2 Р Е Ш Е Н И Е № 20 София, 11 февруари 2015година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря :Мира Недева и в присъствието на прокурора :Тома Комов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1833 по описа за 2014 година Срещу решение по внохд.№448/2014 г. на Софийски градски съд е подадена касационна жалба от подсъдимата Е. П. М.. В съдебно заседание жалбата, с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона се поддържа от защитник. Гражданските ищци Н. Г. и Г. Г. ,редовно призовани не са взели участие,а повереникът на Г. е оспорил жалбата на подсъдимата, и е поискал (писменно), да се потвърди решението на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеният съдебен акт , при спазване на процесуалните правила и закона,а жалбата на подсъдимата изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 18.09.2014 г. постановено по внохд.№448/2014 г. на Софийски градски съд е отменена присъда по нохд.№11587/2012 г. на СРС,в наказателно осъдителната й част,в която съдът е признал подсъдимата Е. М. за виновна по повдигнатото й обвинение за извършено на 9.02.1999 г. престъпление по чл.209 ал.1 НК , и е прекратил на основание чл.24 ал.1т.3 вр. с чл.81 ал.3 НПК наказателното производство срещу нея . Присъдата е потвърдена в останалата й част ,по отношение на уважените граждански искове в полза на Г. Г. и Н. Г. ,като е конкретизирано - подсъдимата Е. П. М. , следва да заплати на Г. А. Г. обезщетение за причинени му от деянието имуществени вреди в размер на 200 щатски долара ,равностойни към момента на извършването му на 345,20 лв. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимата М.: Доводите са за неправилно приложение на закона и съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.339 ал.2 НПК, допуснати от въззивния съд. Според защитата на подсъдимата М. – „гражданския иск в наказателния процес се извършва по специфичен начин ...подсъдимия разполага с право да прави искания,бележки и възражения във всеки етап на наказателното съдопроизводство. За разлика от типичния граждански процес, при който ответникът има право в едномесечен срок от получаване на исковата молба да даде отговор по реда на чл.131 от ГПК и да направи възражение, включително и за изтекла давност”. В този смисъл „подсъдимата е направила възражение за изтекла давност и на основание чл.114 във вр. с чл.110 ЗЗД – на 30.04.2014 г. с депозирана молба, в която е изразено желанието й делото срещу нея да бъде прекратено и в гражданската част поради изтекла давност”. Въззивният съд не се е произнесъл по направеното възражение за изтекла давност и по отношение на гражданския иск, с което не е изпълнил задължението си по чл.339, ал.2 НПК. Жалбата е неоснователна и това е така, защото: От данните по делото е видно, че на 30.04.2014 г. е подадена молба от подсъдимата , за прекратяване на наказателното производство, поради изтекла давност, която молба се поддържа от защитника и от подсъдимата в съдебно заседание от 18.06.2014 г. . По отношение на гражданския иск и подсъдимата и защитата й са на становище (в същото съдебно заседание) гражданския иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като не се „подкрепя” от събраните по делото доказателства. В тази връзка невярно е твърдението в касационната жалба на М., че е направено възражение за изтекла давност по смисъла на чл.114 във вр. с чл.110 ЗЗД. Още по-малко е вярно, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, защото няма как да бъде обсъдено ненаправено възражение. Без основание са и доводите за това, че в наказателния процес подсъдимият, срещу когото са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове, може по всяко време да прави възражение по тях извън преклузивните срокове, визирани в ГПК. Вярно е, че подсъдимия в наказателния процес, съобразно нормата на чл.55, а.1 НПК има редица права, включително и да прави искания, бележки и възражения, но те касаят обвинението, а не гражданския иск. Категорично в случая с оглед приложението на института на давността и процедурата, по която това следва да стане са според разпоредбите на ГПК, а и с оглед разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК. Доводите на защитата не съобразяват и разпоредбата на чл.133 ГПК и сроковете по чл.131, ал.1 ГПК . Като е потвърдил първоинстанционната присъда (с корекцията относно дължимото на Г. ) в гражданско осъдителната й част ,въззивния съд е спазил задължителните указания дадени с ТР №1/2013 г. на ОСНК на ВКС . По изложените съображения Върховният касационен съд намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимата Е. М. изцяло неоснователна. Ето защо на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. П. М. срещу решение по внохд № 448/2014 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ ПО К.Д. № 1833/2014Г. Изразявам несъгласие с частта от мотивите на решението, в която се приема, че възражения от страна на подсъдимия, касаещи гражданския иск, са недопустими извън преклузивните срокове по чл.133 от ГПК. Предявяването и приемането за разглеждане на гражданския иск в наказателното производство се извършва по правилата на НПК, в рамките на единен наказателен процес. Относителната самостоятелност на гражданския иск, произтичаща от правилото на чл.88, ал.1 от НПК, не променя характера на съдебния процес относно вземането на пострадалия, дори и когато предмет на разглеждане е само гражданската част на присъдата или решението (р. № 420 от 20.10.2011г. по н.д. № 2157/11г. на І н.о. на ВКС). В случая не са налице предпоставки за субсидиарното прилагане на ГПК, доколкото не се касае до липса на съответни правила в НПК. Сред правата на обвиняемия по чл.55, ал.1 от НПК е да прави искания, бележки и възражения. Ситуирането на цитираната норма в общите правила на НПК обуславя приложимостта й за фазите и всички стадии на наказателния процес. Изразеното становище за ограничаване действието на нормата на чл.55, ал.1 от НПК само в рамките на обвинението би означавало, че по отношение на обвинението се води процес по правилата на НПК, а по отношение на гражданския иск - по правилата на ГПК, въпреки че предявеният в рамките на наказателното производство граждански иск поначало се разглежда по правилата на НПК. Като допълнителен аргумент следва да се отбележи и обстоятелството, че чл.131 от ГПК предвижда процедура по размяна на книжа и възможност да се направят възражения, с което е свързан и преклузивния срок по чл.133 от ГПК. Липсата на аналогична процедура по НПК води и до невъзможност да бъдат приложени сроковете по чл.133 от ГПК и съответно правото на възражение по гражданския иск, включително и за изтекла давност, да бъде преклудирано в рамките на производството пред първата инстанция. СЪДИЯ : (М. Топузова)