Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
[населено място], 10.03.2022 год.



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на
седми март , през две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1191 по описа за две хиляди двадесет и първа година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. К. против решение № 10 132/ 05.02.2021г.по гр.д.№ 4413/ 2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 4386/ 17.06.2019 г. по гр.д.№ 295/2018 г. на Софийски градски съд, като краен резултат е отхвърлен предявеният от касатора против ЗАД „ ДаллБогг: Живот и Здраве„ АД иск , с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ , за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - търпими от ПТП на 30.11.2016 г., причинено по вина на водача на застраховано при ответника , по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите МПС – за разликата между присъдените 10 000 лева и до претендираните 75 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решене, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД – при определяне справедлив размер на обезщетението, вкл. поради несъобразеност на последното с икономическата конюнктура към момента на увреждането, ориентир за която са лимитите на застрахователна отговорност. Страната счита, че съдът единствено е маркирал този показател, както и съобразимите за определяне на обезщетението релевантни обстоятелства, но не е изложил мотиви относно основанието за занижаване на приетия от първоинстанционния съд за справедлив размер от 40 000 лева, съответно намален с изплатени от работодателя на пострадалия обезщетения за същото увреждане, квалифицирано като трудова злополука. Счита, че в недостатъчна степен са съобразени едни и изцяло игнорирани други обстоятелства, значими за определяне размера на обезщетението, досежно характера, тежестта и последиците на претърпените увреди, продължителността на възстановителния период - 6 месеца вместо възприетия от съда 1 месец, неудобствата, свързани с нуждата от чужда помощ в обслужването на ежедневните нужди за периода на обездвижване - 2 месеца, както и социалния и физически дискомфорт от невъзможността да борави пълноценно с лявата си ръка , търпейки ограничения и понастоящем. Касаторът акцентира на непроизнасяне по твърдените психически негативни преживявания. Оспорва правилността на извода на съда, че при определяне на дължимото обезщетение следва да се съобрази частичното репариране на търпимите болки и страдания, с получено обезщетение за трудова злополука по реда на чл. 238 ал. 1 вр. с чл. 239 ал. 1 ЗМВР , в размер на 6 174 лева. Оспорва и присъждането на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 28.07.2017 г. / датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя, съгласно чл. 496 ал.1 КЗ / , вместо от 27.04.2017 г. / датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие /.
Ответната страна - ЗАД „ ДаллБогг: Живот и Здраве „ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулиране на правен въпрос, относим към действителните решаващи мотиви на въззивното решение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
В исковата си молба ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от претърпени увреди, в причинност с ПТП по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите , автомобил , както следва : контузия на глава, мозъчно сътресение , разкъсно-контузна рана на скалпа в лява слепоочна област, предпоставило оперативно лечение – реинплантация на скалпа, контузия на гръдния отдел на гръбначния стълб, навяхване и разтягане на ставния апарат на гръдната част на гръбначния стълб. Ищецът твърди, че лявата му ръка е била обездвижена за два месеца, което препятствало самостоятелното обслужване на ежедневни нужди. Изпитвал силни болки, будещи го нощем. Ищецът твърди, че продължил да изпитва болки в лявата раменна става 5 месеца след увреждането, като след преглед при ортопед – травматолог по този повод твърди установена причинност със същото на все още търпими ограничени и болезнени движения в лявата раменна става, с нарушена абдукция , леки парестезии по 2, 3 и 4 пръсти, нарушен захват на лявата ръка и лека хипотрофия на делтоидната мускулатура. Ищецът твърди , че търпи болки в рявата раменна става и понастоящем , като ръката му е деформирана и движенията й са ограничени. Сочи за създаващ му емоционален дискомфорт грозен, видим белег в лявата слепоочна област, както и че като цяло болките и неудобствата в процеса на възстановяването го направили раздразнителен и тревожен.
За установяване на претърпените болки и страдания са приети съдебно - медицинска експертиза, съобразила и представена по делото медицинска документация, както и е разпитан един свидетел. Същият – син на ищеца – твърди, че тежкият възстановителен период е бил от около 2 месеца след увреждането, в който пострадалият е бил обездвижен , нуждаел се от чужда помощ, загубил значително тегло, а общият възстановителен период бил 6 месеца . Свидетелят твърди, че и понастоящем ищецът не може да вдига хоризонтално и получава болки при застудяване и при леко физическо натоварване.
Назначената СМЕ е разграничила лечебен процес от 65 дни от общия възстановителен процес от 6 месеца , въз основа на представената медицинска документация. Посочено е, че остатъчни последици от травмата са козметичния видим белег в лявата слепоочна област, с дължина 5 - 6 см. и болезнеността в рамото при отвеждане на ръката над 100 градуса. Вещото лице изрично е отрекло посочените в исковата молба парестезии на пръсти да са в причинност с травмата, доколкото не е установена такава на шийния отдел на гръбначния стълб или контузия на брахиалния плексус. В експертизата / данни от прегледа / е посочена лека деформация в лявата акромиоклавикуларна област и ограничение във вътрешната ротация на лява раменна става от 10-15 градуса , различно от установения болкови синдром при вдигане на ръката над 100 градуса / абдукция /. При разпита в о.с.з. на 28.05.2019 г. вещото лице е пояснило, че се касае за неправилно зарастване с около 1 см. по-нагоре , което функционално не се отразява на функцията на раменната става и раменния пояс,бидейки единствено естетически дефект, но може да провокира болки при голямо натоварване. Също при разпита, вещото лице е пояснило, че отразеното в раздела „ данни от медицинския преглед „ ограничение във вътрешната ротация на лява раменна става от 10-15 градуса все още се наблюдава , т.е. е пропуснато в заключителната част на експертното заключение, коментираща единствено болковия синдром при вдигане на ръката над 100 градуса .
Въззивният съд е определил размер на обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от Д. К. в причинна връзка с ПТП от 30.11.2016 г., причинено по вина на водача на застраховано при ответника , по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите МПС, в общ размер от 16 172 лева и присъдил такова в размер на 10 000 лева, предвид изплатени на ищеца – в обезщетяване на търпими болки и страдания от същите увреждания, квалифицирани като трудова злополука – 6 174 лева. За да обоснове този размер съдът е съобразил вида на получените увреждания – контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсно – контузна рана в лява слепоочна област с дължина от 5 см. с отлепване на скалпа, изкълчване на лява акромиоклавикуларна става / ставно съчленение между ключицата и външния край на гребена на лопатката / - счетено за най - тежкото и предпоставило най-дълъг оздравителен период, контузия с навяхване и разтягане на ставния апарат на гръдната част на гръбначния стълб – всички те предпоставящи временно разстройство на здравето без опасност за живота, като изкълчването е нарушило функцията на левия горен крайник за период от 65 дни. Отчел е ,че мозъчното сътресение не е било съпроводено със загуба на съзнание, нито е наложило високоспециализирани изследвания на мозъка и черепа или специализирано лечение, а получените контузни рани са лекувани консервативно, без хирургична намеса . Приел е, че обездвижването на лявата ръка, с оглед изкълчването на ставата , е било с продължителност 1 месец и причинило неудобства, с оглед наложила се чужда помощ, за същия период, за което съдът изрично е кредитирал показанията на св. К. / същите сочещи 2 месеца / . Приел е общ оздравителен / вероятно в смисъл на лечебен / период от 1 месец / при посочени от вещото лице 65 дни /, въпреки че в мотивите по-горе е съобразено обстоятелството, че периода на нарушена функция на левия горен крайник е бил 65 дни. Не е обсъждан общ възстановителен период от 6 месеца, според заключението на СМЕ, основано на медицинската документация. Съдът е счел за установено от доказателствата, че ищецът напълно се е възстановил от травмите, без очаквания за други неблагоприятни последици, освен остатъчния козметичен белег в лявата слепоочна област и неправилното зарастване на раменната става, отразяващо се върху естетиката, не и върху функцията на ставата и възможно да провокира болки при натоварване, каквито са приети за възможни и при промяна на времето. Както се посочи по-горе констатираната деформация е разграничена от вещото лице в заключението му спрямо останалите / освен болки при натоварване и промяна на времето / остатъчни последици от увреждането - ограничение във вътрешната ротация на лява раменна става от 10 - 15 градуса и болезнеността в рамото при отвеждане на ръката над 100 градуса.
Досежно началния момент на лихвата за забава въззивният съд е приел, че такава се дължи от изтичането на тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ, вместо от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, касаторът е формулирал въпроси : 1/ за приложението на критерия за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , с ППВС № 4/1968 г. и решенията по т.д.№ 900/2019 г. на ІІ т.о.,т.д.№ 490/2012 г. на ІІ т.о. ,т.д.№ 767/2011г. на ІІ т.о. и т.д.№ 795/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС ; 2/ за характера на еднократното обезщетение , изплатено на основание чл. 238 ал. 1 ЗМВР – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с възприетото в решенията по гр.д.№ 1284/2008 г. на ІІІ г.о. и определение по гр.д.№ 361/2011 г. на ІІІ г.о. ; 3/ Коя е началната дата на лихвите за забава върху обезщетението в условията на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя ? – обосноваван в идентична хипотеза ,с приетото в решение по т.д.№ 2466/2018 г. на І т.о. на ВКС; 4/ Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, за да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, за което да изложи своите мотиви ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с възприетото в решенията по гр.д.№ 1325/2014 г. на ІІІ г.о. и гр.д.№ 139/2010 г. на ІV г.о. на ВКС.
Видно от преждепосоченото, при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди съдът не е съобразил обективно установени по делото факти, релевантни за определянето му – всички остатъчни последици от увреждането и съпътстващи ги и до момента болки, действителния период на търпими от обездвижването на раменната става ограничения и неудобства от ползване на чужда помощ – 2 месеца, както и пълния възстановителен период от 6 месеца. Съдът не ги е коментирал като ирелевантни, макар установени, а ги е пропуснал, респ. не е оценявал приноса им към обхвата и съдържанието на търпимите болки и страдания, спрямо която му правораздавателна дейност намира приложение чл.52 ЗЗД. Затова първия от въпросите удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване , както и допълнителния такъв - с ППВС № 4/ 1968 г..
Вторият от въпросите не е формулиран адекватно на решаващия извод на съда, който не изхожда от „ характеристиката „ на еднократните обезщетения по ЗМВР, а приема, че едни и същи вреди подлежат на справедливо възмездяване, размерът на което следва да отчита присъдените по различен ред обезщетения за една и съща увреда, независимо от репариращия субект – работодател, застраховател, делинквент. Дори да се съобрази с действително релевантно съдържание въпросът не е обоснован с допълнителен селективен критерий. Определението по гр.д.№ 361/2011 г. на ІІІ г.о., постановено в производство по чл.288 ГПК, не формира съобразима по чл.280 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика. Независимо от това, както в същото, така и в решението по гр.д.№ 1284/2008 г. на ІІІ г.о. на ВКС са коментирани единствено като паралелно възможни обезщетяването за неимуществени вреди по реда на общата деликтна отговорност / чл.45 ЗЗД / и обезщетяването по реда на специалната отговорност на работодателя, в частност по реда на ЗМВР, но не е отречено съобразяването на вече присъдено обезщетение / при това законодателно лимитирано по размер / от претендирането му по друг възможен ред, с оглед пълно обезщетяване на търпимите болки и страдания.
Третият от въпросите удовлетворява общия и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване , предвид определения начален момент на присъдима лихва за забава , в разрив с приетото в решение № 128/04.02.2020 г. по т.д.№ 2466/2018 г. на І т.о. на ВКС.
Четвъртият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви, с оглед занижаването на присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението . Несъгласието със същите, в аспект на несъобразени всички релевантни за определяне на размера обстоятелства, макар надлежно установени и коментирани, е предмет на формулирания първи въпрос, по който касационното обжалване следва да се допусне.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 132/ 05.02.2021г.по гр.д.№ 4413/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС – за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: