Р Е Ш Е Н И Е N 865/10 София ,23.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на шести декември , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Зоя Атанасова При участието на секретаря Ан.Иванова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1533 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 847 от 24.09.2010 г. по гр.д. № 1533 /2009 г. на ВКС, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Д. Т. В. и С. Т. Т. на решение № 208 от 29.06.2009 г. по гр.д. № 223 от 2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 87 по гр.д. № 367 от 2007 г. на Чирпанския районен съд и е отхвърлен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ . Касационната проверка е допусната при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материално правния въпрос касаещ реституция на земеделски имот, който е застроен , но строежа не е законен и на второ място по въпроса следва ли застрояването да е извършено със съответните разрешения , т.е. да е законно ако е осъществено в съответствие с мероприятието за което е било отредено. В касационната жалба навеждат доводи за наличието на всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответника Районен кооперативен съюз , [населено място] е депозирал отговор по касационната жалба. В съдебно заседание не изпраща представител. Неговото становище е , че жалбата е неоснователна . Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, същото е обосновано и при разглеждането му не са допуснати съществени процесуални нарушения , които да са ограничили правата на защита на касаторите. Касаторите Д. Т. В. и С. Т. Т. са конституирани по реда на чл.120 ГПК/отм./ на място на покойната ищца и тяхна майка С. М. Т. , починала в хода на процеса на 15.01.2008 г. /у-ние за наследници № 001229 от 2008 г./ . Предявен е положителен установителен иск за собственост срещу Р., [населено място] като са подържали придобивно основание давностно владение, наследство и реституция в реални граници на имот пл. № 3314 по кад. план от 1955 г. с площ от 1 020 дка. В подкрепа на правото си на собственост са представили решение № 9816 от 23.06.1999 г. на ПК, [населено място]. Имота е бил записан в разписният лист към план от 1955 г. на името на наследници на Т. В. Т.. Правният интерес от провеждането на иска е обусловен от обстоятелството, че Р. , [населено място] се е снабдил с н.а. № 179, т.07, н.д. № 1600 от 1998 г. , който те са поискали да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Старозагорския окръжен съд е намерил , че касаторите ищци , независимо, че притежават решение за възстановяване собствеността върху земеделската земя по реда на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ не са станали собственици , тъй като решението е издадено в нарушение на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Правилността на решението може да бъде установена по реда на косвения съдебен контрол. Решението на ПК по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ има конститутивно действие по възстановяване на собствеността на земеделски земи, но то не може да се противопостави на трети лица, които не са участвали в административното производство. Извод за неправилност на конститутивният административен акт е формиран при установяването на следните факти: Претендираният имот е включен като част от УПИ І-926 , кв.2 по плана на [населено място] с площ от 4 620 кв.м. Този имот е бил предоставен за ползване на Р. , [населено място] с протокол № 10 от 26.04.1957 г. на ИК на Г., [населено място]. Със заповед № 3234 от 10.07.1957 г. на МКСБ имота е отреден за “люпилня” . Люпилнята е била реализирана 1959-1960 г. , като е изградена масивна сграда , която не попада върху бившия имот пл. № 3314. Вещото лице Г. А. К. е установила, че конструктивните планове за изграждането на люпилнята са изготвени през 1959 г. и са съхранени от Р.. Крушева посочва също, че от имота на касаторите , който е възстановен с цитираното решение само 360 кв.м. попадат в УПИ- І- за люпилня, а в УПИ- озеленяване , който е формиран по новия план от 1983 г. попадат 485 кв.м. Върху поземленият имот, отреден за озеленяване е реализирано строителство- трафопост , който е свързан с обслужването на люпилнята и други абонати . През УПИ – за озеленяване преминават три подземни напорни водопровода, обслужващи [населено място]. Прилежащата обслужваща площ на люпилнята е определена с Протокол № 10 от 26.04.1957 г. като е предвиден и 10 м. залесителен пояс от северната и западната страна. Вещото лице е установило, че северозападната част на сградата е съборена. Този имот по силата на ПМС № 39 от 1959 г. е бил одържавен и за него е съставен акт за държавна собственост № 993 от 28.11.1972 г. Имота е възстановен “ex lege” в патримониума на кооперацията съгласно § 1 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 г. Последното обстоятелство обаче е без значение , тъй като основаният въпрос е касаторите собственици ли са на имота по силата на земеделската реституция. Настоящия състав намира , че отговора на този въпрос е съобразен от въззивният съд с практиката на ВКС . В случая не се намираме пред хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ , която предвижда, че имоти в урбанизираната част на населените места подлежат на възстановяване , дори ако се притежават от трети лица, ако не са застроени със законна сграда от 1.03.1991 г. Към конкретния случай е приложима хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ ,тъй като този терен със заповед на Министерството на КСБе отреден именно за мероприятието “люпилня” и то е реализирано. В тази хипотеза на закона не се изисква законност на строителството защото застрояването на терена се извършва съобразно определеното от държавата предназначение. Разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ възпрепятства възстановяването на земеделската земя на бившите собственици. Съобразявайки се с тази забранителна норма , въззивният съд правилно е казал, че в полза на касаторите не е възстановено правото на собственост , макар те да притежават позитивно решение на компетентния административен орган. В този смисъл крайният извод по решението е правилен и същото следва да се потвърди. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 208 от 29.06.2009 г. по гр.д. № 223 от 2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: