Р Е Ш Е Н И Е № 317 София, 12.02.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 23.10.2018 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 796 /2018 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С въззивно решение № 1539 от 03.07.2017 г., по т.д.№ 2434/2017 г. Софийски апелативен съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение на СГС № 1384 от 03.08.2016 г., допълнено с решение № 2036 от 21.11.2016 г. и поправено с решение № 305 от 13. 02.2017 г., всички по т.д. № 3254 /2010 г., е уважил предявения от „ЕКОЕЛ-6” ООД, гр.София срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА главен осъдителен иск по чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 251 984 лв., представляваща пропусната полза за периода 01.01.2008 г. - 31.03.2008 г., в резултат на неизпълнение договор № РД-56-744/16.06.2005 г., на сключен по реда на ЗОбП /отм./ и е потвърдил съдебния акт на първостепенния съд в останалата му отхвърлителна част, както и в частта – имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане молбата на ищцовото търговско дружество от 06.12.2016 г., основана на чл. 248 ГПК. Недоволни от въззивното решение са останали и двете страни по спора, които са го обжалвали в срока по чл.283 ГПК. С касационната жалба на „ЕКОЕЛ-6” ООД, гр.София, относима към частта на въззивното решение, с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на предявения главен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.82 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 251 984 лв. до пълния заявен размер от 336 000 лева – обезщетение за пропусната полза за периода 01. 01.2008 г. – 30.06.2008 г. и за сумата 100 905.59 лв. – обезщетение за претърпяна загуба от вложени в инсталацията части и консумативи при извършен капитален ремонт м.11.2006 г., както и в частта за деловодните разноски, е въведено оплакване за неправилност– касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът - ищец възразява срещу процесуалната законосъобразност на крайния правен извод на въззивния съд, че твърдяните от него загуби не попадат в приложното поле на чл.82 ЗЗД, поради отсъствие на причинно следствена връзка с неизпълнението на ответника и тяхната обективна предвидимост. Развити са и подробни съображения за допуснато от Софийски апелативен съд съществено нарушение на процесуалния закон, поради необсъждане всички ангажираните по делото и относими към спора доказателства и доводите на страните, както и липса на изложени фактически и правни съждения, в съгласие с изискването на чл.236, ал.2 ГПК, които да аргументират така приетата частична неоснователност на предявената главна искова претенция. Ответникът по спора СТОЛИЧНА ОБЩИНА е обжалвал въззивното решение на Софийски апелативен съд в неговата осъдителна част по предявения от „ЕКОЕЛ-6” ООД, гр.София главен иск, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 251 994 лв. – пропусната полза, в резултат на неизпълнението на процесния договор за периода 01.01.2008 г. - 31.03.2008 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 08. 10.2010 г. до окончателното и изплащане. Въведеното оплакване е за недопустимост на въззивния съдебен акт, който порок - касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е обоснован с формирана от влязлото в сила решение на СРС от 14.12.2009 г., по гр.д.№ 12199/2009 г., сила на пресъдено нещо по отношение действието на основното договорно правоотношение между страните. При условията на евентуалност се поддържа и оплакване за неправилност, поради допуснато нарушение на закона. Тезата на касатора СТОЛИЧНА ОБЩИНА е, че при настъпило разваляне по право на облигационната връзка между страните, породена от процесния договор, отсъства и основание за ангажиране договорната отговорност за неизпълнение, респ. за обезщетение за неизпълнение. Касационното обжалване е допуснато с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 489 от 17.07.2018 г., постановено по настоящето дело на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на конкретния правен спор въпроси на процесуалното право: 1.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и доводите и възраженията на страните?”; 2. „Следва ли въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, да изложи собствени мотиви, при потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт или е достатъчно да препрати към същия по правилото на чл.272 ГПК?” и 3. ”Обективните предели на СПН обхващат ли съществуването или несъществуването на правоотношението, предмет на делото, както когато съдът се произнесъл по него в диспозитива на решението, така и ако по преюдициални правоотношения е взел становище в решаващите мотиви, обосноваващи крайния изход на делото?”. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и въведените касационни основания, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е споделил, като основана на доказателствения материал по делото приетата от СГС фактическа обстановка,според която за визирания в исковата молба период е налице сключен между страните договор по реда и условията на ЗОбП, който валидно ги обвързва. Като неоснователно е преценено възражението на ответното ЮЛ за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, аргументирано с формирана сила на пресъдено нещо от влязлото в сила решение на СРС от 14. 12. 2009г., по гр.д.№ 12199/09 г., с което по предявен частичен иск, основан на чл.92, ал.1 ЗЗД, е отречено правото на ищцовото търговско дружество на вземане за неустойка за периода 01. 01. 2008 г. - 30.03.2008 г., поради прекратяване на процесния договор по право. Съображенията са, че формираната сила на пресъдено нещо не се разпростира по отношение действието на договора за следващ период. Позовавайки се на възприетото разрешение за обективните предели на силата на пресъдено нещо и на заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза решаващият състав на Софийски апелативен съд е изградил самостоятелен правен извод, че предявеният иск за пропуснати ползи за периода 01.01.2008 г.-30.03.2008 г., в размер на нереализираната от дружеството ищец печалба, е основателен до размера на присъдената сума, съобразена с констатациите на в.л. за доставените и недоставени боклуци и отчетените средни разходи за изпълнение за 2007 г. При преценка правилността на съдебния акт на СГС въззивната инстанция е приела още, че твърдяната в исковата молба вреда не е налице, поради което първостепенният съд правилно е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за договорна обезвреда. Предвид частично уважената, с решение № 2036 от 21.11.2016 г., молба на ищеца с вх.№ 123150 от 30. 09. 2016 г. и липса на подадена срещу същото въззивна жалба, Софийски апелативен съд е преценил за правилна и приетата от първоинстанционния съд недопустимост на следващата молба по чл.248 ГПК на „ЕКОЕЛ-6” ООД, гр. София за изменение на постановеното решение в частта за деловодните разноски на страната. І. По правните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване: По първите два от поставените въпроси, настоящият съдебен състав, споделя практиката, формирана в служебно известните му решения по чл. 290 ГПК на ВКС, част от които цитирани и от касатора: № 217 от 09. 06. 2011 г., по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о.; № 700/ 28. 10. 2010 г., по гр.д.№ 91 /2010 г. на ІV г.о.; № 27 от 02.02.2015 г., по гр. д. № 4265/2014 г. на ІV г.о.; № 22 / 29.06.2017 г., по гр.д.№ 2113/2016 г. на І г.о.; № 157 от 08.11.2011 г., по т. д. № 823/2010 г. на ІІ т.о. и № 268 от 21. 11.11 г., по гр.д.№ 191/11 г. на ІІ г.о., № 265/10.09.2012 г., по гр. д. № 703 / 2011 г. на IV г. о. , № 270 / 19.02.2015 г., по гр. д. № 7175/2013 г. на IV г. о. , № 420/ 16. 02. 2016 г., по гр. д. № 1633/2015 г. на IV г. о., № 990 от 24. 03 2010 г., по гр.д.№ 47/2009 г. на І г.о., №346 от 25.11.2011 г., по гр.д.№ 1387 / 2010 г. на ІІІ г.о.,№ 415 от 25.01.2012 г., по гр.д.№ 1332/2010 г., №191 от 25. 07.2013 г., по гр.д.№ 63/13 на ІІІ г.о., № 209/10.08.2015 г., по гр. д. № 2796/2013 г. на IV г. о., № 110 /25.07.2016 г., по гр. д. № 5119/15 г. на IV г. и др., свързани и със задължителните разяснения в ППВС № 1/1953 г., в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в т.19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Същата е в смисъл, че мотивировъчната част на съдебното решение съдържа кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, т.е. необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. Мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни.Това означава, че съдът, който е задължен да установи правилно фактите и да ги прецени от гледище на закона, трябва конкретно, ясно и точно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. Когато по делото са събрани разноречиви доказателства, следва мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не. Въззивната инстанция, като решаващ, а не проверяващ съд - втора по ред инстанция по същество, също мотивира своето решение с пълни, ясни, непротиворечиви и убедителни мотиви, съгласно изискването на чл.235, ал.2 ГПК и на чл.236, ал.2 ГПК, като при потвърждаване съдебния акт на първостепенния съд, може да препрати и към мотивите на първоинстанционното решение по правилото на чл.272 ГПК. Така създадената от законодателя възможност, която намира приложение при съвпадане на фактическите и правни констатации на двете инстанции, а не само относно крайния правен резултат, не се свежда, обаче, до формално препращане към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, а до изготвяне и на собствени мотиви от въззивния съд, който е задължен да анализира, в очертаните от чл.269 ГПК граници, всички допустими и относими към предмета на спора доказателства – събрани в първоинстанционното и във въззивното производства, с оглед доводите и възраженията на страните, съблюдавайки въведените от процесуалния закон преклузивни срокове. С тях той прави свои мотивите на първата инстанция и обосновава изводите си по съществото на спора. Затова и декларативната констатация във въззивното решение, че съдът е анализирал всички събрани и относими към спора доказателства и на основание чл.272 ГПК приема за установена фактическата обстановка в мотивите на първостепенното решение, без изложени съждения, с оглед на които споделя фактическите констатации на първоинстанционния съд за доказаност на релевантните за спора факти и изведените от тях правни изводи, не съставлява собствени мотиви по смисъла на чл. 272 ГПК. Отговор на третия от поставените въпроси е даден в задължителната съдебна практика. Според разясненията в т.18 на ТР № 1 / 2001 г. на ОСГК на ВКС със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото, Това означава, че източник на силата на пресъдено нещо е само диспозитивът, в който съдът обявява като правни последици подведените от него факти под конкретната правна норма, но не и мотивите към решението. В последните се съдържат редица констатации относно доказателствените и правно релевантни факти, които не са обхванати от спорния предмет. Поради това и силата на пресъдено нещо по иск за правоотношения установява правоотношението, както то е индивидуализирано от правопроизводящите го факти, но не и от тяхното осъществяване или неосъществяване. Следователно извън обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение са преюдициалните правоотношения, които не са въведени като предмет по делото, произнасянето по който намира отражение в диспозитива. ІІ. По правилността на въззивното решение: Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Предвид възприетите в задължителната съдебна практика правни разрешения обжалваното въззивно решение е валидно, допустимо, но неправилно – постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл.272 ГПК и на чл.236, ал.2 ГПК и е необосновано. В мотивите на обжалваното въззивно решение, в което подробно са възпроизведени оплакванията от въззивната жалба се съдържа единствено декларация, че относно необсъдените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.272 ГПК решаващият състав на въззивния съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя. Липсва въобще преценка на ангажираните по делото относими доказателства, с оглед на доводите и възраженията на страните, както и съображения, въз основа на които решаващият състав е достигнал до същите фактически констатации, до които е достигнал и СГС по релевантните за спора обстоятелства. Не са налице и изложени от въззивния съд ясни съображения, обусловили изграждането на краен правен извод, че сумата от 251 984 лв. е дължима за разглеждания период – 01.08.2008 г.-303.2008 г., но не и за двата претендирани периода от 01.01.2008 г. до 30.06.2008 г. В кратките мотиви на въззивната инстанция, касаещи съществото на спора е посочено е единствено, че доставените за обработка боклуци са 5.6 тона, а недоставените са 26 193.86 т., при договорени 26 250т., както и че по делото не е установено наличие на промяна на обстоятелствата, които да са довели до промяна на цените за първото тримесечие на 2008 г. и това е мотивирало СГС да приеме, че неполучената печалба е 251 984 лв.(26 193.86т. х 9.62 лв.), до който размер искът е приет за основателен. Анализ на правата и задълженията на страните, съобразно договорените помежду им условия и въведените в хода на процеса техни противоречиви твърдения, също липсва. Необсъдено от въззивната инстанция е останало и възражението на ответника за отсъствие на договорна обвързаност между страните към релевантния за спора момент, поради настъпило разваляне по право на процесния договор с продължително изпълнение, съобразно правилото на чл.89 ЗЗД, независимо от вярната констатация, че формираната сила на пресъдено нещо с посоченото влязло в сила решение на СРС по гр.д.№ 12199/2009 г. не се разпростира по отношение факта на неговото действие. Липсват каквито и да било съждения и относно основания спорен между страните въпрос, свързан с евентуалната обективна предвидимост на вредите, резултат от длъжниковото неизпълнение. Процедирайки по този начин решаващият състав на Софийски апелативен съд е постановил обжалвания съдебен акт в отклонение от задължителната съдебна практика за задълженията на въззивната инстанция, като съд по съществото на спора и по приложението на чл. 272 ГПК, във вр. с чл.236, ал.2 ГПК, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено. На осн. чл.293, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от фазата на устните състезания. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да подложи на анализ всички събрани по предвидения процесуален ред и относими към спора доказателства, с оглед доводите и възраженията на страните, както и да изложи мотиви, които дори и да са кратки, следва да отговорят по съдържание на установените в задължителната съдебна практика(ППВС № 1/53 г.) критерии. На осн. чл.294 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността за направените в касационното производство деловодни разноски. Мотивиран от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговска отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1539 от 03.07.2017 г., по т.д.№ 2434/2017 г., допълнено с решение № 2036 от 21. 11. 2016 г. и поправено с решение № 305 от 13. 02.2017 г., всички по т.д.№ 3254 /2010 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: