Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 187   София, 12 юли  2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. осемнадесети март …....…........... 2010 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Харалампиев ....................                                     .. Севдалин Мавров .............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................... КНОХД № .. 129 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители М. и Ф. Т. . Атакува се въззивно решение № 480 от 11.01.10 год., постановено по ВНОХД № 516/09 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 25 от 24.10.08 год. по НОХД № 4201/07 год. на Софийски градски съд. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 НПК – нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъкват се доводи, насочващи преди всичко към необоснованост на съдебното решение. Иска се отмяната му и постановяване на „друго, с което да се признае подсъдимия за виновен за настъпилото ПТП, като му се наложи наказание за това му деяние”. Касаторите не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Редовно призован, не се явява и техния повереник. Защитата на подсъдимия намира жалбата за неоснователна. Моли решението да се остави в сила. Същите са и съдържанието и искането на представителя на ВКП. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените с нея основания и доводи, направеното искане и становищата на страните, намира следното: С присъда № 25 от 24.10.08 год., постановена по НОХД № 4201/07 год. по описа на Софийски градски съд, подсъдимият С е признат за невиновен в това, на 13.02.07 год. в гр. С., при управление на МПС – л.а. „Фолксваген”, модел „Туран”, с рег. № С* да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал.1 и 2 и чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Ф. М. Т. , поради което и на осн. чл. 304 НПК е оправдан па повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал.1, б. „в”, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК. Съдът се е произнесъл и по разноските. С решение № 55 от 13.04.09 год. по ВНОХД № 1214/08 год. присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, с решение № 296 от 16.07.09 год. по КНОХД № 293/09 год. е отменил въззивния акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Дал е задължителни указания по процесуалния закон. С атакуваното пред настоящия касационен състав решение първоинстанционната присъда отново е потвърдена. Констатира се, че въззивният съд е изпълнил дадените му указания, като е назначил и изслушал допълнителна автотехническа експертиза, с която е изяснил въпросите, поставени с отменителния акт на ВКС. С жалбата се претендира, че решението на въззивния съд е необосновано. Необосноваността не е касационно основание. Това е така, тъй като върховната съдебна инстанция по наказателни дела е инстанция само по правото, не и по фактите и правото, каквито са първоинстанционите и въззивните съдилища. Затова тя може да разсъждава единствено в светлината на възприетата от втората инстанция фактология по престъпната дейност. Ако би се приела необоснованост, това би означавало преценката на събраните в хода на съдебното дирене доказателства да не отговаря на приетите факти, което би довело до необходимост от възприемане на различна фактология. ВКС е легитимиран да разсъждава на плоскостта на оплаквания за допускане на процесуални нарушения при формиране на доказателствената съвкупност, игнориране на някои или изопачаване на други доказателства, действия, водещи в крайна сметка до порок при формиране на съдебната воля, откъдето би могло да е нарушен и материалният закон. В тази връзка, именно понеже е съд единствено по правото, когато констатира нарушения като посочените, ВКС отменя атакувания съдебен акт и връща делото за ново разглеждане. За него самия липсва оправомощаване да постановява присъда или решение, с което за пръв път да признае подсъдим за виновен и да му наложи наказание, както се иска в касационната жалба на частните обвинители. Въздигнатите от защитата доводи, свързани с преценката на показанията на свидетелите Г, могат да бъдат формулирани като нарушение на процесуалните правила, съществено ограничило участието на частното обвинение в процеса. Претендира се за непреодолимо и водещо до несъответствие на правилата, визирани в чл.13,14 и чл.339 НПК, нарушение. Недопустимо е ВКС да указва на съдилищата по фактите как да ценят определени доказателствени източници, в частност свидетелски показания, защото това би съставлявало намеса във вътрешното убеждение. ВКС обаче може да бъде сезиран с оплаквания за погрешен подход при допускане, събиране, проверка и преценка на същите /например самостойно, не в съвкупност с останалия доказателствен материал/, което да се изведе като съществено процесуално нарушение. В конкретния случай в жалбата на частните обвинители се набляга на превратна оценка от страна на САС на информацията, депозирана от свидетелите Г. Това са единствените двама свидетели, за които може да се приеме, че имат качеството на очевидци. Вярно е, че въззивната инстанция не е дала вяра на казаното от тези лица, възпроизвеждайки по същество тезата на първостепенния съд. Непълното доверяване, обаче, не е самоцелно и с оглед обезателно да се търсят аргументи за оправдаване на дееца, както се намеква в касационната жалба. Въззивната инстанция е дала прецизен отговор защо не възприема всеки правноважим, предвид конкретния предмет на доказване, факт, обясняван от очевидците, мотивирайки становището си както с автоматизъм на изявленията поради автоматизъм на действията на Г. , така и със заместване на видяно с умозаключения от страна на К. , поради „гледане през пресичащите жени и завиващата кола”. Най-важното обаче е, че показанията на свидетелите са съпоставени с съдържащите се в кориците на делото останали доста пестеливи доказателствени материали. Най-голяма тежест сред тях имат назначените в хода на производството автотехнически експертизи, включително и тази, назначена при повторното разглеждане на делото пред САС. Прави впечатление, че същата се атакува в жалбата на частните обвинители като некомпетентно изготвена. От една страна частните обвинители са били редовно призовани за съдебно засадение пред въззивния съд, когато се е изслушвало заключението на вещо лице И. и не са се явили. Същото важи и за техния повереник, който на 21.10.09 год., т.е. девет дни преди съдебното заседание на 30.10.09 г. е получил препис от експертното заключение. Иначе казано, когато процесуално е имало възможност да се изрази несъгласие с изводите, това не е сторено. Липсва каквото и да е основание за приемане на некомпетентност на вещо лице И. Същият не само е запознат с материалите по делото от по-ранен етап. С оглед поредната експертиза е положил допълнителни усилия за уясняване на мястото на произшествието, разстоянията при него, режима на светофарната уредба и всичко това, огледано в контекста на показанията на свидетелката Г. Не отговаря на процесуалната действителност отправеният в жалбата упрек за единствено теоретични изводи по автотехническото заключение. Още по-малко отговаря на истината обстоятелството, че с тази експертиза се „разбиват” показанията на жената. Процесуалният преглед установява, че автоекспертът е изложил технически параметри в заключението си съобразно с начина, по който са му били зададени въпросите. При това е стигал до определени неправдоподобия в изявленията на Г. , като е давал уточнения кое е по-вероятно да се е случило, без да замества съда като решаващ орган за това. Както обаче и да е пресичала свидетелката /дали наведнъж или със спиране по средата/, в крайна сметка тя е категорична, че при стъпването й на тротоара е светнала червена светлина на светофара в нейната посока на движение. След като е направила две-три крачки, е чула удар, станал на пътното платно и се е обърнала. При всички случаи тогава пострадалата е пресичала на червен сигнал на светофара в своята посока на движение и на разрешителен такъв за подсъдимия. Това е съобразен с всички фактори вариант, приет и от САС, независимо от принципно неподходящата според частните обвинители оценка, която съдът е дал на показанията на Г. Макар и ВКС да се солидаризира със становището по жалбата в насока на игнориране на информация, заявена от жената, законосъобразен е цитираният по-горе най-важен извод, че към момента на удара сигналът на светофара е бил забранителен за потърпевшата. А този извод е направен все във връзка с показанията на Г. , огледани от друг ъгъл. По-нататък, в жалбата се атакуват всички АТЕ и се заявява, че тъй като са изградени изцяло на теоретична плоскост, следва да бъдат отхвърлени. Подходът за преценка същината на автотехническите експертни заключения от страна на ВКС е като този на гореобсъжданата експертиза. Въззивният съдебен състав е изложил пространни аргументи по всеки релевантен факт, осмислян от тях на фона на цялостния събран по делото доказателствен материал. Няма процесуални основания за отхвърляне на анализа, защото той не е непълен, едностранчив и лишен от логическа основа. Твърди се в жалбата, че САС е приел тангенциален удар при ПТП-то, обстоятелство, което не е видно от мотивите към атакувания съдебен акт. На стр.8, предпоследен абзац, е взето подробно отношение по въпроса на каква основа стъпва второстепенният съд, за да възприеме челен удар между управлявания от подсъдимия лек автомобил в областта на облицовката на предната броня в левия й край и тялото на предприелата пресичане на еднопосочното платно за движение на бул. „П. Славейков” - Ф. Талипова. Дори, обаче, и при този най-тежък за дееца вариант, въззивната инстанция е изложила разсъждения за неговата видимост от светлините на автомобила спрямо пресичащото момиче, от кой момент последното е станало опасност за движението на пътното платно и как финализирането на маневрата „завой наляво” към момента на настъпване на удара вече е протекъл на зелен светофарен сигнал за него. Тези разсъждения са обстойни, мотивирани и не търпят корекция. Във финалния абзац на мотивите към атакуваното решение САС е отразил становището си по правото и защо събраните по делото доказателства са недостатъчни, за да се въприеме противоправно непредпазливо поведение на подсъдимия. В крайна сметка, съдът борави с материалите, съдържащи се в делото, а не с хипотези. Последните се превръщат във фактология по престъпната дейност тогава, когато са подкрепени с доказателства. В аспект на казаното, трябва да се имат предвид разсъжденията по неустановеност на извършени нарушения на чл.20,ал.1 и 2 и чл.5,ал.2,т.1 ЗДП. В жалбата на частните обвинители не са отразени контрааргументи срещу тезата на въззивната инстанция, а декларативно се настоява на допускане от страна на дееца на вменените му нарушения на правилата за движение по пътищата. Очевидно се има предвид, че не е възможно да не е така, след като има мъртъв човек. И тогава обаче са нужни достатъчно по обем доказателства, за да се приеме виновно поведение на водача. Без да има процесуална основа и ясно мотивирани възражения, на които да стъпи, за да прецени незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, касационната инстанция следва да остави в сила решението на САС. Последният е изпълнил задължителните указания, които са му дадени по отменително решение № 296/16.07.09 г.по КНОХД 293/09 год. по описа на ВКС, трето наказателно отделение, като осъществявайки въззивен и собствен преглед на материалите по делото, е достигнал до верни изводи по приложението на правото. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 480 от 11.01.10 год., постановено по ВНОХД № 516/09 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................