3 Р Е Ш Е Н И Е №30 гр. София,04.03.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1021 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от „Р. Б.” ГмхБ, Германия, чрез адвокат Е. Ч., молба от 19.04.2012г. за отмяна на решение №124/18.10.2011г. по т. д. № 959/2010 г. на ВКС, I ТO, и потвърденото с него по реда на чл.290 ГПК решение № 596/ 07.07.2010г. по гр.д. № 209/2009г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове на „Р. Б.” ГмхБ, Германия, срещу [фирма] по чл.95, ал.1, т.1 и т.2 ЗАПСП за признаване неправомерно използване и преустановяване на използването на части от компютърни програми и база данни, представляващи софтуерен продукт и система за диагностика на автомобили с наименование „ЕSI / tronic /”, притежател на авторските права на които е молителят, и неправомерното им вграждане и преустановяване на вграждането им в софтуерен продукт за диагностика на автомобили – „Autotest II”, както и за преустановяване на производството и разпространението на пазара на автомобилен кодочетец „Autotest II” и актуализирани версии на същия за ползвателите на вече разпространени кодочетци. Молителят поддържа, че от годишния финансов отчет /ГФО/ за 2007г. на ответника по исковете, [фирма], обявен в търговския регистър на 04.07.2011г., след постановяване на въззивното решение и подаване на касационната жалба срещу него, се установява липса на дълготрайни нематериални активи вкл. програмни продукти в предприятието на ответника и липса на възможност за генериране, поддръжка и обновяване на какъвто и да е софтуерен продукт, предвид обявените разходи за 2006г. и наличните по баланс активи, които данни са новооткрити факти от съществено значение за изхода на делото по установителния иск, осъществили се към датата на устните състезания във въззивната инстанция, но невзети предвид от нея, тъй като не са били включени в доказателствения материал по делото. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Счита, че не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК- наличие на нови обстоятелства или доказателства, от съществено значение за делото, които да са били неизвестни на страната, съответно да не е могла да се снабди с тях. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: За да постанови въззивното решение, чиято отмяна си търси, Пловдивският апелативен съд е приел въз основа на извършената в заключенията от вещите лица съпоставка на програмните продукти на страните по делото, че не е налице идентичност или сходство между техните програмни продукта, а източниците за създаване на продукта на ответника са свободно достъпни в интернет. Съгласно постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС, въззивната инстанция не е разгледала повече искове, отколкото първоинстанционния съд, като се е произнесла в рамките на сезирането. Молбата за отмяна се основава на твърдението за новооткрити данни за активите и разходите на предприятието на ответника по исковете по чл.95, ал.1, т.1 и т.2 ЗАПСП, съдържащи се в обявения през 2011г. от него годишен финансов отчет за 2007г., от които би могло да се направи извод, че той не е могъл да генерира, поддържа и обновява собствен софтуер, а от там се извежда, че използваният от ответника софтуерен продукт е неправомерно използване на компютърни програми и база данни на молителя - ищец. Молителят сочи данните за активите и разходите на ответното предприятие като факти от значение за спорното право, за които е налице новосъздадено след даване ход на устните състезания пред последната по същество инстанция писмено доказателство - ГФО за 2007г., съдържащо данни и за предходната 2006г. За доказването, обаче, на тези обстоятелства /активи и разходи на предприятието/ не е необходимо извършване на обобщено счетоводно отчитане чрез изготвяне и обявяване на годишен финансов отчет, тъй като предприятията, съгласно ЗСч, водят текущо счетоводство, въз основа именно на което се съставя и годишният финансов отчет. Следователно, относно разходите и активите /в частност дълготрайните нематериални активи/ на ответното дружество молителят е могъл по време на висящността на спора да ангажира други доказателства /включително съдебно-счетоводна експертиза/, извън посоченото от него новосъздадено писмено доказателство- ГФО за 2007г., което обаче не е направено. Ето защо, настоящият състав приема, че в конкретния случай непълнотата на фактическия и доказателствения материал по делото е вследствие на процесуален пропуск на страната да ангажира доказателства относно приетите от нея за значими обстоятелства - съществуването и размера на активите и разходите на предприятието - ответник. Доколкото отмяната не е способ за отстраняване на допуснати от страната грешки при попълване на доказателствения материал по делото, молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Р. Б.” ГмхБ, Германия, чрез адвокат Е. Ч., за отмяна на решение №124/18.10.2011г. по т. д. № 959/2010 г. на ВКС, I ТO, и потвърденото с него по реда на чл.290 ГПК решение № 596/ 07.07.2010г. по гр.д. № 209/2009г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.