1 Р Е Ш Е Н И Е № 485 гр.София, 28 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Мина Топузова при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1368 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 423 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Г. П. Ц. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда от 29 октомври 2013 година на Ломския районен съд, постановена по нохд № 523 / 2013 година по описа на този съд. Със саморъчно изготвеното искане (назовано „жалба”) осъденият Ц. претендира отмяна на посочената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като съдебното разглеждане на делото е проведено в негово отсъствие, а това го е лишило от възможността лично да участва и да се защити. В съдебното заседание пред ВКС осъденият Ц. се явява лично и с назначения му за служебен защитник адвокат М. Ц. от САК, която поддържа искането на осъдения за възобновяване на делото при изложените в него съображения. В рамките на упражненото право на лична защита осъденият Ц. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Г. П. Ц. за това, че на 03. 03. 2013 година, в [населено място], управлявал лек автомобил „Опел-Вектра”, [рег.номер на МПС] , без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС и след като е наказан за същото деяние по административен ред с НП № 1731 от 27. 11. 2012 година на Началника на РУП – [населено място] и от наказването не е изминала една година, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на шест месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение определеното на осъдения Ц. по нохд № 30218 / 2011 година на РС – [населено място] общо наказание от девет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, считано от 27. 09. 2011 година, като е определен първоначален „строг” режим на изтърпяването му в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдено е заплащането на адвокатското възнаграждение в полза на Националното бюро за правна помощ. Присъдата не е обжалвана и протестирана по въззивен ред и е влязла в законна сила петнадесет дни след обявяването й, на 14. 11. 2013 година. Не подлежи и не е проверявана по касационен ред. Искането на осъдения Ц. за възобновяване на делото е процесуално допустимо – направено е от лице, което има качеството на задочно осъден и е постъпило в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото по делото няма данни за друг момент на узнаване за влязлата в законна сила присъда по настоящето производство, от този на задържането на осъдения в дома му в [населено място] на 29. 07. 2014 година, при извършена полицейска проверка в рамките на обявено общодържавно издирване. Искането за възобновяване на делото е постъпило във ВКС на 11. 08. 2014 година. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Основното съображение на осъдения Ц., изложено в искането и поддържано пред съда, е свързано с провеждането на съдебното разглеждане на делото в негово отсъствие, което го е лишило от възможността да се яви лично и да се защити. Твърди, че това се дължи единствено на обстоятелството, че не е бил надлежно призован, а не на желание да се укрие и избегне наказателното преследване. Наказателното производство срещу осъдения Ц. е проведено в негово присъствие в досъдебната фаза на процеса и изцяло в негово отсъствие – в съдебната фаза. Досъдебното производство е образувано на 03. 04. 2013 година (постановление на л. 2 от ДП). В хода на разследването е установено, че Ц. не пребивава на постоянния си и настоящ адрес в [населено място], вероятно е напуснал страната, поради което е обявен за общодържавно издирване с телеграма от 20. 05. 2013 година (справки на л. 27-34 от ДП). След назначаване на служебен защитник (адвокат К. Й. от М.) и явяване на осъдения, на 29. 07. 2013 година същият е привлечен в качеството на обвиняем, проведен е разпит и му е предявено разследването. Мярка за неотклонение не е взета. Обвинителният акт срещу Ц., за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, е внесен в РС – [населено място] на 05. 08. 2013 година и на 07. 08. 2013 година е постановено разпореждането по чл. 248, ал. 2 от НПК, с което съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27. 09. с. г. и е разпоредил връчване на преписи от обвинителния акт и от разпореждането на осъдения Ц., вкл. и възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при подробно посочване на предпоставките за това. Връчването не е могло да бъде изпълнено на 08. 08 2013 година, при отбелязване на призовката, че осъденият е в Италия (л. 8 от ДП). На 19 08. 2013 година, при спазване на изискванията на чл. 178, ал. 8 от НПК, осъденият Ц. е уведомен по телефона в чужбина от съдебен деловодител за необходимостта да се яви и получи документите, както и за предстоящото съдебно разглеждане на делото (протокол на л. 15 от нох дело). Осъденият не се е явил. На 26. 09. с. г. по същия начин е уведомен за съдебното заседание на 27. 09. с. г. (протокол на л. 19а от делото). Не се е явил в заседанието, а делото е отложено с оглед предоставяне възможност на осъдения Ц. за лично участие и организиране на защитата си, за което той е уведомен отново по телефона от съдебен служител (протокол на л. 22 от делото). Проведено е още едно съдебно заседание, в което осъденият отново не се е явил. Така установените по делото обстоятелства, са дали основание на съда за неприсъственото по отношение на осъдения Ц. съдебно разглеждане на делото в съдебно заседание на 29. 10. 2013 година, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК и при участие на назначения от съда за служебен защитник адвокат Й.. След проведено съдебно следствие и изслушани съдебни прения, в същия ден съдът е постановил атакуваната сега пред ВКС присъда. При тези данни по делото, основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК (редакция ДВ, бр. 93/2011 година), според която задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена (чл. 423, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от НПК), какъвто несъмнено е настоящият случай. Изложените обстоятелства несъмнено сочат, че Ц. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване и е участвал лично в досъдебната фаза на наказателното производство. Бил е редовно уведомен за изготвянето на обвинителния акт и за насрочването на делото в открити съдебни заседания на конкретните дати, но не се е явявал на тях. Всичко това обуславя извода, че неучастието на осъдения Ц. в съдебната фаза на воденото срещу него наказателно производство е проява на недължимо процесуално поведение. Той се е отклонил от известния по делото адрес, без да уведоми за това съда и без да посочи друг адрес за призоваването си, въпреки че е бил наясно, че срещу него е налице висящ и неприключил наказателен процес. При това положение следва да се приеме, че осъденият сам и доброволно се е отказал от правото си на лично участие, като се е поставил в условия, при които такова участие да не може да бъде осигурено в съдебната фаза на процеса. Съдът е направил необходимото за осигуряването му, но след като това се е оказало невъзможно единствено поради лично решение и поведение на осъдения, той е провел надлежно и законосъобразно съдебно производство и е постановил атакуваната сега пред ВКС присъда. На Ц. е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в този процес е негов личен избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяна на постановената задочна присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Това дава основание за преценката за неоснователност на отправеното искане за възобновяване на делото и оставянето му без уважение. Този извод не се повлиява от обстоятелството, че по отношение на осъдения Ц., от прокурор при Районна прокуратура – [населено място], е издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) от 21. 05. 2014 година, представена по делото. Преди всичко, по делото липсват данни за нейно изпълнение. От съдържанието на писмо № 1951 / 08. 10. 2014 година на РП – [населено място], следва по-скоро изводът, че осъденият Ц. е задържан на 29. 07. 2014 година в дома си, в рамките и в изпълнение на постановеното по отношение на него общодържавно издирване. В същата насока е и съдържанието на писмата на ОДМВР – [населено място] от 04. 08. 2014 година за превеждането му в Затвора – [населено място] и на ДМОС на МВР от 31. 07. 2014 година за прекратяване на международното издирване на Ц.. На следващо място, в ЕЗА е посочено, че лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановен съдебният акт, че последният не му е връчен лично, но това ще бъде направено незабавно след предаването и при връчване на решението лицето ще бъде изрично уведомено за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество, вкл. с оглед на нови доказателства и може да се стигне до отмяна на първоначалния акт (раздел „d” от формуляра, т. 2 и т. 3. 4). По този начин всъщност е възпроизведен текстът на разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЗА (редакция ДВ, бр. 55/2011 година), според който съответният компетентен съд може да откаже екстрадиция по ЕЗА за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, постановени в съдебен процес без личното участие на лицето, освен ако в заповедта не се съдържа информация за спазване на едно от четири условия, като условието по т. 1 е описаното по-горе. При така установените фактически и правни обстоятелства, ВКС намира, че при поисканото от осъдения Ц. възобновяване на наказателното дело единствено поради неучастието му в неговата съдебна фаза, не е обвързан с разпоредбата на чл. 423, ал. 5 от НПК за възобновяване на делото при предоставени гаранции за това и без оглед на това дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него. В случая, процесуалното поведение на осъдения и фактът, че той е бил запознат с воденото срещу него производство, но сам е решил да не участва в съдебното разглеждане на делото, за което е бил уведомен, поискал е и е получил правна помощ в лицето на защитник и той е изпълнил задълженията си на такъв, дава основание за извода за неоснователност на искането на осъдения Ц. за възобновяване на делото, поради което то следва да бъде оставено без уважение. При изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. П. Ц. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда от 29 октомври 2013 година на Районен съд – гр.Лом, област М., постановена по нохд № 523 / 2013 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.