2 Р Е Ш Е Н И Е №318 [населено място], 28.11.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 580 по описа за 2011 г. Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на В. Д. В., К. М. Г. и М. М. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 33 от 01.03.2010г. на Пернишки окръжен съд по гр.д. № 840/2009г., с което е допусната съдебна делба на жилищна сграда, застроена на * кв.м., на три етажа, с идентификатор *, построена в имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], кв. Т. между С. П. Г. и М. М. Г. при равни квоти. С определение № 185 от 03.06.2011г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата на М. М. Г. за допустима. Молбата за отмяна, подадена от В. Д. В. и К. М. Г. е оставена без разглеждане и в тази част определението е влязло в сила. Молителят претендира отмяна на решението на основание чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК като изтъква, че и първоинстанционното, и въззивното решение са основани на нищожни документи - договор за прехвърляне на право на строеж и саморъчно завещание, която нищожност съдът е следвало да установи в течение на производството. Сочи, че нищожността на саморъчното завещание е прогласена с влязло в сила решение № 55 от 08.11.2010г. на Пернишки окръжен съд по гр.д. № 198/2010г. С допълнителна молба от 31.03.2011г. е представено решение № 95 от 28.03.2011г. на Пернишки окръжен съд по гр.д. № 666/2010г., с което е прогласена нищожността на договора за дарение на право на строеж. Молителят иска то да бъде взето предвид при преценка основателността на молбата за отмяна. Видно, че решението, което е постановено няколко дни преди подаване на допълнителната молба, не е влязло в сила. Освен това, тази молба е постъпила след като на ответницата е изпратен препис от молбата за отмяна и тя е взела становище по нея. При тези обстоятелства посоченото решение не следва да бъде обсъждано като основание за отмяна, тъй като не е представено своевременно, постановено е след подаване на молбата и не е влязло в сила. Едва след влизането му в сила би възникнала възможност да се иска отмяна въз основа на него. Ответницата по молбата С. П. Г. в писменото си становище и в съдебно заседание отправя искане за оставяне на молбата без уважение. Претендира за разноски. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението, чиято отмяна се иска е допусната съдебна делба на жилищна сграда, застроена на * кв.м., на три етажа, с идентификатор *, построена в имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], кв. Т. между С. П. Г. и М. М. Г. при равни квоти. Съдът е установил, че страните са бивши съпрузи, а по време на брака ответникът М. Г. е получил по дарение от родителите си правото на строеж върху дворно място парцел * в кв.* по план на [населено място], който е идентичен с имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], кв. Т.. В имота е застроена жилищна сграда на три етажа със застроена площ * кв.м. Съдът, на основание чл. 147 ГПК е изключил от доказателствата саморъчно завещание от 16.03.1990г., което е било представено в първоинстанционното производство след приключване на устните състезания. За да допусне делбата при равни квоти е счел, че презумпцията за съвместен принос не е оборена, поради което сградата, построена по време на брака, е съпружеска имуществена общност. С представеното с молбата за отмяна влязло в сила решение № 55 от 08.11.2010г. по гр.д. № 198/2010г. на Пернишки окръжен съд по иск на В. Д. В. и К. М. Г. против М. М. Г. е прогласена нищожността на саморъчно завещание, съставено от М. Г. В. на 16.03.1990г. в полза на сина му М. М. Г. относно процесната жилищна сграда. С решението също така е признато, че В. В. е собственик на * , а К. М. Г. на * ид.ч. от жилищната сграда, обект на делбата. Хипотезата на чл. 303, ал.1,т.2 ГПК дава възможност за отмяна на влязло в сила решение, ако то е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за неистински. Вярно е, че в случая с влязло в сила решение е прогласена нищожност на завещателно разпореждане - саморъчно завещание на М. Г. В. на 16.03.1990г., но съдебното решение по иска за делба не е основано на този документ. Изрично в мотивите си въззивният съд е изключил завещанието от доказателствата по делото като представено след преклузивния срок за събиране на доказателства. Поради това правните последици от завещанието изобщо не са били обсъждани в спора. Ето защо не е налице предпоставката решението да основано на неистинския документ. При този извод подадената молба за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК следва да се остави без уважение. Ответницата по молбата има право на направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството по отмяна, които са 800лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. М. Г. от [населено място] с правно основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 33 от 01.03.2010г. на Пернишки окръжен съд по гр.д. № 840/2009г. ОСЪЖДА М. М. Г. от [населено място], [улица][жилищен адрес]0 да заплати на С. П. Г. от [населено място],[жк][жилищен адрес] сумата 800/осемстотин/ лв. разноски за производството. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: