Закона за защита на потребителите. Посочени са т.1 и т.2 от решение по дело С-243/08 С., т.2 от решение по дело С-397/11 С., т.24 по дело С -168/05, т.38 по дело С-40/08, т.46 по дело № С -618/10 С., т.1 по дело С-472-11 С., т.2 по дело С-488/11 на С.. В практиката на Съда на Европейския съюз последователно е изразено разбирането, че, за да извърши външна намеса и служебно да се провери клауза от потребителски договор, националният съд преценява само дали по делото са налице фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на договорната клауза. Изброените в приложението към чл.3, пар.3 на Директива 93/13/Е. условия, които могат да имат за предмет или резултат неравноправен характер на договорна клауза, представляват примерен и неизчерпателен списък на такива клаузи. В т.61 на решението по дело С-143/13 е прието, че държавите – членки могат да създадат механизъм за по-стриктни разпоредби чрез съставянето на „черен списък” на клаузи, които следва да се считат за неравноправни, но с цел осигуряване по-високо равнище на защита на потребителите. Н. закон – чл.143 З., в точки от 1-ва до 18-та е възпроизвел примерния списък от приложението към чл.3, пар.3 на Директива 93/13, а в т.19 е предвидил, че неравноправни могат да бъдат и клаузи, които поставят „други подобни условия”. Следователно изброените хипотези по чл.143 З. са в съответствие с Директива 93/13/Е., като изводът, който се налага е, че неравноправна клауза в потребителски договор е налице при наличието на общата предпоставка по чл.143 З. (чл.3, пар.1 от Директивата) – уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравноправна би била клауза, която отговаря на посочените условия, независимо дали има за предмет или постига някой от изброените в разпоредбата на чл.143, т.1-18 З. конкретни резултати. Ограничаването на преценката за неравноправен характер до изследване единствено на основанията по чл.143, т.1-18 З. е в нарушение както на националния закон (т.19 на чл.143 З.), така и на Директива 93/13. Поставените общи критерии за преценка на евентуално неравноправния характер на клауза в потребителски договор по чл.143 З. обуславят и процесуално правните аспекти както на служебната проверка на съда, така и на съдържанието на заявеното от потребителя възражение. Според дадените разрешения в практиката на Съда на Европейския съюз и в решение № 23/07.07.16г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І т.о. служебната проверка на съда се основава на наличието на фактически и/или правни обстоятелства, въз основа на които да може да се изведе неравноправност на договорна клауза, поради което и към конкретизацията на възражението на потребителя не следва да се поставят допълнителни изисквания. Възражението на потребителя за неравноправен характер на клауза в потребителски договор следва да се основава на твърдения за фактически и/или правни обстоятелства, които налагат проверката на договорната клауза за несъответствието й с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните и защитата на потребителя като по-слаба страна в правоотношението. Изискване към възражението на потребителя за неравноправен характер на договорна клауза с оглед конкретизиране на някоя от хипотезите по чл.143 З. не може да се изведе и от нормите, уреждащи упражняването на процесуалните права. Съгласно чл.131, ал.2, т.5 ГПК ответникът в исковото производство следва да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, а съдът определя правната квалификация на възраженията в доклада на делото по чл.146, ал.1, т.2 ГПК. Изложението на обстоятелствата, от които се извеждат възраженията, представлява именно посочване на фактически и/или правни основания за нищожност на договорната клауза като неравноправна. Спецификата на потребителската защита изключва създаване на по-неблагоприятни или затрудняващи потребителя процесуални правила за осъществяване на правата му в сравнение с разписаните общи процесуални задължения. По изложените съображения съставът на ВКС приема, че потребителят, който въвежда в процеса възражение за неравноправен характер на клауза от потребителски договор, следва единствено да изложи фактически и/или обстоятелства, които според него обуславят неравноправния характер на договорната клауза. Потребителят може и да не сочи конкретна хипотеза по чл.143, т.1-18 З., както и неравноправният характер може да е основан на обстоятелства по чл.145, ал.1 З. – възникнали при сключване на договора, други клаузи или други договори, от които зависи оспореният. Потребителят може да посочи и описателно клаузата, която атакува, а не съобразно номерацията й в договора, като при грешка в позоваването на конкретната клауза, за преценката на съда са от значение въведените твърдения. Отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е в следния смисъл: Потребителят, който се позовава на неравноправен характер на клауза от договора, не следва да конкретизира твърденията си чрез посочване с коя от хипотезите, предвидени в чл.143 З., е налице противоречието. По същество на касационната жалба. Според касатора въззивното решение е неправилно с оглед приетото неизпълнение на задълженията на застрахования по т.9.5 от Общите условия, както и предвид отхвърленото като неоснователно възражение за нищожност на посочената клауза. Касаторът поддържа евентуално, че решаващият състав е тълкувал тази клауза в нарушение на правилата на граматическото тълкуване и без да отчете систематичното й място в договора. По отношение на изводите за наличие на обстоятелства, които повишават застрахователния риск, е въведен довод за необоснованост на въззивното решение и за допуснати нарушения на материалния закон. Предвид отговора на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване, изводите на въззивния съд за преклудиране на възражението на застрахования потребител за нищожност на клаузата на чл.9.5 от Общите условия, както и за липсата на конкретизация в какво се изразява неравноправността на клаузата, са неправилни. В първоинстанционното производство и във въззивната жалба потребителят е изложил подробно обстоятелствата, на които основава възражението си за неравноправен характер на клаузата на т.9.5 от Общите условия – предписаните в договора задължения на застрахования са обвързани с вменените от законодателя задължения по чл.206, ал.1, ал.2 и чл.207 КЗ /отм./. Въведен е и довод, че изпълнението на конкретните действия следва да се преценява с оглед повишаване на застрахователния риск или на вредите, за да възникне правото на застрахователя да намали обезщетението. Подробно са описани и обстоятелствата относно действия на служители на застрахователя при уведомяването му за изгубване на документите (отказ да се направи оглед) и при съобщаване за кражбата на автомобила. Възражението на потребителя е основано и на формулировката на клаузата, създаваща възможност за тълкуването й в полза на застрахователя. При така направените твърдения са налице фактически и правни основания на възражението на потребителя за проверка на договорната клауза за съответствието й с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и дали същата не е във вреда на потребителя, без да е необходимо посочването на конкретна хипотеза по чл.143 З., с която клаузата е в противоречие. Посочените обстоятелства са били въведени в процеса, насрещната страна - търговец е уведомена за твърденията и възраженията на потребителя, въззивният съд декларативно е посочил, че клаузата не е неравноправна, поради което не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, а съставът на ВКС следва да се произнесе по заявеното възражение на потребителя по същество. Според клаузата на т.9.7 от Общите условия за автомобилна застраховка „Каско +”, „ако застрахованият не изпълни свое задължение, произтичащо от тези общи условия и вследствие на това настъпи застрахователно събитие или се създадат предпоставки за увеличаване на риска, за увеличаване на вредите, или се попречи на установяването на причините за застрахователното събитие и размера на действителните вреди..., застрахователят има право да откаже или намали застрахователното обезщетение.” Застрахователят се е позовал на неизпълнение на задълженията по т.9.5 от Общите условия, според които в случай на кражба или изгубване на свидетелството за регистрация на МПС (част І или част ІІ), ключовете или дистанционното управление за алармата, застрахованият следва незабавно да уведоми застрахователя и да предприеме всички необходими мерки за опазване на автомобила от противозаконно отнемане, да подмени за своя сметка заключващите механизми, да подмени дистанционното управление на алармата, след което да предостави автомобила за оглед от застрахователя. Вменените с клаузата на т.9.5 от общите условия задължения на застрахования, които дават основание на застрахователя да намали застрахователното обезщетение, са: уведомяване на застрахователя, предприемане на мерки за опазване на автомобила от противозаконното му отнемане и предоставяне на автомобила за оглед. Посочените задължения произтичат и от законовата уредба: по чл.206 КЗ /отм./ - за уведомяването; по чл.207, ал.1 КЗ /отм./ - за предприемане на мерки за предпазване на имуществото, за спазване на предписанията на застрахователя и за отстраняване на източниците на опасност от вреди и по чл.207, ал.3 КЗ /отм./ - за предоставяне на автомобила за оглед от застрахователя. Законодателят допуска намаляване на застрахователното обезщетение след настъпване на събитието при неизпълнение на задълженията на застрахования по чл.207, ал.1 КЗ /отм./. Клаузата на т.9.5 от Общите условия на договора представлява конкретизация на мерките за предотвратяване и ограничаване на вредите по смисъла на чл.207, ал.1 КЗ /отм./, неизпълнението на които може да послужи като основание на застрахователя да намали застрахователното обезщетение по т.9.7. Посочените договорни клаузи са в съответствие със закона, уреждащ правоотношенията по договора за имуществена застраховка, поради което само поради предвидената възможност за намаляване на обезщетението същата не е неравноправна. От друга страна, клаузата на т.9.7 обвързва неизпълнението на задълженията по т.9.5 с причините за настъпване на застрахователно събитие или със създаването на предпоставки за увеличаване на риска, поради което при тълкуването на двете клаузи във връзка една с друга, вменените на застрахования задължения не са в негов ущърб и съответстват на принципа на добросъвестността. Евентуалното неравновесие между правата и задълженията на страните, на което по същество се позовава потребителят, би могло да се коментира с оглед на въведените няколко на брой задължения на застрахования, чието кумулативно изпълнение е било изискано от застрахователя. Неравновесието би било налице, ако общите условия предоставяха право на застрахователя да намали обезщетението, без да е задължен да изследва увеличаването на риска и връзката между неизпълнението и настъпването на застрахователното събитие. В случая това неравновесие следва да се счита за преодоляно с клаузата на т.9.7 от общите условия. От друга страна, при липсата на клауза със съдържанието на т.9.7, то отношенията между страните ще се регулират от законовите разпоредби на чл.207, ал.3 КЗ /отм./, а ако не се приложи клаузата на т.9.5, то преценката за увеличаване на риска ще се извърши съгласно чл.207, ал.1 КЗ /отм./. По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че клаузата на т.9.5 от общите условия на договора за автомобилна застраховка „Каско+” към договора от 28.05.12г. не е неравноправна съгласно чл.143 З. и съответно не е нищожна на основание чл.146 З.. Налице е касационното основание за отмяна на въззивното решение поради неговата неправилност съгласно чл.281, т.3 ГПК с оглед на възприетото тълкуване на клаузата на т.9.5 от общите условия на договора. Договорната клауза предписва, от една страна, определени действия, които следва да извърши застрахованият, първото, от които е посочено общо като предприемане на мерки за опазване на автомобила от противозаконно отнемане и след това с изброяване: да подмени за своя сметка заключващите механизми, да подмени дистанционното управление на алармата. На следващо място, в клаузата са описани хипотезите, при които следва да се предприемат тези мерки – кражба или изгубване на свидетелството за регистрация на МПС (част І или част ІІ), ключовете или дистанционното управление за алармата. При така направеното изброяване и общо посоченото задължение на застрахования за предприемане на „необходимите мерки за опазване на автомобила”, тази клауза следва да се тълкува във връзка с клаузата в т.9.7, а именно, че правото на намаляване на застрахователното обезщетение възниква при установена връзка между неизпълнението на задължения на застрахования и настъпване на застрахователното събитие или създаване на предпоставки за увеличаване на риска. В този смисъл предписаните действия не следва да се предприемат кумулативно, а конкретно: при кражба или изгубване на ключовете - да се подменят заключващите механизми, а при кражба или изгубване на дистанционното управление за алармата - да се подмени дистанционното управление на алармата. При кражба или изгубване на свидетелството за правоуправление такива конкретни действия не са предписани, а от значение е единствено изпълнението на общото задължение за предприемане на мерки за опазване на автомобила. Подмяната на заключващите механизми и на дистанционното управление на алармата при изгубване на свидетелството за правоуправление, не могат да се възприемат като действия, неизпълнението на които увеличава риска или представлява причина за настъпване на събитието кражба на автомобила. С оглед на даденото тълкуване на клаузата на т.9.5 от общите условия настоящият състав на ВКС намира, че застрахованият е изпълнил задълженията си по договора. След изгубването на свидетелството за правоуправление, застрахованият е отправил съобщение до застрахователя и сигнал в полицията и е предоставил автомобила за оглед, които факти се установяват от писмени доказателства и от показанията на свидетелите. След извършване на кражбата на автомобила застрахованият е уведомил застрахователя и му е предоставил 2 бр. контактни ключове. Първоначално застрахователят не е дал конкретни предписания съгласно чл.207, ал.1 КЗ /отм./, а липсата на свидетелството за правоуправление не е повишило застрахователния риск, поради което застрахователят не разполага с правото да намалява застрахователното обезщетение на основание т.9.7 от общите условия на договора. Видно от заключението на изслушаната техническа експертиза действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие е 28595 лв., от която застрахователят е приспаднал съгласно чл.202, ал.3 КЗ /отм./ неплатените вноски от премията в размер на 540,46 лв. или дължимото обезщетение е в размер на 28054,64 лв. Застрахователят е заплатил обезщетение от 17519, 64 лв., поради което претенцията е основателна за сумата от 10535 лв. Застрахованият претендира и обезщетение в размер на законната лихва от 23.04.13г. (датата, следваща датата на доброволното плащане от застрахователя) до предявяването на иска (13.09.13г.), поради което претенцията е основателна в размер на 422,45 лв. (изчислена от съда с „А. Финанси”). По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени в частта за отхвърляне на исковете на С. И. Д. против [фирма] и същите да се уважат за сумата от 10535 лв., представляваща обезщетение по чл.208, ал.3 КЗ /отм./, както и за сумата от 422, 45 лв. обезщетение за забава периода от 23.04.13г. до 13.09.13г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.09.13г., а в останалата част за отхвърляне на исковете до предявените размери от 12580,36лв. и съответно до 504,47 лв. въззивното решение следва да се потвърди. По искането за отправяне на преюдициално запитване. С молба вх.№ 12144/05.12.16г., докладвана след приключване на откритото съдебно заседание на 05.12.16г., касаторът е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Поставени са два въпроса, първият от които е аналогичен на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване в настоящото производство. Вторият въпрос е относно извършването на преценка за неравноправен характер на клаузите в договора и дали същите са обвързани с основния предмет на договора, или със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, особено предвид, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език. В молбата е направено позоваване на практика на Съда на Европейския съюз, като искането е при условие, че ВКС прецени, че отговорът на въпросите не произтича пряко и недвусмислено от тълкуването на разпоредбите на европейското право или от практиката на С.. При мотивиране на отговора по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, съставът на ВКС изложи съображения относно приложението на националния Закон за защита на потребителите при съобразяване на даденото тълкуване от С. на Директива 93/13. Тълкуването на Директива 93/13 в производства по преюдициални запитвания, направено от С. в цитираните дела в настоящото решение на ВКС, не налага необходимост от допълнително тълкуване по реда на преюдициалните запитвания. По втория въпрос също съществува практика на С., включително и по посочените дела, и отговорът следва ясно и недвусмислено от тази практика, но този въпрос не е от значение за решаването на контретния правен спор. Коментираната клауза в общите условия на договора урежда предписание на необходими действия, които следва да се извършат от застрахования при настъпване на определени обстоятелства, поради което тази клауза не е относима към основния предмет на договора или към съответствието на цената или възнаграждението, от една страна, и стоките или услугите, от друга. Преценката на тези обстоятелства е предоставена изцяло на националния съд, като при тълкуването на оспорената клауза на т.9.5 от Общите условия съставът на ВКС съобрази и другите клаузи на договора (на т.9.7) за разкриване на точния й смисъл и като резултат прие, че клаузата на т.9.5 е изразена на ясен и разбираем език. По тези съображения на основание чл.629, ал.3 ГПК следва да се отхвърли искането за отправяне на преюдициално запитване до С.. По разноските. Право на разноски за производството има касаторът, който не е представил списък по чл.80 ГПК. Общият размер на направените разноски е 1921,50 лв., от които ответникът следва да заплати съразмерно на уважената част от исковете сумата от 1609,10 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 149/28.05.15г., постановено по гр.д.№ 99/15г. от Ловешки окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 493/14.11.14г. по гр.д.№ 1637/13г. на Ловешки районен съд за отхвърляне на предявените от С. И. Д., [населено място] против [фирма], [населено място] искове по чл.208, ал.3 КЗ /отм./ за сумата до 10535 лв. главница и за сумата до 422,45 лв. лихви за забава за периода от 23.04.13г. до 15.09.13г., както и в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на С. И. Д., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, бизнес център „В.”, адв.В. Т., сумата от 10535 лв. (Десет хиляди петстотин тридесет и пет лв.), представляваща обезщетение по чл.208, ал.3 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 422,45 лв. (Четиристотин двадесет и два лв. и 45 ст.), представляваща обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД периода от 23.04.13г. до 13.09.13г., както и сумата от 1609,10 лв. (Хиляда шестстотин и девет лв. и 10 ст.) – разноски за производството за всички инстанции. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149/28.05.15г., постановено по гр.д.№ 99/15г. от Ловешки окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 493/14.11.14г. по гр.д.№ 1637/13г. на Ловешки районен съд за отхвърляне на предявените от С. И. Д., [населено място] против [фирма], [населено място] искове по чл.208, ал.3 КЗ /отм./ за разликата между уважената част на претенция от 10535 лв. до предявения размер от 12580,36 лв. главница и за разликата между уважената част на претенция от 422,45 лв. до предявения размер от 504,47 лв. лихви за забава за периода от 23.04.13г. до 15.09.13г. ОСТАВЯ без уважение искането на С. И. Д., [населено място] за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, заявено с молба вх.№ 12144/05.12.2016г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.