Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр. София, 11 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА н. дело № 129 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения И. Д. К. за възобновяване на ВНОХД № 1036/2012 г. на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 345/18.12.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 403/16.07.2012 г. по НОХД № 5330/2011 г. на Варненския районен съд. С тази присъда подсъдимият И. Д. К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 1, вр. чл. 194 ал. 1 от НК за това, че на 02.06.2011 г., в гр.В., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи (сумата от 300 лв.) от владението на Ц. К. Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото. В искането се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение, с което първоинстанционната присъда е била потвърдена и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият К., редовно призован за с. з.пред ВКС, не се явява. Упълномощеният му защитник поддържа направеното искане за възобновяване, както и представя допълнение към него. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество ВКС намери същото за основателно, предвид следните съображения: Доводите за ограничаване правото на защита на осъдения К. поради необсъждане на направено във въззивното производство възражение за предубеденост на първоинстанционния съд, разгледал делото въпреки основание за отвод (за това, че пострадалия св. Ц. Г. е осъществявал съдебни функции в РС – Варна като съдебен заседател), са основателни. От материалите по делото е видно, че в с. з. на 08.11.2012 г. защитникът на подсъдимия е направил отвод на състава от Варненския окръжен съд поради това, че св. Г. изпълнява функции на съдебен заседател в РС – Варна, като същият е бил оставен без уважение с мотивирани съображения. Заедно с това обаче и по същия повод е бил изтъкнат и довод за допуснато от РС съществено процесуално нарушение, като в тази връзка въззивният съд е заявил, че ще го разгледа по същество. В пледоарията си защитата е преповторила този довод, акцентирайки върху нередност районният съд, в който св. Г. действа като съдебен заседател, да се произнася по делото, в което е имало множество спорни моменти. В началната част на мотивите си въззивният съд е споменал, че такова оплакване е направено, но след това изобщо не го е обсъдил, а още по-малко проверил. Това обаче е било задължително. Законността на състава в аспекта за неговата непредубеденост е основна предпоставка за справедливостта на процеса. Поради това индициите за възможна предубеденост (извън случаите по чл. 29 ал. 1, от НПК, за които изрично се предвижда отвод), подлежат на внимателна проверка. В конкретния случай и в контекста на направените възражения, въззивният съд преди всичко е следвало да изиска обективна и достоверна информация дали св. Ц. Г. действително е осъществявал функциите на съдебен заседател и в кой период. Във въззивното дело са налице приложени три листа (л. 15-17), очевидно свалени от Интернет, както твърди понастоящем защитата (съдържащи данни, че лице с името Ц. К. Г. е съдебен заседател в РС), но те нито са били приемани като доказателства, нито са проверявани. Оттук насетне и с оглед задълженията си по чл. 339 ал. 2 от НПК окръжният съд е следвало да се произнесе дали доводите за възможна предубеденост на решаващия съдебен състав са основателни. Всичко това не е било направено, като с оглед значимостта на възражението за несправедливост на процеса поради възможна предубеденост на първоинстаницонния съд, останало непроверено, ВКС намира, че правото на защита на подсъдимия е било съществено ограничено и е налице касационното основание по чл. 348 ал. 3, т. 1 от НПК. За поправянето му се налага въззивното производство да бъде възобновено, като се отмени постановеното решение и делото се върне за ново разглеждане на Варненския окръжен съд. При новото разглеждане въззивният съд следва да събере информация дали св. Г. е действал като съдебен заседател в РС – Варна и за какъв период, както и мотивирано да отговори дали това е достатъчно основание съдебният състав, разгледал делото да се счита за предубеден. В контекста на направените други възражения пред ВКС въззивният съд следва да направи опит за призоваване и провеждане на разпит на св. К., респ. за приобщаване на показанията й от ДП по предвидения в НПК ред. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 1036/2012 г. на Варненския окръжен съд, като отменява постановеното по него въззивно решение № 345/18.12.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 403/16.07.2012 г. по НОХД № 5330/2011 г. на Варненския районен съд И ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на Варненския окръжен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.