Ключови фрази
Частна касационна жалба * недопустим съдебен акт * допълнителна искова молба * евентуален иск * обективно съединяване на искове * установителен иск в заповедно производство * заповед за незабавно изпълнение * изменение на иска


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 419
София, 21.07.2015 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и петнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1152/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :



Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], против въззивно определение № 15 от 14.01.2015 г., постановен по ч. т. д. № 340/2014 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против определение № 1185 от 14.10.2014 г. по т. д. № 175/2014 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която не е приет за разглеждане предявен с допълнителната искова молба на [фирма] осъдителен иск срещу П. Х. А..
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че след като разпоредбата на чл.210 ГПК не ограничава императивно съединяването на няколко иска само с първоначалната искова молба, а Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС изключва прилагането на правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК в производството по чл.422, ал.1 ГПК, изводът на въззивния съд за недопустимост с допълнителната искова молба да се предяви евентуален осъдителен иск за вземането, предмет на първоначално предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск, е незаконосъобразен.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че разрешеният с обжалваното определение процесуалноправен въпрос за допустимостта с допълнителната искова молба да се съединява в условията на евентуалност осъдителен иск за вземането, предмет на съдебно установяване по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответникът П. Х. А. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 175/2014 г. е образувано пред Бургаски окръжен съд по искова молба на [фирма], с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК е предявен установителен иск срещу П. Х. А. за съществуване на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. С допълнителната искова молба ищецът [фирма] е поискал съдът да приеме за разглеждане, съвместно с първоначалния иск, евентуален осъдителен иск за част от вземането, представляваща разлика между дължимия към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК размер на вземането и сумите, събрани в хода на образуваното срещу длъжника изпълнително производство. Първоинстанционният съд е приел, че така направеното искане е за изменение на първоначално предявения иск и се е произнесъл с определение, с което не е приел за разглеждане новопредявения иск. Аргументирал се е със съображения, че при липса на данни заповедта за изпълнение да е отменена ищецът няма интерес да изменя иска от установителен в осъдителен, както и че процесуалният закон не предвижда възможност с допълнителната искова молба по чл.372 ГПК ищецът да съединява с първоначално предявения иск нов иск..
Сезиран въззивна жалба от [фирма], Бургаски апелативен съд е приел, че частната жалба е допустима, но неоснователна. Възприел е извода на първоинстанционния съд за недопустимост с допълнителната искова молба да се предявява нов иск в условията на евентуалност с вече предявения такъв. Изложил е и мотиви за нередовност на допълнителната искова молба поради непосочване на фактическите обстоятелства, на които се основава предявения с нея осъдителен иск.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на обжалвания въззивен акт и в стадия за селекция на касационните жалби. В случай, че констатира вероятност актът да е недопустим, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационно обжалване и да извърши касационен контрол за неговата допустимост.
След служебна преценка на данните по делото настоящият състав на ВКС намира, че съществува вероятност постановеното от Бургаски апелативен съд въззивно определение да е процесуално недопустимо, което съставлява основание за допускането му до касационно обжалване.
В разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК са посочени определенията на съда, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба. Възможност за самостоятелно обжалване е предвидена за две категории определения - за определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и за определенията, изрично посочени в закона. Всички други определения, които не отговарят на критериите по чл.274, ал.1 ГПК, не подлежат на самостоятелно обжалване и инстанционният контрол върху тях се осъществява по повод обжалването на крайния акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
Определението на първоинстанционния съд, с което не е приет за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск нов иск, въведен с допълнителната искова молба по чл.372 ГПК, не попада сред подлежащите на самостоятелно обжалване определения по чл.274, ал.1 ГПК. Без да се обсъжда допустимостта на самото последващо обективно съединяване на искове, следва да се отбележи, че неприемането за разглеждане на новопредявения иск не прегражда развитието на делото по надлежно предявения първоначален иск, което изключва хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като процесуалният закон не съдържа разпоредба, предвиждаща възможност за обжалване с частна жалба на определение с посоченото съдържание. След като не отговаря на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, определението не може да бъде обжалвано с частна жалба, а в случай, че такава жалба е подадена, тя е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.
Предвид изложените съображения, определението на Бургаски окръжен съд, с което не е приет за разглеждане предявеният с допълнителната искова молба на [фирма] евентуален осъдителен иск, не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1 ГПК и подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. Вместо да констатира недопустимостта на жалбата и да прекрати образуваното по повод на нея въззивно производство, Бургаски апелативен съд е разгледал жалбата и се е произнесъл по основателността й, постановявайки по този начин недопустим съдебен акт. При тези обстоятелства обжалваното с частната касационна жалба въззивно определение следва да бъде обезсилено като недопустимо и да бъде прекратено производството по недопустимата въззивна частна жалба на [фирма], без да се обсъждат поддържаните от страните доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба е депозирал отговор, в който е направил искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС. Искането за разноски е основателно с оглед изхода на делото, поради което частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените за производството пред ВКС разноски в размер на 500 лв. - платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.03.2015 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно определение № 15 от 14.01.2015 г., постановено по ч. т. д. № 340/2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от [фирма] частна жалба вх. № 19046/12.11.2014 г. против определение № 1185 от 14.10.2014 г. по т. д. № 175/2014 г. на Бургаски окръжен съд, и ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба като недопустимо.

ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2 - адв. С. Ч., да заплати на П. Х. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2, сумата 500 /петстотин/ лв. - разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :