4 Р Е Ш Е Н И Е № 335/11 г. С., 03.01.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1019/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 302 от 04.04.2011 г. по касационна жалба на Р. С. И., В. С. Б. и Г. С. Б. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 18.03.2010 г. по гр. д. № 406/2004 г. на Софийския градски съд. Ответницата по касация Ж. Й. Ч. счита, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е от касаторите иск за ревандикация на нива с площ 1 700 кв. м., находяща се в землището на [населено място], местността “Б.”, съставляваща имот пл. № 1981, при посочени съседи. С обжалваното решение в сила е оставено решението от 20.06.2003 г. по гр. д. № 4445/2003 г. на Софийския районен съд, с което искът е отхвърлен, а решението от 16.03.2005 г. по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ е отменено и е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно името на ищеца Г. Б., като е постановено вместо Г., то да се чете Г.. Въззивният съд приел, че ищците, които се позовават на наследствено правоприемство от С. Г. Б. и реституция по ЗСПЗЗ, не са установили качеството си на наследници. Не е доказано и наследодателят им да е бил собственик на спорния имот към момента на създаване на ТКЗС, нито наличие на влязло в сила решение на поземлената комисия за възстановяване на правото на собственост в тяхна полза. Същевременно въззивният съд приел, че с решение на поземлената комисия собствеността е възстановена на наследниците на А. Гр. Б.. Но дори решението от 19.01.1998 г., с което на ищците е отказано възстановяване на собствеността да се приеме за нищожно, при наличието на спор за материално право не е определен кръгът на лицата, в чиято полза правото следва да се възстанови. Този спор не е бил разрешен с решението по гр. д. № 12788/1994 г. на Софийския районен съд, което има за предмет установяване на правото към настоящия момент - чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, а не към момента на образуване на ТКЗС - чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Наред с това съдът приел за недоказано твърдението ответницата - една от наследниците на А. Гр. Б., да ползува имота. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: допустимо ли е в производството по чл. 108 ЗС за ревандикация на земеделска земя да се разгледа спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно принадлежността на правото на собственост към момента на кооперирането на земята, когато от разрешаването му зависи изходът на спора за принадлежността на правото към настоящия момент. Споровете за материално право, възникващи в процеса на възстановяване на собствеността, се разрешават по исков ред - чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Техен предмет е принадлежността на правото на възстановяване на собствеността, т. е. на разрешаване подлежи спорът кой е притежавал съответния имот към образуването на ТКЗС. След възстановяването на земята, което се извършва с акт /актове/ на специализирания административен орган по поземлената собственост /поземлената комисия, сега общинска служба по земеделие/, на защита чрез установителен или осъдителен иск в зависимост от конкретните обстоятелства по случая подлежи правото на собственост върху възстановената земеделска земя. ТР № 1 по гр. д. № 1/97 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и последвалата трайна съдебна практика приемат, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ може да има за предмет спор по принадлежността на правото на собственост към релевантния минал момент - обобществяването на земята, както върху подлежаща на възстановяване, така и върху възстановена на различни лица земеделска земя. Налице са хипотези, при които спорът за материално право може да бъде разрешен в производството по иск за ревандикация на възстановена земеделска земя. Макар предмет на този спор да е правото на собственост към настоящия момент, разрешаването му е обусловено от преюдициалния спор за съществуването на правото към миналия момент - този на обобществяването на земята. При това положение преюдициалното правоотношение между страните следва да се разреши в производството по иска по чл. 108 ЗС в случаите, при които претендиращият ревандикация разполага с решение за възстановяване в своя полза, съответно - в полза на наследодателя си. В противен случай искът по чл. 108 ЗС ще е преждевременно предявен, тъй като въпросът в чие лице е настъпила реституцията по ЗСПЗЗ, все още не е решен. По касационната жалба: Данните по делото сочат, че спорът по принадлежността на правото към релевантния по ЗСПЗЗ минал момент е възникнал след редица проведени производства по административен и съдебен ред. Първоначално с решение № 856 от 19.01.1993 г. на поземлената комисия - т. 1, въз основа на което е съставен констативен нотариален акт № 81/1994 г., е възстановена собствеността върху нива с площ 1.700 дка в м. „Б.”, като имотът е индивидуализиран при заснемането му през 1994 г. с пл. № 1981, съобразно данните в нотариалния акт, при издаването на който е представена и скица-копие от неодобрен кадастрален план на [населено място]. Това решение на поземлената комисия е обсъдено в производството по иск за собственост с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, предявен от наследниците на А. Гр. Б. срещу наследниците на С. Гр. Б. /ищци по настоящото дело и касатори/, в което ищците, позовавайки се на решение на поземлената комисия № 520.7 от 09.10.1995 г., са се легитимирали за собственици на нива с площ 2.200 дка в м. „Под Б.”. Искът е отхвърлен с влязло в сила решение по гр. д. № 12788/1994 г. на Софийския районен съд, потвърдено с решение от 24.07.1997 г. по гр. д. № 1214/1997 г. на Софийския градски съд. Като се позовала на решението на Софийския градски съд, с решение № 856.4 от 10.10.1997 г. поземлената комисия отменила т. 1 на първоначалното решение в полза на наследниците на С. Гр. Б. № 856 от 19.01.1993 г., и им възстановила собствеността върху нива от 2.200 дка в м. „Б.”. Решението от 10.10.1997 г. обаче е отменено с последващо решение по протокол от 29.12.1997 г., както и с решение № 856.5 от 19.01.1998 г. /в него е посочено и решение № 12104/10.10.1997 г. - т. 1/, като е отказано възстановяване на собствеността върху нивата от 2.200 дка в м. “Б.” поради липса на документ за собственост и внасяне в ТКЗС. С решение по протокол № 1 от 13.06.2002 г. комисията отказала да се произнесе по заявлението на наследниците на С. Гр. Б. за възстановяване на нива от 2.200 дка в м. „Б.” поради констатиран спор за материално право с наследниците на А. Гр. Б., на които имотът е възстановен с решение № 10302.7 от 06.06.2001 г. С оглед даденото разрешение на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване и предвид данните по делото, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно. Порокът му произтича от това, че при възникналия спор за собственост, произхождаща от възстановяване по ЗСПЗЗ, въззивният съд не е провел косвен съдебен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на административните актове, постановени от поземлената комисия по заявлението на ищците, поради което изводът му, че липсва позитивно решение в тяхна полза и затова не е настъпил и претендираният от тях реституционен ефект, не може да бъде проверен от касационната инстанция от гледна точка на правилност. На следващо място, след като правилно е приел, че спорът за материално право не е бил разрешен с решението по гр. д. № 12788/1994 г. на Софийския районен съд, въззивният съд е следвало да се произнесе по него в мотивите към съдебния акт /при положение, че не е предявен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с исковата молба или впоследствие по реда на чл. 118 ГПК - отм./, като обсъди не само свидетелските показания и заключенията на техническите експертизи, но и писмените доказателства, и вземе предвид, че между страните не съществува спор относно качеството на ищците на наследници на С. Гр. Б.. В обобщение, като неправилно обжалваното решение следва да се отмени при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение от 18.03.2010 г. по гр. д. № 406/2004 г. на Софийския градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: