Р Е Ш Е Н И Е № 210 гр. София, 16 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на пети април, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 509 / 2013 година Производството е образувано по искане на осъденият П. М. В., за отмяна по реда на възобновяването на решение № 7 от 24. 01. 2013 год., постановено по ВЧНД № 4 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен, с което е било потвърдено протоколно определение № 1095 от 19. 12. 2012 год., постановено по ЧНД № 2762 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Плевен. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК, довело до явна несправедливост, на определеното на осъдения общо най-тежко наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е допустимо, тъй като е било депозирано в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, но разгледано по същество, е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С протоколно определение № 1095 от 19. 12. 2012 год., постановено по ЧНД № 2762 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Плевен, в производство по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения В. е било определено едно общо най- тежко наказание, по шест влезли в сила присъди, всичките по описа на Районен съд – гр. Плевен, в размер на две години и два месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл. 24 от НК е било увеличено с една втора, т.е., една година и един месец. Така увеличеното наказание в размер на три години и три месеца „лишаване от свобода”, е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК, е било приспадната изтърпяната част, считано от 16. 09. 2011 година. С атакуваното по реда на възобновяването въззивно решение № 7 от 24. 01. 2013 год., постановено по ВЧНД № 4 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен, първоинстанционното определение било потвърдено, като правилно и законосъобразно. Оплакването на осъденият В. за неправилно приложение на чл. 24 от НК с което определеното му общо наказание се явявало несправедливо, е неоснователно. Инстанционните съдилища са се съобразили както с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, така и с установената по делото доказателствена съвкупност, като приложението на чл. 24 от НК в конкретния случай и то в счетения размер, е извън всякакво съмнение законосъобразно сторено. Видно от приложената справка за съдимост, предходно наложените на осъдения наказания „лишаване от свобода”, не са довели до необходимия поправителен ефект поради и което, преценявайки цялостната престъпна дейност на осъдения В., явната повтаряемост на престъпно поведение и липса на корекция у същия, то правилно съдилищата са приели, че наложеното общо наказание от 2 години и 2 месеца не е достатъчно за реализиране на целите по чл. 36 от НК и то следва да бъде увеличено с 1 година и 1 месец при условията на чл. 24 от НК. Поради гореизложеното ВКС счита, че с атакувания въззивен съдебен акт не е допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, обстоятелство, налагащо искането на осъдения В. да бъде оставено без уважение, като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденият П. М. В., за отмяна по реда на възобновяването на решение № 7 от 24. 01. 2013 год., постановено по ВЧНД № 4 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.