Р Е Ш Е Н И Е   № 77   София, 28.05. 2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 13.04.2010 година, в състав:                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ                                           ЧЛЕНОВЕ:            ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                             МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                                                                                           при участието на секретаря  Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА т.дело № 140 /2010 година   Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Образувано е по молбата на О. -., представлявана от кмета Ц. З. Ц. , за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, ТК № 890 от 10.12.2007 год., постановено по т.д. № 397/2007 год., с което предявеният от молителя, в качеството му на ищец, срещу ТД ”ВОТ” Е. , гр. В. иск, основан на чл.29, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 27 ЗЗД - за унищожаване на сключения помежду им договор от 13. 05. 2005 год., за учредяване право на строеж върху недвижим имот, частна общинска собственост, съставляващ ПИ № 0* в землището на с. Б., община К. е отхвърлен като неоснователен. Молителят сочи, като ново обстоятелство, правопораждащо основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК влязлото в сила съдебно решение на ВКС, НК № 295 от 20.06.2009 год., по н.о.х.д. № 230/09 година, с което е оставено в сила въззивно решение на Варненския апелативен съд по н. о. х. д. № 493/2008 год. и е потвърдена постановената от Варненския окръжен съд присъда № 100/ 03.09.2009 год. по н.о.х.д. № 1787 /2007 год. относно признаване на подсъдимия С за виновен в това, че в условията на продължавано престъпление, през периода 13.12.2004 год.- 13.05.2005 год. в гр. В. и гр. К., в качеството си на длъжностно лице- директор на РРС- Варна, заемащо отговорно служебно положение, с цел да набави облага за другиго – ТД ”ВОТ” Е. , гр. В., със собственик и управител Д, негова дъщеря, е превишил правата си, като изготвил искане до Общински съвет –К. за предоставяне на терен за изграждане на предавателен комплекс, участвал е в определяне местонахождението и площта му от 50 дка и е изготвил писма до ТД ”ВОТ” Е. , гр. В. и ТД „С”Е. , във вр. с участието им в конкурса за възмездно учредяване право на строеж върху общинска земя ПИ № 0* с площ 50.550 дка, находящ се в землището на с. Б. за изграждане на сгради и съоръжения, част от които даващи възможност за излъчване на програми на БНР. Основанието по т.2 на чл.303, ал.1 ГПК молителят е обосновал с установената с горепосочената влязла в сила присъда на Варненския окръжен съд, неистинност на представените по делото, влязлото в сила решение по което е предмет на исканата отмяна, писмени доказателства – „съгласувателни писма” за участие в конкурса за отстъпеното по силата на процесния договор право на строеж, издадени от С. Ч. , от името на Генералния директор на БНР. Ответната по молбата страна- ТД ”ВОТ” Е. , гр. В. в срока и по реда на чл.306, ал.3 ГПК е възразила по основателността и. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.3, във вр. с ал.1 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна, предвид датата на получаване от молителя на приложеното по делото писмо изх. № 1787/2007 от 13.10.2009 год. на ДОС и датата на подаване на същата в канцеларията на ДОС – 05.01.2010 год., следва да се приеме, че е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна на предявеното основание по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Последователно в практиката си ВКС е застъпвал разбирането, че за да е налице отменителното основание по чл.303 ал.1, т.1 ГПК е необходимо новооткритото обстоятелство или ново писмено доказателство, което е от съществено значение за изхода на делото, да е съществувало при разглеждане на възникналия правен спор и постановяване на решението по него в инстанционното производство, но то да не е било известно на страната, респ. да не е могло да и бъде известно, въпреки активното участие на последната в процеса и полагане на необходимата процесуална грижа да охрани интересите си. Към соченото основание, аналогично на въведеното с чл.231, ал.1,б.”а” ГПК/ отм./, съгласно даденото в т.3 на ППВС № 2/77год. задължително за съдилищата разяснение, попада и хипотезата, когато страната е твърдяла известно обстоятелство при разглеждане на делото, но не е могла да го установи, а след влизане в сила на решението, в друго производство същото е установено по надлежния ред. В случая, за да постанови съдебния акт, предмет на исканата отмяна тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е приел за недоказани елементите от фактическия състав на чл.29, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.27, ал.1 ЗЗД, поради което е отрекъл основателността на предявения от ищеца конститутивен иск и успешно упражнено чрез него преобразуващо право на последния да предизвика промяна в създаденото по силата на сключения на 13. 05. 2005 год. договор за учредяване право на строеж върху процесния недвижим имот- частна общинска собственост, правоотношение чрез унищожаване на същия. Изложени са съображения, че доколкото единствено в рамките на правомощията на назначената със заповед на кмета на Община- К. конкурсна комисия е било да извърши преглед за съответствие на подадените оферти и на приложенията към тях със задължителните условия на конкурса и дейността на последната по допускане и оценяване на подадените заявления е обективирана в представения по делото протокол от 11.05.2005 год., който не е оспорен по реда на чл.154 ГПК/ отм./, то погрешната квалификация на предоставеното от касатора писмо изх. № 42/ 09.05.2005 год. и възприемането му от страна на конкурсната комисия като „съгласувателно писмо-потвърждение от ръководството на БНР”, за оторизиране на кандидата в изграждане на съоръжения, даващи възможност за излъчване на програмите на БНР, съгласно въведеното с т.1 на Заповед № 430/ 2005 год. изискване, е действие на самата комисия. Затова, според съдържащите се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения на тричленния състав на ВКС, ТК, не би могло да се приеме, че с факта на представяне на това „съгласувателно” писмо, заедно с останалите приложения към оферетата, ответното ТД ”ВОТ” Е. , гр. В. е въвело умишлено в заблуждение комисията, респ. Община- К. Изразеното разбиране решаващият съд допълнително е аргументирал с наличието на писмо с идентично съдържание, представено и от втория кандидат в конкурса- „С” ЕООД. Следователно съобразени мотивите на обжалвания съдебен акт и обстоятелството, че след постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска, с влязло в сила решение на ВКС, НК № 295 от 20. 06. 2009 год. по н. о.х.д. № 230/2009 год. е потвърдена произнесената от Варненския окръжен съд присъда по н.о. х.д. № 1787/2007 год., като е признато, че подсъдимият С в качеството си на длъжностно лице - директор на РРС- Варна, през периода 13. 12.2004 год. - 13.05.2005 год. в гр. Варна и гр. К., с цел да набави облага за другиго – ТД ”ВОТ” Е. , гр. В., с управител и едноличен собственик на капитала- Д. С. негова дъщеря, е превишил правата си и е изготвил искане от името на БНР до Общински съвет –К. за предоставяне на терен за изграждане на предавателен комплекс, както и съгасувателно писмо, също от името на БНР, до ТД ”ВОТ” Е. , гр. В. във вр. с участието му в конкурса, обявен от Община- К. за възмездно учредяване право на строеж върху общинска земя ПИ № 0* с площ 50.550 дка, находящ се в землището на с. Б. за изграждане на сгради и съоръжения, част от които даващи възможност за излъчване на програми на БНР, без да му е било възложено да подписва такива, обосновава правен извод, че в разглеждания случай предпоставките на чл.303, ал.1,т.1 ГПК са налице. Установените по надлежния ред престъпни действия от страна на С. Ч. , твърдяни от ищеца в хода на делото в инстанционното производство, видно от данните в представения с молбата препис от присъда по горепосоченото н.о.х.д. са осъществени и във вр. с изготвяне на процесното писмо № 42/09.05.2005 год., представено от ответника „ВОТ” Е. / л. 48 от приложеното гр. д. № 261/2006 год./, чийто едноличен собственик на капитала и управител към релевантния за спора момент е дъщерята на осъдения, именно за удостоверяване изпълнението на въведено с т.1 от Заповед № 430/ 11. 04. 2005 год. на кмета на Община- К. задължително условие за участие в конкурса за учредяване право на строеж върху общинска земя, поради което потвърждаването и от ВКС НК с окончателно съдебно решение № 295 от 20.06.2009 год., по н.о.х.д. № 230/09 година, се явява обстоятелство от съществено значение за изхода на спора по предявения иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД, по вложения в чл.303, ал.1, т.1 ГПК смисъл. Отделен в тази вр. остава въпросът, че от данните по същата се установява, че осъденият Ч. към релевантния за спора момент е бил съдружник, макар и в друго ТД и на едноличния собственик на капитала на втория участник в конкурса ТД „С”Е. , на когото е издал и подписал писмо с идентично съдържание, последното, послужило като допълнителен аргумент на решаващия съд, за да отрече умишлено целеното от ответника „ предизвикване на заблуждение у ищеца относно притежаваните от кандидатите качества. Що се касае до визираното основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, то в случая същото отсъства, поради което молбата за отмяна въз основа на него се явява неоснователна.становеното по надлежния ред престъпно действие, сочено като факт, пораждащ основанието за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по т.2 на чл.303, ал.1 ГПК, аналогично на чл.231, ал.1, б.”б” ГПК/ отм./ освен, че трябва да е извършено пред съда, постановил решението, което е предмет на молбата за отмяна, трябва да изхожда от страна именно по същото дело, какъвто не е разглежданият случай. Поради това правно ирелевантна за разглежданото основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК е обстоятелството, че според приложения препис от присъда № 100/ 30.09. 2008 год. по н.о.х.д. № 1787 / 2007 год. на Варненския окръжен съд инкриминирано във вр. с обвинението на С. Ч. по чл.282, ал.2, във вр. с ал.1 , във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 НК е и изготвеното от последния писмо, адресирано до ТД - ответник във вр. с участието на последното в конкурса на Община- К. за възмездно учредяване право на строеж върху процесната земя, частна общинска собственост, находяща се в землището на с. Б., което по изложените по- горе съображения обосновава основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Водим от гореизложените съображения и на осн. чл.303, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА влязлото в сила решение на тричленен състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд № 890 от 10.12.2007 год., по т.д. № 397/2007 год., по описа на с.с. ВРЪЩА делото на Върховен касационен съд, Търговска колегия за ново разглеждане от друг състав на същия съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: