Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 239                                                гр.София, 23.03.2010 год.                                            В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                   ЕРИК ВАСИЛЕВ                                                                                                при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  № 5111 образувано по описа на І ГО за 2008 год.     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на СОУ”И”, гр. Б., против решението от 04.03.2008г., постановено по гр.д. №409/2007г. на Благоевградски окръжен съд, в частта, с която след като е отменено решението от 15.09.2006г. по гр.д. №1257/2005г. на Благоевградски районен съд, са уважени предявените от А. С. В. от гр. Б., срещу СОУ”И” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №611 от 12.06.2009г. поради противоречиво разрешаване с въззивното решение и с приложеното решение №206 от 29.02.2000г. по гр.д. №617/1998г. на ВКС, ІІІ г.о. на въпроса относно релевантния момент при неспазен срок на предизвестие, към който се преценява спазването на предварителната закрила при уволнение по чл.333 от КТ в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие. Настоящият съдебен състав намира за правилна съдебната практика, изразена в решение №206 от 29.02.2000г. по гр.д. №617/1998г. на ВКС, ІІІ г.о., че при неспазен срок на предизвестие релевантният момент, към който се преценява спазването на предварителната закрила при уволнение по чл.333 от КТ в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, е моментът на връчване на предизвестието. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендира за разноските, извършени в касационната инстанция. Ответникът по жалбата А. С. В. оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Представя писмени бележки. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение са уважени предявените от А. С. В. срещу СОУ”И” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно поради нарушение на чл.333, ал.1, т.4 от КТ. Приел е, че при неспазен срок на предизвестие, релевантният момент, към който се преценява дали работникът или служителят принадлежи към съответната категория работници или служители, които се ползват с предварителна закрила при уволнение, е момента на прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл.335, т.2 от КТ. Намерил е уволнението за незаконосъобразно по същество, тъй като не се е осъществило посоченото в заповедта за уволнение правно основание. Решението е неправилно. Установено е, че А. С. В. е заемала длъжността „учител по хореография” в СОУ”И”, по силата на трудов договор от 15.09.1999г., сключен за неопределено време и допълнителни споразумения към него, който трудов договор е прекратен едностранно при неспазен срок на предизвестието, със заповед №111/10.05.2005г. на директора на СОУ”И”, на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Неправилно е прието от въззивния съд, че връченото на ищцата писмо-предизвестие №189/27.04.2005г. за прекратяване на трудовия договор, може да служи само за начало на срока на предизвестието, като при частично спазване на срока на предизвестие, заповедта за прекратяване на трудовия договор представлява конститутивен елемент от фактическия състав на прекратяването на трудовото правоотношение. Релевантният момент, към който се преценява спазването на предварителната закрила при уволнение по чл.333 от КТ в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, е моментът на връчване на предизвестието, включително при неспазен срок на предизвестието, в който случай се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието. Законодателят е определил момента, към който предварителната закрила трябва да бъде осъществена при прекратяване на трудовото правоотношение. Този момент, съгласно чл.333, ал.7 от КТ, е връчването на заповедта за уволнение. Систематичното тълкуване на нормата във връзка с разпоредбите на чл.335 от КТ сочи на извод за определяне на правнорелевантния момент, към който следва да бъдат налице предпоставките на чл.333, ал.1 от КТ, с оглед момента на упражняване на правото на работодателя за едностранно прекратяване на трудовия договор. В чл.335, ал.2, т.2 и т.3 от КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие. С отправяне на предизвестието работодателят упражнява правото си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, което поражда действие с достигане на изявлението до адресата. Това е моментът, към който следва да се извърши преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. В случай, че към този момент работникът или служителят не е ползвал разрешен отпуск, какъвто е разглежданият случай, работодателят няма задължение да получи разрешение от инспекцията по труда с оглед закрилата по чл.333, ал.1, т.4 от КТ. Неправилни са изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на уволнението поради това, че работодателят не е доказал да се е осъществило посоченото в заповедта за уволнение правно основание чл.228, ал.1, т.3 от КТ. Намаляването на обема на работата по смисъла на чл.328, ал.1, т.3 от КТ се изразява в намаляване на паралелките в училището, от което намалява и обемът на учебно-преподавателската работа и на броя на учебните часове за норматив на учителите. В случая е установено намаляването на паралелките с разширено изучаване на хореография, като обективен и реално съществуващ факт. Поради намаляване на паралелките от четири на три, като при групирането им намалението е от осем на шест групи задължителна подготовка по хореография, е намалял обемът на учебно-преподавателската работа и на броя на учебните часове за норматив на ищцата – от 646 учебни часа през предходната 2003/2004г. на 442 учебни часа през учебната 2004/2005г. И през двете учебни години часовете за задължителна подготовка са допълнени с: 68 учебни часа – за предмета хореография като СИП за класа с разширено изучаване на музика и 28 учебни часа – за час на класа. В резултат на намаляване на паралелките с разширено изучаване на хореография учебните часове на ищцата са намалели и въпреки допълването им с учебни часове по свободно избираема подготовка и час на класа /както са допълвани и за предходната учебна година/ , е довело до намаляване на учебните часове за норматив на ищцата – под необходимия минимум от 540 учебни часа. Недостигът до пълна норма задължителна преподавателска заетост надхвърля 180 часа годишно, поради което не може да се приложи разпоредбата на чл.3, ал.9 от Наредба №7 за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала зает в средното образование /обн., ДВ, бр.56/2004г./. Тези фактически данни са установени по делото със заключението на съдебната експертиза, изготвено въз основа на данните в утвърден списък-образец №1 за 2003/2004г. учебна година и утвърден списък-образец №1 за 2004/2005г. учебна година. По делото не е спорно, че тези данни именно така са отразени в списък-образец №1. Съгласно чл.12 ал.1 от Наредба №5/14.05.2002 г. преподавателската работа на педагогическите кадри в училищата се планира през юни в списък-образец №1 и се утвърждава не по-късно от 30 септември от началника на РИО след съгласуване с първостепенния разпоредител с бюджетни кредити. В списък-образец №1 се определят паралелките, групите, разпределението на часовете по учебни предмети, персонала на училището. След като има утвърден от посочените органи списък-образец №1 работодателят може да прецени, че е настъпило намаляване на обема на работа. По делото не е било спорно, че е налице намаляване на часовете за задължителна подготовка по преподавания от ищцата предмет хореография. Позоваването на ищцата на обстоятелството, че в тематичния план за часа на класа е посочен по-голям брой учебни часове, е неоснователно, тъй като именно със списък-образец №1 се определя разпределението на часовете. Ищцата е поддържала също, че е имало възможност часовете за задължителна подготовка да бъдат допълнени с още часове – с часове по безопасност на движението, които е могло да й бъдат възложени на нея като класен ръководител. Въззивният съд неправилно е приел, че работодателят следва да установи невъзможност да бъде допълнен норматива на ищцата по всички възможности, предвидени в Наредба №5/2002г. Тази преценка не е въпрос на законност, а на целесъобразност и поради това не подлежи на съдебен контрол. Въпрос на законност и на съдебен контрол е дали има намаляване на паралелките в училището, от което да намалява и обемът на учебно-преподавателската работа по преподаваните дисциплини от учителите и на броя на учебните часове за норматив и дали извършените уволнения са обусловени от настъпилото намаление в обема на работа по преподаваните дисциплини. Налице е фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ при намаляване броя на часовете за норматив на учителите по даден предмет поради намаляване на броя на паралелките в училище, което е установено безспорно в конкретния случай по отношение на преподаваните от ищцата часове по учебния предмет хореография. По делото е установено, че работодателят е пристъпил към уволнението на ищцата по чл.328, ал.1, т.3 от КТ при наличие на намаляване на обема на работата като фактическо състояние, поради което следва да се приеме, че потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на това основание е упражнено законосъобразно. Предвид изложеното неправилни са изводите на въззивния съд, че работодателят не е установил по делото намаляване обема на работа по преподаваната дисциплина /невъзможност за формиране на норматив/. С оглед извода за законосъобразност на уволнението на приложеното основание по чл.328 ал.1 т.3 от КТ, следва да се приеме, че са неоснователни обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-2 от КТ. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК въззивното решение следва да се отмени и да се постанови ново, с което предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-2 от КТ да се отхвърлят. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решението от 04.03.2008г., постановено по гр.д. №409/2007г. на Благоевградски окръжен съд, в обжалваната част, с която след като е отменено решението от 15.09.2006г. по гр.д. №1257/2005г. на Благоевградски районен съд, са уважени предявените от А. С. В. от гр. Б., срещу СОУ”И” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. В. от гр. Б., срещу СОУ”И”, гр. Б., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, за признаване за незаконно и отменяне на уволнението й, извършено със заповед със заповед №111/10.05.2005г. на директора на СОУ”И”, на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, при неспазване срока на предизвестието и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност учител по хореография.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: