3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 349 гр. София, 28.04.2021 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 март през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЗОЯ АТАНАСОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 3616 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца П. С. Й., чрез адв.П. Х. срещу решение № 8758/19.12.2019 г. по в.гр.дело № 7508/2019 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 569066/22.12.2018 г. по гр.дело № 72589/2016 г. на Софийски районен съд. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е нищожно, очевидно неправилно, съответно е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. В изложението се поддържа, че обжалваното решение е нищожно и очевидно неправилно, поради което следва да се допусне до касационно обжалване. Поддържа също, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.решение № 8/2012 г. на ОСГТК, че в последното се разглежда допустимостта на отрицателните установителни искове/независимо, че тълкувателното решение разглежда собственически такива/ и приема, че същите са всякога допустими, като ищецът следва да обоснове и изведе единствено и само правния си интерес, като основанието на иска не е правно индивидуализиращ белег на същия, а ответникът следва да установи фактите, от които произтича правото му. Според жалбоподателя по делото при безспорно наличие на правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск с предмет недължимост на суми за топлинна енергия, приетото от въззивния съд, че искът е недопустим или, че съдът се е произнесъл с иск, с който не е бил сезиран е в противоречие с постановките в т.решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС Ответникът по касационната жалба „Топлофикация София” ЕАД не е изразил становище по жалбата. Третото лице помагач на страната на ответника „Техем Сървисис” ЕООД не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК. Прието е, че предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска, че правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Посочено е, че когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай с исковата молба ищецът е изложил твърдения, че не дължи на ответника сумата от 19 110,41 лв., защото не е потребител на топлинна енергия, а при условията на евентуалност и поради погасяването по давност на претендираните от ответника вземания, т.е. ищецът е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на вземане в размер на 19 110,41 лв. Прието е още, че с доклада по делото и с първоинстанционното решение районният съд е приел, че са предявени отрицателни установителни искове за недължимост на вземанията за главница и лихва поради липса на облигационна връзка и при условията на евентуалност отрицателни установителни искове за недължимост на вземанията поради погасяване по давност. Според въззивния съд за отрицателния установителен иск следва да се посочи, че правото, което е негов предмет се отрича без оглед на конкретно правопораждащо го основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания основания, тъй като основанието като индивидуализиращ белег при този иск е ирелевантно. Прието е, че доколкото оспорването на вземането с правоизключващо възражение не представлява самостоятелен иск, въззивният съд, който следи и служебно за недопустимост на решението в обжалваната част, счита, че решението като постановено по недопустим иск следва да бъде обезсилено. Приел е, че при въведени множество твърдения на ищеца в исковата молба не е налице обективно съединяване на искове, а един единствен иск, с предмет претендираното от ответника извънсъдебно субективно право. Посочено е, че обстоятелството, че ищецът твърди недължимост на вземането на повече от едно основание не променя факта, че е предявен един иск. Формиран е извод, че първоинстанционният съд е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран и поради това обжалваното решение е недопустимо. При тези съображения решението на районния съд е обезсилено и е постановено делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. По правните въпроси: Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. В настоящият случай от мотивите на въззивното решение не се установява очевидно тежко нарушение на закона, а именно приложен несъществуващ закон или приложена норма в нейния обратен смисъл или необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд за проверка вероятната недопустимост и нищожност на същото решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: Допуска касационно обжалване на решение № 8758/19.12.2019 г. по в.гр.дело № 7508/2019 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 4673/15.01.2020 г., подадена от ищеца П. С. Й., чрез адв.П. Х., съдебен адрес, [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв.П.Х.. Указва на жалбоподателя П. С. Й. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 382.21 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението. След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: